На свое извънредно съвещание се събра Двоен състав на Свещения Кинотис на Света Гора – Атон, за да направи своите предложения по темите за разглеждане от Великия Събор на о. Крит.
Те обнародваха своите предложения, изложени в официално писмо до Вселенския патриарх, което разпространиха чрез църковните медии и до всички предстоятели на Автокефалните църкви.
Като ново се отличава се най-вече предложението за признаване на Фотиевия събор (относно филиоквето и главенството на папата) и на Исихастките събори за Велики Събори на Православната църква.
Свещен Кинотис
Света Гора
Атон
Прот. номер Ф.2/7/1085
КАРЕЯ, 12/25 май 2016
До Негово Благочестно Всесветейшество
Всеуважаемия наш Отец и Владика
Господин г-н Вартоломей
Фенер
Всесветейши Отче и Владико,
Синовно и с най-дълбоко уважение във Христос Възкръсналия Ваше Благочестно Всесветейшество радостно приветстваме с очаквания в цял свят поздрав „Христос воскресе”.
Според установеностите в нашето Свещено място, ние се събрахме на Извънреден Двоен Свещен Синаксис и взехме благочинно предвид:
а) Вашето благоговейночтимо патриаршеско писмо от 11 март 2016г., чрез което информирате нашия Свещен Кинотис относно Светия и Велик Събор и ни запознавате с подготвените предсъборни текстове за Светия и Велик Събор.
б) Вашето Патриаршеско и Синодално Окръжно послание от 20 март т.г., в което се поставя като първа цел и смисъл на Всеправославния Събор да „покаже, че Православната църква е Една, Свята, Съборна и Апостолска Църква, единна в Тайнствата, и то в Светата Евхаристия, и в Православната вяра, както и в синодалността (съборността, б.пр.)” и ни запознавате, че „съгласуваните всеправославно и внесени за Светия и Велик Събор текстове се обнародват и поставят на разположение на всеки добронамерен вярващ за негова информация и осведомление, както и за изказване на неговото мнение и очакване от Светия и Велик Събор”.
В отговор на бащинското поощрение на Ваше Благочестно Всесветейшество ние се помолихме горещо, заедно с всички в Света Гора боголюбиво подвизаващи се отци, на единствено Истинския Бог наш, Възкръсналия Господ Иисус Христос, да благослови и да благоръководи високото дело на Светия и Велик Събор за благото на Неговата Църква и наистина да покаже единството на Светата наша Православна църква, тази именно, която е Една Свята Съборна и Апостолска Църква.
Затова, изследвайки с подобаващото внимание и проучване предсъборните текстове, пристъпваме благочинно да Ви представим следното:
Уважаваме и по достоен дълг почитаме Майката Велика Христова Църква и Вас, Вселенския патриарх и Отец наш. Непрестанно се молим за мъченическата Първопрестолна Църква и подкрепяме Вселенската патриаршия в носенето на дъгоговековната тежест на Нейния кръст. А когато възникват въпроси, които проблематизират съвестта на Светата Православна църква, със синовно уважение и любов, както са правили и предшестващите наши отци, ние изразяваме най-почтително нашето мнение и предложения.
Уверени сме в усилния и доброчестен опит на Делегатите на Светейшите Православни църкви във Всеправославните предсъборни съвещания за съставянето на заплануваните предсъборни текстове, които бяха публикувани, след решение на Синаксиса на Благоговейночтимите Предстоятели (21-28 януари 2016 г.)
Същевременно считаме, че някои точки в предсъборните текстове се нуждаят от по-голяма яснота, така че да отразяват по-ясно светоотеческата във времето традиция на Светите Отци и съборното попечение на Църквата. Чрез изложените тук точки ние смирено предлагаме нашето мнение и предложения за разглеждане и оценяване от Църквите.
