† Н Е О Ф И Т
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
Ваши Преосвещенства,
Драги отци,
Обични в Господа, братя и сестри,
Рождеството на Божията Майка заема свое, собствено, изключително по своя смисъл и значение място. С раждането на благословената Дева се полагат основите на нещо ново, нечувано дотогава в цялата човешка история – нещо, което завинаги ще промени тази история, за да я превърне от просто човешка в богочовешка. С днешното благословено раждане се подготвя онова събитие, което идва, за да положи края на цяла една епоха – епоха на болка и скръб, на страдание и очакване, но и на упование и надежда.
„Днес на земята Всемогъщият Бог приготвя за Себе Си свят Престол, поставя се началото на нашето спасение” – пее Църквата в този благословен ден. Ликува днес всяко вярващо сърце и с умиление и благодарност насочва вътрешния взор на душата към пресветлия образ на онази, която, с появата си на нашата земя, със светия си живот и безукорното си послушание към Божията воля, успя да заслужи нечуваната чест – да вмести Невместимия, предлагайки благословената си утроба за свят храм на Безплътното Слово и така да внесе човешкия дял в подготвяното от века Божие дело на спасението и обновлението на цялото творение.
„По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, Тебе, истинска Богородица, величаем”. Началото на това величание, което не стихва вече две хиляди години, украсявайки всяко църковно богослужение и молитвата на всяко вярващо сърце, започва тъкмо днес – в деня, когато по Божия воля светите и праведни Йоаким и Анна се сдобиват с дългоочакваното си чедо, а човешкият род – със своя най-свят и най-красив плод:
„Дева, небе и Божи престол, вместилище на чистотата, възвестяваща радост за целия свят, застъпница за нашия живот, отмяна на проклятието и даруване на благословение”, както тържествуващо възгласят стихирите на днешния празник. Защото такъв наистина е образът на Мария: едновременно земен и небесен, обикновен и необикновен, човешки и божествен. Защото в себе си, в живота и подвига си Пресвета Богородица яви на света онзи истински човешки образ, който бе изгубен с грехопадението на прародителите, но и който бе останал завинаги като вечен стремеж към онова съвършенство, за което човекът първоначално е бил сътворен – по Божи образ и по Божие подобие (Бит. 1:26-27; 9:6).
Днес този прекрасен образ възсиява отново в лицето на „Божията Отроковица, предизбрана от всички родове за обител на Царя и Твореца на всичко Христа Бога, за изпълнение на Божествения промисъл, чрез който ние, родените на земята, бяхме възсъздадени и обновени от тление за безкраен живот” (Стихири на Великата вечерня). Днес на нашата земя изгрява нова светлина и нова надежда. Ражда се онази, която със смирението и чистия си живот, с непоклатимата си вяра и съвършеното свое послушание успя да удиви дори небесното войнство, за да чуе небесния поздрав на Архангела: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе” (Лука 1:28).
Възлюбени в Господа,
Беден е човешкият ни език и не ни достигат думите, с които по подобаващ начин да изразим онова преклонение, което събужда във вярващото сърце и душа образът на Пресвета Богородица. Дълбоко в себе си ние виждаме и възприемаме нейния прекрасен лик в цялата негова неизразима красота. Знаем и чувстваме и онази особена грижа, която Пресветата Божия Майка има за всеки от нас и за цялото човечество, за което тя и днес е неизменен ходатай пред Божия престол, усърдно молейки се за всички, които с вяра и любов прибягват към светото ѝ застъпничество.
Затова и ние, заедно с цялата Църква, достойно я възвеличаваме, възпяваме и облажаваме, като възгласяме към небесата песента на радостта и надеждата:
„Твоето рождение, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог” (Тропар, гл. 4).
По молитвите на родилата се днес славна и всехвална наша Владичица Богородица, Господ да съхрани, помилва и спаси всички нас! Амин!
Views: 0
