Разпети петък e най-траурният ден в църковно-богослужебния кръг на Христовата Църква. Това е денят, в който нашият Спасител в човешкото Си естество издъхва на кръста и слиза в ада, за да благовести спасението на праведниците. Това е денят, в който християните с умиление гледат към пътя, който отвежда към Голгота, където се издига Кръстът и откъдето през вековете се чува кънтежът от забиването на гвоздеите в пречистите ръце на Този, Който благославяше целия човешки род.
Според църковния устав вечерта на Велики петък след залез слънце се отслужва специално последование, което включва утреня и Опело Христово. По традиция на този ден вечерта в столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя” бе отслужено траурното последование, като в него се включиха голямо множество духовници и миряни.
Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит бе посрещнат от църковното изпълнение преди началото на богослужението. Той се поклони на светата Плащаница, благослови изпълнилите храма християни и даде начало на богослужбата.
В последованието взеха участие Негово Преосвещенство Браницки епископ Григорий – викарий на Софийския митрополит, архимандрит Герасим – гл. секретар на Св. Синод, софийският протосингел – ставр. ик. Ангел Ангелов, цялото храмово духовенство и трима дякони, ръководени от митрополитския протодякон Иван Петков.
На богослужението молитвено участие взе г-н Симеон Сакскобурготски, който с присъщата си стриктност застана прав в началото на църковната служба и остана така до самия й край.
В средата на храма бе поставена светата Плащаница и край нея застанаха Негово Светейшество патриарх Неофит, духовниците и мъжкият хор при храма, разделен на две, които изпълняваха антифонно стиховете на погребалните три статии.
След последната песен еп. Григорий произнесе слово, в което ни напомни пред Кого стоим и какво почитаме в тези тъжни Велики дни.
С лития бе изнесена светата плащаница от храма, за да се обиколи той и така символично да бъде изпълнено траурното шествие с Тялото Господне. Свещенство и миряни с приведени глави и свещи в ръка, съпроводени от траурен камбанен звън вървяха в мълчание, размишлявайки за Божията саможертва. Съпогребвайки се с Христа, минавайки под светата Плащаница, християните отново влязоха в храма и като получиха патриаршеско благословение, се разотидоха по домовете си, за да изживеят най-великата и дълга събота през годината.
Текст: Весела Игнатова
Снимки: Атанас Димитров
{joomplucat:119 limit=40|columns=3}
Views: 2
