Продължете към съдържанието

Нов асвалтиран път до Църногорския манастир „Св. безсребреници Козма и Дамян“ бе открит от премиера Борисов и еврокомисара К. Георгиева

giginski 2015На 10 май – деня, в който Българската православна църква чества 65 години от възстановяването на Българската патриаршия, Църногорският манастир „Св. безсребреници Козма и Дамян“ се сдоби с дългоочаквания  5 км асфалтиран път, реализиран с 1200000 лв. от европейските фондове. Още от ранни зори на утринното богослужение започнаха да се стичат хора от областта, дошли да се помолят пред чудотворната икона на Божията Майка от Лопушанския манастир, специално донесена в манастира за празника с благословението на Видинския митрополит Дометиан от йеромонах Стилиян.

Игуменът на манастира, архимандрит Евгений, посрещна официалните гости пред входа на обителта заедно с гайдари от ансамбъл „Българе”, с хляб и сол по стар български обичай.
Празничен камбанен звън огласяше манастира почти през целия ден.
Негово Преосвещенство Браницкият епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит, отслужи празничен водосвет и молебен пред чудотворната икона на Св. Богородица, заедно с монасите от манастира, отец Иван от Нови Хан, свещеноиконом Василий Сараян – предстоятел на столичния храм
„Св. Преображение“, духовници от столични храмове и предстоятели на храмове в Софийска епархия. Сред официалните гости на празника бяха премиерът Бойко Борисов, заместник-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева, вице премиерът Румяна Бъчварова, министърът на земеделието и храните Десислава Танева, областният управител на Перник Ирена Соколова, Румен Порожанов – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, Янаки Червеняков от Програмата за развитие на селските райони към ДФ „Земеделие“, директорът  на Дирекция „Вероизповедания" към МС Емил Велинов, директорът на НИМ проф. Божидар Димитров, народният представител от областта д-р Вяра Церовска, кметовете на гр. Брезник – Васил Узунов и на гр. Земен – Димитър Сотиров, бившият земеделски министър Валери Цветанов и десетки други предишни и настоящи служители в държавната администрация, бизнесмени, строители, адвокати и обикновени хора, всеки от които е помогнал за днешното благолепие на манастира.
            „99 процента от програмата, която сме имали през годините е изпълнена – от метрото, през черквите и магистралите и всичко се строи с добри темпове“ – каза г-н Борисов пред събралото се множество.
            „189 договора за 68 милиона лева финансиране има за православните храмове и манастири, както и за няколко мюсюлмански храма, като половината от тях са приключени“ – каза директорът на ДФ „Земеделие" Румен Порожанов. „Като човек, който отговаря за парите на Европа, ми беше мъка, че
програмите бяха спрени“ – сподели  Кристалина Георгиева и отбеляза, че за следващите 7 години за България има 32 милиарда лева, като 10 милиарда от тях вече са на разположение на българските граждани.
            Епископ Григорий поздрави присъстващите с празника и подчерта важността на новите придобивки – асфалтирания път, реставрирания храм и старото крило на манастирските сгради, за обителта, която е много важно духовно огнище в областта. По-рано, преди обед владиката освети новосъградения храм „Св. Анна“ в с. Велковци, който също е построен по европейската програма за развитие на селските райони.
От името на манастирското братство към владиката и гостите със слово се обърна йеромонах Никанор:
 
„Ваше Преосвещенство Браницки епископ г-н Григорий,                                    
Досточтими министър председателю Борисов,                                                  
Ваше Превъзходителство, Заместник-Председател на Европейската Комисия, г-жо Георгиева,                    
Всечестни и благоговейни отци,                                                       
Почитаеми министри и ръководители на държавни институции,                                      
Възлюбени във Възкръсналия Христос братя и сестри!                                  

