Продължете към съдържанието

Приветствено слово на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан до Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит по повод тригодишнината от интронизацията му 24 февруари 2016 г., София

            Ваше Светейшество,
            В деня на изпълването на – от Бога благословената – трета годишнина от Вашата интронизация на осветения от древността и зелò прославен престол на Българските патриарси, позволете ми, – лично от мое име и от името на моите събратя, архиереите от Светия Синод на светата Българска православна църква – Българска патриаршия, – да Ви приветствам със синовна обич, с дълбоко почитание и с преклонение пред Вас и пред непрестанните Ви усилия за духовното възрастване и благото на православния ни български народ и неговата Църква, като всесърдечно Ви благопожелая крепко здраве и духовна бодрост, сили и дръзновение за още много и благословени години начело на кораба на светата ни Църква, който вече три години Вие водите уверено, подражавайки на Вашите славни предци – първосветители на нашата Православна църква, а най-много – на Пастира на пастирите, Господа нашего Иисуса Христа, Когото Вие всякога сте имал и продължавате да имате като образец и пример във Вашия живот и Вашите действия!
Нека Господ Бог всякога да благоволи над Вас и над Вашето първосветителско дело, като неизменно Ви укрепва с божествената Си благодат! Нека всякога да Ви обграждат доверието, подкрепата и любовта на Вашите събратя – архиереите, на освещения клир и на Боголюбивото паството на светата ни Църква! Та по този начин – водени от Светия Дух – всички заедно да възрастваме в подвига на вярата, надеждата и любовта, и, – като имаме „всичко потребно за живот и благочестие”, – в единомислие да напредваме все повече и повече в нашия общ път към познаването на „… Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство” (2 Петр. 1:3). Защото такава е крайната цел на нашия християнски живот – усъвършенстване „в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово, докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий … до пълната възраст на Христовото съвършенство” (Еф. 4:12-13).
И ето че през тези три години от Вашето патриаршеско служение Вие показахте, че в управлението на светата ни Църква Вас Ви води не желанието за земна слава, нито стремеж към външното и суетното, а Ви води стремежът към Божията прослава и към онова божествено съвършенство, за което ни призовава от страниците на Евангелието и Сам Господ, и към което са се стремили всички Негови ученици и следовници на всяко място и във всяко време от многовековната история на Църквата. Този стремеж, който единствен прави от всички нас „… род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити”, възвестяващи пред света – не само на думи, но и с делата си, безбройните съвършенства на Оногова, Който ни е призовал „от тъмнина в чудната Своя светлина” (1 Петр. 2:9). И Който беше заръчал на Своите ученици: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец…” (Мат. 5:16).
Следвайки както в живота, така и в служението си този божествен призив и този Богозададен императив на християнския живот, дори за тези малко изминали години на Вашето първосветителстване, Вие успяхте да спечелите не само любовта и доверието на Вашето Христолюбиво паство, но и симпатиите и уважението на целия православен свят, и така още повече да издигнете авторитета на родната ни Църква – както в нашата Родина, така и извън нея. Неизменно воден от Духа на мира и любовта, продължихте да укрепвате доверието в Православната ни църква и на останалите верски общности в страната, утвърждавайки изградения в миналото висок неин авторитет и подкрепяйки всяко добро начинание, насочено към защитата на ценността на човешкия живот и на общосподелените между нас устои на личния и обществен морал. Укрепвайки, по този начин, и стародавната традиция на верската търпимост по нашите земи в още едно поредно доказателство за казаното и от Апостола на народите, че „… нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век [и] поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12).
Ваше Светейшество,
Пътят, който сърцеведецът Бог е определил за Вас, не е лек, но е спасителен, а служението, с което Той, – чрез волеизявлението на клира и на Божия народ на нашата Църква, Ви е овластил, е благодатно, но също така и високо отговорно. По този път и в това служение обаче Вие не сте и няма да останете сам. До Вас винаги ще бъдат всички онези, които виждат и ценят усилията Ви за благото на поверения Ви клир и народ, и които във Ваше лице виждат и ще продължават да виждат онзи мъдър, справедлив и благ първосветител, и онзи опитен кормчия, който – с упование в Бога и Неговата помощ, уверено ще продължава да води и занапред кораба на Българската православна църква сред стихиите на мира сего. Насред повсеместно владеещата в нашия свят духовна криза и всевъзможно безпътство Православната ни църква ще остава и в годините на Вашето патриаршеско служение единственият верен пристан за изстрадалия ни народ и затова нашата обща, споделена отговорност пред него – пред неговото бъдеще и духовното му здраве – е, може би, по-голяма от когато и да било в хилядолетната ни история.
Всички ние обаче вярваме и се надяваме, че – с Божията помощ и с нашите общи усилия, – мъдро предвождани от Ваше Светейшество, ще успеем да преодолеем и това и всяко ново изпитание, защото нашата Църква е била и остава здраво укрепена върху Онзи спасителен Камък, „Който стана глава на ъгъла…” (1 Петр. 2:7) – Господа нашего Иисуса Христа и Неговото божествено и спасително учение. Дом Божи, основан върху здравата основа на православната християнска вяра, който не ще бъде поклатен, нито подкопан от никакви житейски ветрове и световни бури, но ще устоява и ще пребъдва в учението на Господа, в Неговата благодат и в общението на Неговите светци.
Нека Бог, Комуто Вие с искрена вяра се уповавате, продължава да Ви укрепва по Вашия път и във Вашия пъвосветителски подвиг, Светейши владико, като Ви дарува още дълги години на престола на Българските патриарси, та, прославяйки заедно Неговото име, предвождани от Вас, да растем във всяко добро дело и в познаването на Бога (Кол. 1:10), Който всякога благоволи над онези, които Му се уповават!
Честит и благословен празник! На многая и благая лета!

Views: 3

Skip to content