† Н Е О Ф И Т
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
Ваше Преосвещенства,
Ваши Високопреподобия,
Досточтими отци, обични в Господа, братя и сестри,
Сред неизброимия сонм на мъчениците от всички времена на християнството, с особено ярка светлина блести образът и името на Христовата невеста и велика Божия угодница Кириакия. На девицата, която в далечното трето столетие – в разгара на едно от най-тежките гонения против Църквата, презряла суетата и славата на този свят, за да наследи онези блага, за които още в първото столетие богоозареният св. апостол Павел е написал, че „… око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат” (1 Кор. 2:9).
Преданието на Църквата разказва, че за да получи всичко това, вярната Христова невеста претърпяла безброй изкушения, нечовешки унижения и мъчения, и в крайна сметка заплатила цената на своята вяра и на своята жертвена любов със своя живот. Отказала се от този временен живот, за да придобие вечния – добре помнейки казаното от Спасителя, че „който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери…” (Мат. 16:25). А Бог, Когото тя толкова много обичала и към Когото се стремила с цялото си същество, я укрепвал в изпитанията, та чрез нейния подвиг и прослава и чрез посрамването на нейните мъчители, да може да помогне и на други да познаят Него – едничкия истински Бог, за Когото тя живяла във всички дни от крехкия си живот, на Когото подражавала до последния си дъх и Комуто в крайна сметка се уподобила – приемайки кървавия венец на мъченичеството.
Подвигът на дивната Христова мъченица действително се превърнал в пример и вдъхновение за мнозина. Паметта на Църквата не позволила мъченичеството на света Кириакия да потъне в забрава и навеки съхранила спомена за нея. Свидетелство за това е историята и на родната ни Православна църква, която разказва, че столетия по-късно благоверните наши владетели от Търновското царство – водени от божествена ревност, пренесли в своята столица светите ѝ мощи, та имайки винаги пред очи нейния подвиг, благочестивият и православен български народ постоянно да изпросва молитвеното ѝ застъпничество и още повече да укрепва в спасителната православна вяра.
Все в онези далечни дни, великомъченицата вдъхновила и светия наш Търновски патриарх Евтимий, който ѝ посветил проложно житие и похвално слово, и превел нейното име на езика на своя народ – Неделя. А тази, която някога измолвала от Бога добруването и преуспяването на старата българска столица Търново, днес укрепва със светите си молитви и със своето небесно застъпничество и днешната наша престолнина София – заедно с нейната, просияла от древността Митрополитска катедра, и с всички благочестиви християни в този единствен град, посветен на Божията Премъдрост.
Нека в този празничен ден, когато Църквата тържествува с победата на светата и всехвална великомъченица Неделя, устремим още по-силно нашия взор към небесата, та вдъхновени от примера на светата Христова невеста, принесем и ние нашия плод на вяра, надежда и любов към Бога и към ближния. Нека не се увличаме по преходните ценности на този свят, а, заедно със светата великомъченица Неделя, да търсим и ние небесното си отечество и онова, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат!
По молитвите на света великомъченица Неделя Господ Иисус Христос да милва и спасява всички нас!
Честит и благословен празник!
Views: 0