            Нашите сърца са преизпълнени със свещена благодарност към преблагия Бог, затуй, че ето днес ни удостои да стоим в неизказана радост пред тези автентично възобновени монастирски сгради – украшение на българската архитектурно-строителна традиция, и да се възхищаваме на вложеното велелепно строително майсторство, което така хармонично се слива с природната красота на този живописен край на нашето отечество.                                                     
            Но, обзети от духовно съзерцание, сега бихме искали да кажем нещо повече за причината, отколкото за самото дело. Именно пред нашите очи сега блести с пълно сияние едно друго несравнимо по-величествено нематериално здание, дело на Великия Художник, Премъдрия Отец на цялото мироздание – живата  Божия Църква, вечния духовен градеж, който има за своя основа Самия наш Спасител Господ Иисус Христос. На нея вече 17 години се изгражда нашето смирено монашеско братство, което всекидневно полага зидовете на добрия евангелски подвиг и послушанието, свързвайки ги с хоросана на съборното единство,сплотяващо ни на свой ред един другиго в съюза на любовта, подобно на любовта на Трите Ипостаси в Единия Бог. Прочее, Живата Църква е тази, която строи храмовете и монастирите и която прави от тях духовни разсадници за раждане на нови християни, която дава смисъл на съществуването и на тварните здания, като ги прави не неми свидетели за нечий труд или пък нечия престъпна собственост, а гласни тръби на проповедта, поставени в своето истинско предназначение. Всеки нов член на църквата, духовно поразен от Христовата любов се вгражда в тази духовна крепост, правейки я още по-силна и по-твърда в единството, подготвена да издържи и най-големите изкушения, бидейки евхаристийно събрана около Тялото Христово.                                                     
            Един голям изпит, най-първом за нашето братство, а сетне и за вярващия народ беше начинанието за възобновяването на тази древна света обител, която в десетилетията на безбожие и гонение срещу църквата бе доведена близо до изчезване. Но именно в тези моменти на тварна и нетварна разруха Господ показа своята милост и със Своя винаги праведен, добър и изпълнен с любов съд ни даде и показа истинската и единствена утеха, която поразява всяка човешка логика. Тогава засия в пълнота онова невещественото, вечното, нетленното, нашето истинско богатство – духовното здание. В тези усилни дни беше истинска утеха да се вижда как реки от народ пристигат в монастира: и тези, които тук се въцърковиха, и онези, които бяха ранени и отхвърлени от този свят, в лицето на Църногорския монастир намериха милостивия самарянин; и ония, които се бореха против Бога, а тук го прегърнаха; и онези заблудени, които най-сетне намериха пътя към абсолютната истина; и тези, чиито живот бе духовно прероден с това светилище; и всички онези, които със своите души срещнаха вечно живия Христос – всеки с искрено желание с каквото може да помогне за възстановяването и възкресяването на тази света обител. Това, което ще остане е едно незаличимо свидетелство във времето и историята, затова че доброто сърце не познава ограничения, граници и межди – фактът, че на помощ на нас, монасите, и на това светилище на българската духовност и култура, пристъпиха да ни помогнат и мнозина наши съграждани с мохамеданско вероизповедание, както и чужденци от всички краища на света с различна вяра.                                                                                       
            В тези мигове също така бихме искали да изтъкнем и доверието, което ни оказаха нашите светейши отци, патриарсите Максим и Неофит, милостта на архиереи и събратя, и в особеност на монах Спиридон и цялото братство на Герасимеите, т.е. скита на Малката Света Анна на Света гора Атонска, пожертвуванията на вярващите от страната и чужбина, на правителството на Република България, на приятелите, които през цялото време състезателно ни оказваха подкрепа като станаха наши съработници в Божието дело по възкресяване на нашето вековно светилище, с което се доказа, че тук, в Църногорския монастир, материалният блясък е плод и отражение на духовното съграждане.
            Още един път искаме да подчертаем, че нашите сърца неизменно горят и ще горят с най-топла благодарност към всички тези, които по всякакъв възможен начин се вградиха в духовното и материално възкресение на дома на целителите-безсребърници Козма и Дамян, но преди всичко благодарим на Бога, че озари сърцата на всички тези добронамерени хора с голямо благословение и духовни плодове, като даде възможност на всеки, който градеше светата обител, всъщност да гради себе си като храм, в който идва и се вселява Живият Бог. А не по-малко се радваме и на факта, че в тези тежки времена, в тази обстановка на всеобща апостазия нашият народ показа, че се грижи за своите светини, пази ги и ги съгражда, понеже когато народът пази и гради своите свети обители и те го пазят и съграждат него.
            Църногорският монастир е хвалебна жертва на нашия народ за Бога, свидетелство за неговата вяра, кандило, което гори пред Божия престол за нашето многострадално отечество. Вековете свидетелстват за това, че винаги когато Църногорската света обител доживявала Възкресение, това същевременно е значело и духовно, интелектуално и нравствено издигане на нашия народ. Затова с надежда отправяме своя взор към Бога като искрено желаем и това поредно възкресение на Църногорския монастир да донесе благополучие на целия народ, та да престанат раздорите и междуособните борби, сърцата ни да родят покаяние, а умовете ни – духовно разсъждение, та всички ние да се съчетаем с Възкресението и възкресната радост. Може би тъкмо и затова Божият промисъл избра в този пасхален период да се извърши всерадостният чин на освещаването.                                    
            Нека Милостивият Бог запази това голямо светилище в края на вековете, а този наш скромен труд – пожертвуванието на вярващите хора и изкушенията, които всички ние понесохме по време на строителството, да ги приеме за опрощаване на нашите грехове и за да ни дарува нови духовни сили и благопреуспяване. Амин.                                                           
 Христос Воскресе!“
            С благодарност за стореното добро при възстановяването на порутената обител манастирското братство връчи над 100 благодарствени грамоти и плакети.
            Празникът завърши с народни танци и кръшно хоро, а за  благословение на многобройните гости бяха раздадени три казана агнешки корбан, кисело мляко и сладкиши, дарени от пернишките бизнесмени Георги Милев и Васил Николов.
 
Текст и снимки: Нина Комарова

{joomplucat:196 limit=40|columns=3}

Views: 6

Skip to content