† Н Е О Ф И Т
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
Господи… научи ни тъй да броим дните си,
че да придобием мъдро сърце (Пс. 89:12).
Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,
Ваши Високопреподобия, досточтими отци,
Уважаеми представители на държавната и местната власт,
Обични в Господа братя и сестри,
С тези молитвени слова на Псалмопевеца, с трепетни чувства, стоплено сърце и дълбока благодарност, заставам днес пред лицето Господне, пред чудотворния образ на св. Богородица „Троеручица” и пред всички вас, òбични мои събратя и съслужители пред Божия олтар, предани съработници и честни поклонници, в деня на моя 70-и рожден ден – благословен от Господа юбилей, за да засвидетелствам още веднъж моята, в Христа Иисуса, любов към вас и да се преклоня пред великата Божия милост и щедрост.
И пак псаломски възкликвам: „Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене?” (Пс. 115:3). Живея ли, ще се старая да живея не за себе си, а за Господа (Рим. 14:7-8). Ще пея Господу, Който ме е облагодетелствал.
Смирено и от дълбините на душата си, отново принасям на нашия Господ и Спасител своята благодарност и за изпълващите се четири десетилетия от встъпването ми в пътя на монашеството в тази св. обител, както и за тридесетата годишнина от удостояването ми с епископското достойнство!
Във всичките тези години на моето църковно служение чрез волеизявлението на свещеноначалието на светата Църква, Бог ми възлагаше различни послушания, които според силите си се стараех да нося съвестно, отговорно, със съзнание за висотата на пастирското служение и с много любов към нашия благочестив православен народ. Винаги с умиление ще помня както служението си в Софийската св. митрополия, така и годините, начело на академичния състав на първата ни висша богословска школа, и краткия период като главен секретар на Св. Синод, а особено – двете благословени и с изобилна духовна радост преизпълнени десетилетия като кириарх на Русенската света митрополия, където с много търпение и любов, подпомаган от свещениците, митрополитските служители и верния Божи народ, и с взаимополезното съдействие на местната власт и институции, добросъвестно отправяхме делата на епархията. През всичкото това време, и сега – като първойерарх на родната ни света Църква, се ръководех от образа на Пастира на пастирите, Господ Иисус Христос, Който „не дойде, за да Му служат, но да послужи” (Мат. 20:28). Макар и по човешки немощен, но „с дръзновение поради вярата си в Христа Иисуса” (1 Тим. 3:13), се стараех да върша с успех Божието дело. „Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив” (Пс. 102:8). Човешката немощ Той усилва с крепката Си десница и добавя онова, което човеку не достига. Да бъде благословено името Господне!
Възлюбени в Господа,
Като благодаря всесърдечно на всички ви за вашата, неизменна в Господа любов към мое смирение, винаги засвидетелствана чрез вашите действия, а сега така сърдечно изразена и в поднесеното ми от вас – чрез моя събрат, високопреосвещения Видински митрополит Дометиан, вдъхновено приветствие, моля Бога да пази и укрепва всички нас, на които Той е поверил благочестивото си паство от българския род, та, неизменно водени от Духа на истината и на единството, сигурно да направляваме кораба на Българската църква, недокоснат от стихиите на мира сего, като спасително прибежище за всяка вярна на Господа душа!
Сърдечно благодаря и за отправеното ми чрез преосвещения Браницки епископ Григорий поздравление от благочестивия клир и миряните от богохранимата Софийска епархия.
Благодаря за проявеното внимание към мен в този празничен ден и за изпратените ми поздравителни адреси.
Бог на мира и любовта и единството в Светия Дух да бъдат с всички нас! Амин!
Views: 0