Първа точка е относно еклисиологията. Формулировката „Православната църква, която е Една, Свята, Съборна и Апостолска Църква” правилно е поставена като челна в началото на текста „Отношения на Православната църква с останалия християнски свят”, с идеята и разбирането че тя изразява нейната Нейната уникалност (единственост, б.пр.). При това Светият и Велик Събор, като съборен орган по-висш от предсъборните съвещания, ще е възможно да допълни формулирането на дадения текст и да избегне термина „Църква” отнсно инославните, като използва вместо него термина „християнски догми (догмати) и изповедания”. Така инославните ще знаят вече ясно какво като искрени православни техни събеседници ние мислим за тях. В тази посока по-правилно би било във втория пасаж на параграф 6 от този текст да се формулира: „Православната Църква познава (вместо признава) историческото съществуване на други християнски изповедания…”
После, понятието за единството на Църквата се нуждае от уточнение. Вярваме, че към Нейното единство принадлежат само членовете на Православната църква, като Тяло Христово, които участват в „славата” (на боготворящата Благодат на Светия Дух), за която се молú Великият Архиерей Господ наш Иисус Христос. За това се казва „да бъдат едно, както ние сме едно”, според тълкуванието на богоносните Отци (Великият Атанасий, св. Йоан Златоуст, св. Кирил Александрийски). В полза на всички – на самосъзнанието на Православното паство, но и на инославните, е да говорим за завръщане на отделилите се в Едната Свята Съборна и Апостолска Църква, която е нашата свята Православна църква, съхраняваща непокътната „съществуващата нерушима връзка между точната вяра и мистичното общение” , както тя е изразена от Вселенските събори.
В този смисъл на своето единство Църквата „развива винаги диалог с отпадналите от нея, близки и далечни”, и така има възможността да изрази своята апостолска природа „вътре в новите исторически обстоятелства” , като има за обективна цел: проправяне пътя на тяхното завръщане към нейното светодуховно единство. По-конкретно, предлагаме в член 5 последната фраза „на загубеното единство на християните” да бъде формулирана така: „на възвръщане в истината на отдалечилите се от Нея християни”.
Втората точка, в която ще е възможно в предсъборните текстове да се приемат изменения, така че те да отразяват постоянното самосъзнание на Църквата, са тези които се отнасят до двустранните и многостранните диалози. Начинът, по който те са водени, както и ходът на богословските диалози не е успокоителен за цялостното изпълнение на Църквата, за което нашият Свещен Кинотис се е изказвал в течение на времето по различни поводи чрез официални текстове относно богословски съглашения с инославни и е свидетелствал за съмолитвени и други богослужебни действия (литургични прегръдки и др.), чрез които се дава погрешен образ за съществуващо единство помежду им, както това се споменава в нашия текст ΕΔΙΣ от 9/22 април 1980 г. П-конкретно, в член 18 на текста „Отношения на Православната църква с останалия християнски свят” следва да се уточни, че Православната църква съвсем не е възможно да приеме единството на Църквата като някакво междуизповедническо натъкмяване или като съучастие в съмолитвени и други богослужебни действия, които провокират смут в съвестта на Православното изпълнение. Затова не можем да не изкажем силното си обезпокоение и основателни наши несъгласия за по-нататъшно участие на Православните в „Световни Съвет на Църквите” (ССЦ).
Трето, що се отнася до „Правилник за организацията и работата на Светия и Велик Събор на Православната църква”, разбираме практическите неудобства, затова и отминаваме цялостния проблем в начина на организацията и равното участие на епископите. Във всеки случай, във връзка с член 22 на текста „Отношения на Православната църква с останалия християнски свят”, където става упоменаване за това кой е „крайният критерий (съдник, б.пр.) по темите на вярата” , е възможно то да се направи направи по-ясно чрез уточнението, че църковната традиция признава като краен съдник по темите на вярата съзнанието на изпълнението на Църквата, което бива някога изразявано от отделни лица или от архиерейски събори, или от верния народ и което бива утвърждавано чрез синодални решения.
