Продължете към съдържанието

ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО ПО СЛУЧАЙ НАГРАЖДАВАНЕТО НА НЕГОВО ВСЕСВЕТЕЙШЕСТВО ВАРТОЛОМЕЙ I , АРХИЕПИСКОП НА КОНСТАНТИНОПОЛ – НОВИЯ РИМ И ПАТРИАРХ ВСЕЛЕНСКИ, С ПОЧЕТНАТА ТИТЛА НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ – СЪС ЗВАНИЕТО DOCTOR HONORIS CAUSA, СОФИЯ, 9 НОЕМВР

38Ваше Всесветейшество, Вселенски Патриарх и

първи духовен водач сред православните християни

по целия свят,

 

Уважаема делегация на Вселенската Патриаршия,

 

Ваше Светейшество и  Ваши Високопреосвещенства  

от Българската православна църква,

 

Уважаеми Представители на всички вероизповедания 

и легациите  им в България,

 

Многоуважаеми   Председателю – Академик Воденичаров,

 

Уважаеми госпожи и господа академици, професори  и  университетски учени,

 

Ваше величество,

 

Г-жо Вицепрезидент!

 

Ваши Превъзходителства и Посланици на дипломатически мисии в България,

 

Уважаеми членове  на Българското правителство,

 

Драги гости и официални лица,

 

Имам честта и удоволствието да поднеса поздравленията от името на Инициативния комитет по академичното честване  и от представители на Българската общественост, също отправили покана към Негово Всесветейшество Архиепископа на Константинопол – Новия Рим и Вселенски Патриарх Вартоломей по случай удостояването му с най-високото отличие на Българската академия на науките Doctor Honoris Causa за изключителните му постижения в екологическата област на науката и в одухотворяването на знанието за природата, за  признатите му вече повече от три десетилетия заслуги,  постижения и служение в името  на висшата и Божествена хармония между природа и социум, които в единството на благоразумно използване и опазване на средата и източниците на живота, в последователното им отстояване са и неоспорим принос, и  гаранцията за оцеляването;  благополучието и прогреса на човечеството.

За неотклонното отстояване на този най-висш Божествен и хуманитарен идеал – днес и може би по-късно отколкото други и по- големи и авторитетни духовни средища по света, които повече от три десетилетия дават своя трибут и почитания към личността на Патриарх Вартоломей, БАН и многоуважаемият академик Ст. Воденичаров с това удостояване дават на света сигнал, че в един невиждан досега критичен момент за региона, за оцеляването на хората поне в три околни нам контенента, които са обладани не само от екологични кризи, но и подложени на изпитания от  политически безотговорни  елити, които провокират  ужаса на войните, смъртта и прокудата на невиждани по мащабността си  преселения. Ние – българите, които живеем на този критичен кръстопът  искаме да дадем своя трибут към опазването на нашия свят и живот, солидарно и да следваме примера на нашия  признат за пазител на природата и екологическата цялост на планетата ни, със симпатия назоваван Зелен патриарх,  чиито идеи за екологично равновесие  и хармония на човека с природата и Бог, днес той отправя като призив за борба срещу войната и за мир в света.

С това най-високо академично почитание дадено на Патриарх Вартоломей, учените на България дават израз на най-висше разбиране за смисъла и предназначението на знанието и научните постижения – добруването и благостоенето на човечеството.  С тази награда учените на България казват на света, че изповядват разбирането си за   науката като ценност в най-широк парадигмален смисъл, и като единство на духовността въобще, като по този начин я приобщават  със служението към най-високите хуманитарни идеали. Защото от край време само просветените в духовност учени и изследователи най-добре са осъзнали коварните изкушения пред науката, когато тя не веднъж е била използвана за користни и античовешки приложения. Днес  изопачението на всеобщочовешкия смисъл на знанието и науката са предизвикани на бял свят за кой ли път, от догмите на деидеологизацията, откровения атеизъм и агностицизъм, които този  път се явиха примамливо завоалирани неолиберални апологични одежди, по същество и на практика проповядват откровен индивидуализъм, себичност  и хищничество към природата, и още по-лошо – в отношенията между хората. В последните десетилетия човечеството  създаде  един научен и технически прогрес, който е подложен на нарастващите догмогвания на корпоративни  интереси и капитали, които наред с новите открития раждат и необратими за  живота на планетата диспропорции и пагубни последствия – от замърсяване на въздуха и водата, на флората и фауната, усложнявайки и без това големия проблем на човечеството днес – несправедлива бедност и глад, превръщат отношението към ближния в хищническо.

Но един от най-проминентните и висши духовници на нашето съвремие провидя още преди четири десетилетия наред с прогреса, вредните за човешкия род негови проявления и започна неотклонно и последователно да се бори с тях.  От началото на своята духовна мисия и служение Патриарх Вартоломей I прокарва идеите на благоразумното и съобразено с хармонията отношение към сътвореното от Бог и дадено ни богатство тук на земята така, че то да служи на хората, за всички в справедливост и общо достояние, да носи облагодатяване вместо безогледно разхищение и унищожение.

