На 11 март Българската православна църква, Българската академия на науките и Българският червен кръст си спомниха и отдадоха заслужена почит на академик Иван Евстатиев Гешов – голям български държавник, учен, финансист, общественик и благодетел, живял в края на 19 и началото на 20 век. 9-ти март е денят на неговата кончина и е обявен за Ден на дарителя.
След повече от шест десетилетия, по инициатива на ръководството на Българската академия на науките, в дните около кончината му се възобнови традицията за ежегоден помен в негова памет, завещана и финансово обезпечена от самия него.
В столичния старинен храм „Св. София” заупокойното последование бе отслужено от Негово Преосвещенство Тивериополски еп. Тихон в съслужение със ставр. ик. Ангел Ангелов, софийски протосингел, и протойерей Йоан Карамихалев от храмовото духовенство.
На панихидата присъстваха председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров, председателят на БЧК- г-н Христо Григоров, ръководители и служители на институциите, граждани и роднини на изявения българин.
Възпоменателни думи за Иван Гешов произнесе изявеният със своето живо слово Тивериополски еп. Тихон.
В него той говори за изявения българин, който е бил три пъти председател на българския парламент, два пъти е бил финансов министър, дългогодишен председател на Българското книжовно дружество и повече от 25 години председател на БЧК. Благодарение на неговата активната дейност и финансова подкрепа, през 1911 г. Българското книжовно дружество се преименува в Българска академия на науките.
„Личността на Иван Гешов дава упование и надежда на целия български род, че той е раждал и ще ражда таланти и че с упорита борба може да се преодоляват всички трудности и да се отстояват интересите на българската държава” – каза в словото си епископът.
Справка:
Заръката за ежегодното отслужване на панихида в памет на Иван Евстатиев Гешов е била записана в неговото завещание от 1 септември 1923 г., в което Гешов определя БЧК „…да служи всяка година панихида, на която да се произнася от виден свещенослужител, общественик или книжовник реч върху милосърдието, любовта към ближния, дълга към отечеството, сговора между българските синове, мира и приятелството между балканските народи…“, както и след службата да се дава помощ на български сираци. Традицията е била прекъсната веднага след 9 септември 1944 г., а оставената за целта сума – 100 хиляди златни лева – е изчезнала.
Текст и снимки: Весела Игнатова
{joomplucat:390 limit=20|columns=3}
Views: 1
