† Н Е О Ф И Т
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
„Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията”
(Лука 24:45)
ВАШЕ ПРЕОСВЕЩЕНСТВО, ДОСТОЧТИМИ ОТЦИ,
ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
В пресветлия ден на Христовото Възнесение отново се присъединяваме, заедно с цялата св. Църква, към апостолския лик на Елеонската планина, за да насочим взор нагоре, към Небесата, към възнасящия се в слава наш Господ и Спасител и, като прославим всичко, сторено от Него за нас, да се укрепим още повече в подвига и в нашия личен подвижнически път към Царството на Отца – там, където Той отива днес, за да ни приготви място (Иоан 14:2); там, където знаем, че е нашето истинско отечество, „където няма болка, ни печал, ни въздишка, а живот безкраен” (Кондак, гл. 8) – дома на Отца, където, според свидетелството Господне, „има много жилища” (Иоан 14:2).
Сред всичко, разказано ни от Евангелиста за този ден ние узнаваме и че непосредствено преди да се възнесе в слава, Господ Иисус Христос отворил умовете на учениците Си, за да разбират Писанията. Онези, които през цялото време на Неговото земно служение били до Него, които вече били станали свидетели даже и на Неговото славно Възкресение и на Неговата победа над тлението и смъртта, същите те все още не били в състояние да вникнат докрай в Божия промисъл за света и творението – все още те изпитвали необходимостта Господ да отвори техния вътрешен взор, та просветлени по този начин, най-сетне да проумеят и целия дълбок смисъл на Неговото божествено домостроителство, за да Му бъдат верни свидетели „… в Иерусалим и в цяла Иудея, и Самария, и дори до край-земя” (Деян. 1:8). Та нали в същия този ден – на Своето в плът Възнесение на Небесата – Господ изпратил учениците Си на проповед, заръчвайки им: „Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари” (Марк 16:15).
От този толкова паметен за Църквата ден ни делят вече две хилядолетия – дни и години, столетия и хилядолетия, в които Евангелието на Царството Божие неуморно се проповядва по всички места в нашия свят, на всички езици, сред хора от най-различен произход, народност, език и култура. От всички тях Господ и днес очаква същото онова отваряне на умовете, което някога Той бе извършил със Своите, избрани лично от Него ученици: да разбират Писанията, да вникват в дълбокия смисъл на Боговъплъщението и на всичко онова, което Той, понизявайки се до образа на раб, уподобявайки се на нас (Филип. 2:7), извърши за нашето спасение: „… Кръста, гроба, тридневното възкресение, възнесението на небето, сядането отдясно”, както и днес споменаваме в последованието на всяка света и божествена Литургия. Това е, което Господ изисква от нас – разбиране на тайната на Неговото домостроителство, на тайната, „умълчавана от вечни времена, а сега явена, и чрез пророческите писания… възвестена на всички народи…” (Рим. 14:24-25). Защото нашата християнска вяра не е вяра сляпа и неразумна, а дълбоко осъзната, плод не само от поривите на нашите сърца, но и от усилията на нашия разум. Защото – както ни казва светият апостол и евангелист Йоан Богослов – „Син Божий дойде и ни даде светлина и разум, да познаем истиннаго Бога” (1 Иоан. 5:20). Или, както пожелава св. апостол Павел, „Бог на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете, и да просвети очите на сърцето ви, та да познаете, в що се състои надеждата на тия, които са призвани от Него, какво е богатството на славното Негово наследство за светиите” (Еф. 1:17-18).
Затова, възлюбени, нека и ние усърдно да молим Господа и Бога нашего Иисуса Христа, да отваря и нашите умове, та във всички дни от живота си да размисляме и ние върху Писанията и не само да напредваме по тесния път към Божието Царство, но и да бъдем готови всякога „с кротост и боязън” да отговаряме на всекиго, който би поискал от нас „сметка” за нашата „надежда” (1 Петр. 3:15). Неизменно да пребъдваме в Божия закон и в Божественото откровение и, като „се отдалечим от суетния свят, да пренесем ума си на небесата” (Акатист на Възнесение Христово, Икос 7) – там, където с любов и с истинско божествено дълготърпение ни чака нашият Господ, заедно с пречистата Своя Майка и с всички Свои просияли от века светци. Където е и нашето истински безценно и достойно за човешкото сърце съкровище (Мат. 6:19-21).
Нека в този ден и във всички дни на нашия земен живот никога не забравяме, че Сам Господ бе казал: „Дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви” (Мат. 6:21). А къде другаде може да бъде нашето истинско съкровище, възлюбени, ако не там, където Той днес се възнася в слава – в онова вечно Царство, където „… око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат” (1 Кор. 2:9).
Мирът и любовта на днес Възнасящия се на небесата Господ наш Иисус Христос, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! Амин!
Честит и благословен празник!
Views: 3
