На 30 септември т.г., в аулата на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе присъдена образователната и научна степен „Доктор” на ас. Вълчан Тончев Вълчанов в професионално направление „Религия и теология“ по научна специалност „Християнска апологетика” за неговия дисертационен труд на тема:„Понятието „суета” в „Мисли” на Блез Паскал (богословско- филологически анализ и измерения)”.
Блез Паскал използва понятието „суета“ в недовършената „Апология на християнството”, дошла до нас под формата на „Мисли” . В тях той проследява генезиса на това многолико човешко състояние и анализира неговите последици, разобличавайки „човешката нищета във всичките ѝ разновидности, за да предразположи читателя към следващия етап от апологетичната си стратегия – да разкрие във вярата смисъла и запълването на празното пространство, оставено от суетата.“ – посочи в изложението си д-р Вълчан Вълчанов.
"Избрах темата за суетата, защото и в наши дни е все така актуална, и защото е екзистенциална тема, която поставя въпроса за смисъла и ни насочва към отвъдчовешкото, към метафизичното, към непреходното и в крайна сметка към Бога. Всеки човек в една или друга степен познава суетата, дори Паскал, макар и по своему. Той я анализира и изобличава в своите „Мисли”, но и успява да изтръгне от нея, от празнотата ѝ, от нищото, от привидното ѝ небитие онзи елемент, който позволява на човек не само да я преодолее, но и парадоксално с нейна помощ да намери така необходимата му липсваща пълнота на битието в християнската любов, във вярата и в търсенето на Бога." – сподели още с аудиторията д-р Вълчан Вълчанов.
Темата на дисертацията е разработена в обем 205 страници. „Трудът завършва със солидна библиография, която включва 78 заглавия на кирилица, 102 на латиница и 15 интернет ресурса. Дисертационното съчинение впечатлява със своята изисканост и дълбочина, със самовзискателността на автора и с онази безусловна отдаденост, която идва с осъзнаването на научното творчество като служение.“ – каза в изложението си доц. д-р Димо Пенков, научен ръководител на докторанта.
„…можем да определим суетата в „Мисли” на Паскал като състояние на душевна пустота, предизвикано от скуката, което, щом бъде осъзнато, търси илюзорно избавление в развлечението. А единственото възможно спасение, което може да избави човек от тези състояния и да му осигури отвъд тях така бленуваното щастие, се крие във вярата в Бога….”, – цитирайки един от изводите в заключението на дисертацията , проф. д.ф.н. Правда Спасова определи труда на Вълчан Вълчанов като „полезно четиво не само за изкушения в апологетиката читател, но и за скептично настроената светска публика.“
„Трудът наистина е уникален. Няма друго подобно цялостно изследване на понятието за суета в „Мислиʺ от Блез Паскал. Ценна и добре аргументирана е и тезата на автора за апологетичния замисъл на съчинението. Безусловно достойнство на труда е и неговата интердисциплинарност, включваща елементи от богословие, философия, история, френска и класическа филология. Текстът далеч надхвърля изискванията за един дисертационен труд. Определено мога да твърдя, че той е сред най-качествените, разработени в нашия университет.“ – сподели в изказването си проф. д-р Иван Христов, председател на научното жури. С положителни рецензии и препоръки за отпечатване на дисертационния труд на ас. В.Вълчанов се изказаха и останалите двама членове на авторитетното научно жури – проф. д-р Ели Сярова и проф. кфн.Валентин Канавров.
Вълчан Тончев Вълчанов получава отлична езикова и общохуманитарна подготовка още на ниво средно образование. През периода 1985–1995 г. той се обучава в Колеж ”Луи Пастьор” (Кретей, Франция), Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин” (София) и НГДЕК „Константин Кирил Философ”. Висше образование докторантът завършва в СУ „Св. Климент Охридски”, където през 2001 г. му се присъжда магистърска степен по специалността „Френска филология”. От 2008 г. Вълчан Вълчанов работи като асистент по практически френски език в катедра „Романистика”, ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски” и като преподавател по френски език във Френския институт, София. Той е работил и като учител по френски език в Софийската духовна семинария „Св.Иван Рилскиʺ, както и като преводач, репортер в RFI‐България. Наследил любовта към музиката от своя дядо Славчо Миленков, преподавател по френски език, Вълчан Вълчанов е дългогодишен певец – баритон в хора на митрополитската катедрала „Св. Неделя” в София; свири на китара и синтезатор, участва в студийни записи и концерти с Ралица Ангелова от „Тоника СВ”, група „ТЕ”, Красимир Гюлмезов, Ники Томов от „Дисонанс”, група „Бабас и Дядос” и др. Израснал в семейството на известния столичен свещеник, ставр.ик. Антон Вълчанов, (превел от френски книгата „Любовта прогонва страха“ на св. Антоний Велики), Вълчан Вълчанов несъмнено продължава по пътя на Богословската наука по примера на своя известен чичо – покойния проф. Славчо Вълчанов.
Да пожелаем „На добър час!” на д-р Вълчан Вълчанов и скорошно публикуване на дисертацията, която като духовен елексир да достигне до четящите и мислещите хора у нас.
(текст на автореферата и рецензии:
https://www.unisofia.bg/index.php/bul/universitet_t/proceduri_za_nauchni_stepeni_i_akademichni_dl_zhnosti/proceduri_po_pridobivane_na_nauchni_stepeni/pridobivane_na_obrazovatelna_i_nauchna_stepen_doktor/predstoyaschi_zaschiti/v_lchan_tonchev_v_lchanov_bogoslovski_fakultet)
Отразил събитието: Нина Комарова
{joomplucat:496 limit=15|columns=3}
Views: 14
