† Н Е О Ф И Т
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
„Радвайте се винаги в Господа,
и пак ще кажа: радвайте се…Господ е близо”
(Фил. 4:4-5)
ВАШИ ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,
ВАШИ ВИСОКОПРЕПОДОБИЯ,
ДРАГИ ОТЦИ,
ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
В деня, в който нашият Господ и Спасител влиза в Йерусалим, за да премине през най-страшните изпитания, завършили с Разпятието и Кръстната смърт, Църквата ни припомня, че онова, което трябва да владее в душите и сърцата ни е радостта. Радостта от това, че тръненият венец, пътят към Голгота, изпитанията и страданията, смъртта и хладният гроб биват увенчани от най-радостното събитие в цялата богочовешка история – славното и спасително Христово Възкресение. От това, че адът и смъртта не можаха да надвият Извора на самия живот. Че цялата злоба и ненавист на света се оказаха безсилни пред тихата сила на Божията любов. Радостта от това, че – както ни припомня и апостолът – близо е Господ!
Потопени в тази наша неизменна и неоскъдяваща пасхална радост, окрилени от вярата си в Христа Иисуса и от истинността на Неговото учение и на Неговите обещания, днес, заедно с жителите на светия град, и ние посрещаме идващия към Йерусалим Господ – в началото на последната седмица от Неговия земен живот, в първия от най-съдбовните дни на Неговата богочовешка мисия. Дните, в които Той ще бъде прославян и охулван, обичан и предаван, възвеличаван и осъждан, оправдаван, разпнат и умъртвен. За да възкръсне, накрая, от мъртвите и с това да засвидетелства не само Своята божествена сила, достойнство и власт, но също така и неизменната Божия грижа и любов към човека.
Осанна на Сина Давидов! Благословен Идещият в име Господне! Така посрещаха някога йерусалимци влизащия в техния град, възседнал осле, Господ. Радост и надежда бяха превзели умовете и сърцата им, и – както ни разказва Евангелистът – „повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други… сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя” (Мат. 21:8). Защото те чувстваха и виждаха, че близо е вече Възкресението, че Влизащият в Светия град е „Светият Израилев” (Ис. 12:6). И затова пееха: „Благословен Идещият в име Господне! Осанна във висините!” (Мат. 21:9).
Така пеем и ние днес, заедно с цялата Църква, защото Божият Син идва, за да влезе и при нас, в в нашите домове и сърца, за да извървим заедно с Него пътя към Голгота и Възкресението. За да ни укрепи в подвига на нашето лично подвижничество във вярата и в следването на Неговия божествен пример. Път и подвиг, който ние – Неговите ученици и следовници – извършваме според посоченото ни от Самия Него. Път, който върви от изпитанието и страданието към възкресението и вечния живот.
Затова, възлюбени, нека отворим днес портите на нашите сърца и домове за Богочовека, както някога и Светият град бе отворил своите порти пред Него и така да Му позволим да ни съпроводи в нашия кръстен път и в нашата Голгота до нашето лично възкресение, до портите на Царството Божие и вечния живот, към който ни бе призовал Сам Бог в зората на творението, казвайки: „Да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие”, да бъде той венец на творението, да господарува над него и всичко това да бъде „твърде добро” (Бит. 1:26-31).
Последният етап от този път започва днес – с влизането на Господа в Йерусалим, с възхвалата и поругаването, за да завърши седмица по-късно със славното и пречудно Възкресение, с победата и тържеството на живота. Към тази победа и това тържество сме призовани и всички ние – Христовите следовници и „приятели” (Иоан 15:14-15) – всички, които „чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме” (Деян. 17:28).
Божият мир и благословението на Идещия в името Господне, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! Амин.
Честит и благословен празник!
Views: 0