Също считаме, че в решенията на Светия и Велик Събор трябва да стане упоменаване и на великите Събори на Православната църква, станали след Седмия Вселенски събор (тези при Великия Фотий през 879 г. и при св. Григорий Палама 1341-1351 г., и на онези, които отмениха обединителните псевдосъбори от Лион и Флоренция), като чрез упоменаването на тези Събори догматическите и еклисиологически разлики между инославните (относно Филиокве, тварна благодат, папско първенство и др.) стават напълно ясни.
Четвърта и, колкото до нас, последна точка се отнася до духа на текста „Мисията на Православната църква в съвременния свят”. Текстът се отличава с духовна чувствителност, но считаме, като Светогорци и наследници на исихастката аскетичска традиция, че той би се допълнил по-надлежно (за предпочитане в параграф VI 13) с вече развито упоменаване на съответната православна антропология и космология, както тя е формулирана главно от св. Григорий Палама. По-конкретно може да се допълни следното:
„Бог може да се открие на човека в непосредствено общение с него, когато последният прилага според Христа подвижничеството и Го търси постоянно чрез умната молитва. Цел на тази строга и тайноводствена духовност е теосисът, тоест личното преживяване от молещия се на божествената Светлина на Преображението. Необходимото условие за това е личностната завършеност, общението с Бога и Неговото откровение, които се случват само вътре в пространството на Църквата. Цялата подвижническа борба се осъществява единствено чрез Божията благодат, а не независимо от нея (като напр. чрез прилагането на различни техники, срещащи се в разни стари и съвременни мистически течения или чрез автономното развиване на човешкия ум и познание).
В този контекст тази централна позиция съдържа различаването между същност и нетварни енергии у Бога. Бог не остава непристъпен за човека, а влиза в непосредствена връзка и лично общение с него чрез нетварните Си енергии. Така човекът участва в божествения живот и става бог по благодат. Енергията на Бога не е някаква невидима сила или свръхсила; тя е живият личен и Троичен Бог, Който става достъпен и приобщаем за човека, Той навлиза в историята и живота му, за да „стане той съобщник на божествената природа”, носейки „по образа” и вървейки към „по подобието” чрез подвижничество, добродетелен живот и безстрастие”.
Чрез възходящия боготворен път навлиза в сърцето човешко Христовият мир, „вишният мир”, който трябва да се противопостави на понятието за световен мир, преследван чрез междурелигиозни инициативи и прояви.
Всесветейши Отче и Владико,
Като дълбоко оценяваме трудовете на усърдните труженици в Предсъборните съвещания, можем да кажем в заключение, че предсъборните текстове имат нужда от някои подобрения, така че да изразяват съборното убеждение на Светата наша Православна църква. Поднасяме синовната молба да вземете предвид и тези изложени тук след внимателно обмисляне и молитва наши предложения, така че Светият и Велик Събор да „бъде автентично изражение на каноничното предание и дълговековен църковен праксис чрез дейността на синодалната (съборната, б.пр.) система” на Църквата. Тогава радост голяма ще бъде на небето и на земята и ще се избегнат евентуални отдръпвания и схизми, като цялото изпълнение на Църквата „с една уста и едно сърце” ще прослави Пресветия Троичен Бог – надеждата за спасение на целия свят.
Накрая, като отправяме горещи сърдечни молитви към Възкръсналия Господ за Ваше Благочестно Всесветейшество и за успешното преминаване на свикания Свят и Велик Събор, оставаме с най-дълбоко уважение и синовна преданост
Всички в Извънредния Двоен Свещен Синаксис
Представители и Председатели
на 20-те Свещени и Богоугодни Манастира на Света Гора – Атон
Досежно:
Автокефалните Православни църкви
От 20-те Св. Манастира на Света Гора Атон
Превод от гръцки ез.: Анула Христова
[1] Вашето Патриаршеско писмо, 11.3.2016.
Views: 0