† Н Е О Ф И Т
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
„Радвай се, благодатна! Господ е с тебе”
(Лука 1:28)
ВАШЕ ПРЕОСВЕЩЕНСТВО,
ВАШИ ВИСОКОПРЕПОДОБИЯ,
ДОСТОЧТИМИ ОТЦИ,
ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
С този поздрав архангелът се обръща към Светата Дева, а чрез нея и към цялото човечество, за да благовести нечувана радост – вестта за изпълняващото се Божие обещание за помирението ни с Господа и за отворените райски порти. „Днес е началото на нашето спасение” – в тези думи от богослужението на празника се съдържа цялото съдържание на това, единствено по рода си събитие от богочовешката история. Първи ден на нашето спасение и начало на нашата надежда, начало на възраждането на човешкия род и на цялото творение, с което Бог положи Своя Нов Завет с човечеството, подпечатан в Неговите кръстни страдания, смърт и Възкресение, за да имаме „живот” и да го имаме „в изобилие” (Иоан 10:10).
Такъв е бил Божият замисъл, такова е било Божието намерение в днешния ден, в който в лицето на Мариам се изпълнява древното пророчество: „Девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил…” (Мат. 1:23). Името, което означава „с нас е Бог!”. След като пък с нас е Бог, то значи ние вече не сме сами – нито в този наш земен живот, нито отвъд него! След като с нас е Бог, значи строшено е жилото на смъртта, потъпкана е победата на ада и ние отново имаме нашата надежда (Ос. 13:14; 1 Кор. 15:55). След като с нас е Бог, значи вече нищо не може да помрачи нашата вяра. Нищо не може да отслаби и любовта ни, освен собствените ни помисли, решени, действия, и невнимание, а понякога дори и безразличие към всичко онова, което е било сторено от Господа заради нас и нашето спасение.
И ето, че в деня на светото и спасително Благовещение, отново трябва да признаем, че нашият днешен свят, който всеки ден сами създаваме и управляваме, е свят, в който има все по-малко любов, в който все по-често господстват гневът и ненавистта, омразата и отмъщението. Свят, в който завещаното от Господа братолюбие и човеколюбие все по-често отстъпват място на завладяващите човешките сърца рушителни страсти. Свят, в който, въпреки целия негов културен и технически напредък, ценността на човешкия живот все повече олеква. Свят, в който любовта на човек към човека и към Бога все повече изстива, а безценният дар на живота все повече губи от своята стойност. Нима обаче в свят като този е останало място за Благата вест? Нима е уместно в този днешен наш свят да продължаваме да припомняме за Бога и Неговата любов, за всички онези неизброими благодеяния, които Човеколюбецът щедро продължава да излива над нас, дори и в дни като днешните?
Да, възлюбени. И не само можем и е уместно, но и сме още повече задължени да правим това именно в такива дни, в които светът и човечеството имат още по-голяма нужда от истинното Божие слово, а това слово е „любов”: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си” (Иоан 13:35). Така е свидетелствал, в зората на Църквата, божественият Христов апостол и евангелист Йоан, така сме длъжни да свидетелстваме и ние днес, независимо от всяко обстоятелство. Същата тази любов, от която Сам Бог днес се въплъщава в утробата на светата Дева и за която отново св. Йоан бе казал: „Нека любим един другиго, защото любовта е от Бога, и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога; който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов, Божията любов към нас в това се яви, дето Бог проводи в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез Него” (1 Иоан. 4:7-9).
Затова, възлюбени, нека и ние днес, като подражаваме на Господа и на Неговото безмерно човеколюбие, даряваме с тази свята и божествена любов всеки наш ближен и целия свят около нас, като помним и другата апостолска повеля: „Всяко огорчение и ярост, гняв, вик и хула да бъдат далеч от вас заедно с всяка злоба; но бивайте един към другиго добри, състрадателни, прощавайки си един другиму, както и Бог ви прости в Христа” (Еф. 4:31-32).
Нека в тези дни на изпитания сме още по-усърдни в нашия пост и молитва, защото тези оръжия за нашата борба ни е завещал Господ Иисус Христос (Марк 9:29). Нека всички ние, принадлежащите към Христовата Църква, с живот и дела да свидетелстваме, че за разрешаване на конфликтите съществува и друг път; и че не силата, нито гневът – дори и праведният гняв – ще донесат добро; че това, от което се нуждаем най-много днес е божествената любов, която единствена може да спаси света.
Днес е началото на нашето спасение!
Честит и благословен празник!
Views: 1
