Продължете към съдържанието

Упокои се бившият Зпадно- и Средноевропейски митрополит Симеон

 DSC09200С прискърбие ви съобщаваме новината, че днес на близо 90 годишна възраст в гр. Финикс, Аризона, САЩ, се упокои в Господа, Негово Високопреосвещенство бившия Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон.

Бог да го прости, вечна и блажена да бъде паметта му! Амин.

 
+++
Едно служение с любов и несломима воля за съзидание

/ Извадки от писма на негови енориаши, публикувани в автобиографичната му книга “Любовта никога не отпада”/

Преди много години един млад човек завинаги променя посоката на жизнения си път. Под закрилата на небесния си ангел Св.Симеон Нови Богослов, новият монах Симеон поема кръста на новото си поприще. Мнозина са смаяни от този неочакван обрат.

„Та той е толкова млад, в разцвета на силите си; пред него се открива завидно бъдеще и достойно място в обществото” – са част от коментарите. „Как?”, „Защо?”, „В името на какво?” – са част от въпросите. Само най-близките са тези, които знаят, както за голямата му любов и силна вяра в Бога, така и за непреклонното му желание да посвети живота си на пастирско служение в Църквата Христова. 

Църковни нужди и задачи насочват монах Симеон към Рилската света обител, Московската Духовна Академия, превеждат го през класните стаи на Софийската Духовна Семинария, за да го отведат накрая до пределите на Новия свят – Америка. Тук, вече  Архимандрит Симеон, се сблъсква с коренно различна действителност. Дори Православието – по външна структура и практика- е по-различно. С присъщите си упоритост и трудолюбие той бързо успява да се приспособи към условията и поема активна роля в живота на Ню Йоркската епархия. След време беше учредена нова епархия – Акронска, с административен център в гр.Акрон, Охайо.

Предстоеше усилена работа за спечелване на умовете и сърцата на тези хора. С апостолска ревност и търпение новият патриаршески викарий – епископ Симеон, /или Дядо Симеон, както го наричат всички, които го обичат и уважават/ пътуваше постоянно до общините. Там той служеше, проповядваше, разясняваше, въодушевяваше и организираше. Постепенно атмосферата се променяше. Старите се събуждаха за нов живот, а младите с ентусиазъм търсеха реализация на нови идеи и решения.

Дядо Симеон лично избра и спомогна да се закупи чудесен имот в гр.Акрон,Охайо. Той саморъчно, и с помощта на архимандрит Дамян, отец Христо – енорийският свещеник в Акрон, и презвитера Мария, обзаведоха цялата сграда. Скоро Акронската Св.Митрополия гостоприемно разтвори врати за всички видове епархийски мероприятия.

Списъкът на архиерейските дейности е дълъг наистина. Но, Дядо Симеон значително го обогати с редица други, необичайни за сана му. Той беше шофьор, закупчик, уредник, секретар, градински работник и всичко, което конкретния случай налагаше.

Човекът, който навлезе в живота ми, напълно покриваше представата ми за баща. От този момент нататък, аз дължах на Дядо Симеон моята синовна обич и преданост.  Когато по-късно създадох семейство, моите съпруга и дъщери станаха по същия начин обект на бащинското му внимание и грижи. За цялото ни семейство Дядо Симеон е нашият герой, образец на човешко достойнство и благородство. Не преставаме да се учудваме, че дори възраст и телесни немощи не успяват да сломят неукротимия му устрем към движение и действие.

Това е накратко моята, нашата лична история. Известни ли са обаче, всички онези човешки съдби, които Дядо Симеон е докоснал, преобразил или съхранил? Знае ли се за всичко онова, което той е успял да изгради, устрои и запази? Колко са духовниците от най-новата история на Църквата ни, които като него да са работили с толкова голямо посвещение и себеотрицание, и да са допринесли повече за успеха на задграничната ни църковно-народностна мисия? Тези и други подобни въпроси са достойни за изследване.

Много пъти съм се питал, кое е това, което придава на личността на Дядо Симеон тази изключителност и сила? Мисля, че това е хармоничното взаимодействие на силен, проницателен ум, любвеобилно сърце и несломима воля за съзидание, водени от един светъл дух, устремен към доброто и красивото.                                                                          Свещеник Владимир Бакърджиев, гр.Акрон, Охайо, САЩ  

DSC09185 1В българския православен храм „СВ.Св.Кирил и Методий“ – гр.Будапеща, Унгария – църковни настоятели и миряни се подготвяхме за Рождество Христово – през годината 1979г. Службата щеше да се ръководи от епископ Симеон, когото още не познавахме и с голямо нетърпение очаквахме да се срещнем. Изненадата ни бе голяма, когато видяхме един толкова благ и скромен човек.

След празничното богослужение дядо Симеон бе обграден от стотици миряни. Скоро вече всеки искаше да се докосне до него, да целуне ръката му и да получи благословение. Всички говореха за необикновения, благ и приветлив духовник, който бе готов винаги да помогне и посъветва. Дядо Симеон бе нашият истински пастир, когото всички обикнахме!

                                                                                                                                                     Иван Удварев, гр.Будапеща, Унгария

+++

Веруюто на епископ Симеон беше – мир, любов, разбирателство. Той ни учеше, че трябва да пазим душевния си мир при всякакви обстоятелства. Винаги подчертаваше, че трябва да се обичаме един друг. И вярваше, че трябва да уважаваме мнението на онези, чиито гледни точки са различни от нашите.

                                                                                                                                                  Бил Христов, гр.Индианаполис,САЩ

+++

DSC09184 scaledКато иподякон, на едно вечерно богослужение имах възможност да бъда с Митрополит Симеон от Българската църква. За мен беше прекрасно изживяване да бъда с човек, който излъчваше толкова благодат и обич към ближните. Никога дотогава не съм бил толкова впечатлен, както от този човек. Дори и дребните неща, които правеше, вълнуваха всички духовници и миряни в храма. Той раздаваше себе си – никаква бляскава церемония, никакви манипулации. Просто един човек, който споделя с останалите любовта си към Господ Иисус Христос.

Да срещнеш Митрополит Симеон бе благодат и радост. Времето, в което бях близо до него, затвърди убеждението ми, което преди време ме накара да приема Православната вяра.

                                                                                                              Иподякон Чарлз-Майкъл, гр. Финикс, Аризона, САЩ

                                                                                                                                                                    

Снимки: Нина Комарова

Visits: 0

Skip to content