Днес ние се учим от този най-първи и най-висок в хуманизма си и отдаден на общото благо духовен водач – да пазим природата, да потребяваме разумно, да споделяме  солидарно нуждите на ближния си. Една нова духовно-екологическа етика израства пред нас, в която е заложен и фундаментът и императивът за живота  като дадено и равно за всички хора по света Божествено  благо.

С удостояването на Патриарх Вартоломей I БАН днес демонстрира че се приобщава към тази най-нова духовно-научна етика, в която  единствено и само чрез нея е възможно спасението и оцеляването на нашия свят.  Светът, в който живеем  трябва и може да се води и управлява от водачи и лидери, техноструктури и естаблишмент, които изповядват — не, а собствено са представители на тази най-висша социо-политическа и духовна етика, идеалният представител и носител на която е Патриарх Вартоломей I. Позволявам си да вярвам, че БАН и многоуважаемият нейн Председател са били мотивирани и  водени именно от това разбиране за етика и водачество на основата на ценности, когато са взели решението си за тази награда.

Убедена съм, че новата етика на синтез на научното и духовното начало ще осени всички области и сфери на социума и най-вече ще даде неоценими плодове във вярата и религията ни. Казвам това в присъствието на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и представителите на Св. Синод на БПЦ. Защото съм сигурна, че силата на тази нова етика е благодатният етер за развитието на БПЦ като институция и вяра;  и за  постигането на ново единство между тях – във всичките им проявления в обществения живот. Живеем във време, когато заинтересовани среди продължават да са доволни повече от разделението и противоположността на историческите или теологични основания на християнството на православие и католицизъм, отколкото от неговото единство. Но обществата на нашата земя днес са изправени пред изключителни и безпрецедентни по характера си изпитания, които могат да бъдат преодолявани единствено заедно.

Обществото ни има нужда от вяра и християнски добродетели не само по традиция, но и с оглед устояване  и възраждане на ценности, които съвременното общество пренебрегна – морал и честност, семейсво и възпитание на децата ни, непримиримост към язвите на съвременните политически системи – непотизъм, корупция, експлоатация на слабите и беззащитните, жените и децата, борбата срещу  войните и за траен мир.

Дефектите на съвременните общества стигнаха до такива деформации и уродливост, че нямат повече решение нито в самостойното и изолационно поведение на една или друга църква и религия, нито могат да бъдат преодолявани без диалог и общуване помежду им.  Този диалог е неотменният императив на съвремието ни. И само той може да се противопостави и  да неутрализира онези, които под прикритието на религиозни различия произвеждат  противостоене на цивилизациите и разпалване на  войни. Диалогът и общуването днес са мярката на сравнителните преимущества на религиите една спрямо друга и в него се съдържа  бъдещия баланс и  необходимия хомеостазис за тяхното мирно  ко-съжителство. Нашите духовници и учени имат нужда да се влеят в единен световен комуникационен, образователен и цивилизационен обмен, в който без граници и предразсъдъци да развиват знание, ценности и тяхното разумно приложение.

Убедена съм, че казвайки това изразявам общественото разбиране по въпроса тук у нас, че в решенията на проблемите на нашия свят  политиците и бизнес елитите се провалиха. Само духовен и съвместно реализиращ се обмен на общочовешки ценности и идеали може да възстанови загубеният тук на земята Рай.  Хората имат нужда не от грабители на труда им, а от мъдри водители без корист и посветени на общото добруване. Постигано в нова социална организация на социума – основана на предоставяне на взаимни ползи, конституирана по законите на общото съжителство върху права и отговорности, подчинена на доброто за всички заедно и без изключване. От църквата и нейните пастири ние слушаме проповеди, но повече съзерцателно, отколкото съзнателно. Но пред нея израстват нови и все по-отговорни социални ангажименти, в които се съдържа потенциала за нейната атрактивност и привличане на вярващи. Това е императив, който никога не е бил толкова категоричен, при това повдигнат на степен да привлича — приобщаване и включване към нова и много по-силна социално-християнска добродетелност.  От нея ще се рекрутират елитите на новото общество, а  мъдреците, събрали знанието и висшата духовност, придобита с учение и с вяра, ще станат естествените владетели на този днес изстрадал и с  много прегрешения от миналото свят.

От името на инициаторите за тази височайша Ваша визита в Българската академия на науките и с молба за Вашето благословение за българския народ, благодарим Ви, Ваше Всесветейшество!

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ИК ПО

АКАДЕМИЧНОТО ЧЕСТВАНЕ

 

Д – Р    Р Е Н Е Т А    И Н Д Ж О В А

Visits: 1

Skip to content