Продължете към съдържанието

Редове с благодарност

01Благодаря на човека, който направи енорията при храм „Св. Архангел Михаил“, жив център на духовност и просвета. Свещеник Иван Христов е духовникът, който повярва в мен и каузата ми за децата в Църквата. Премъдрият Бог изпраща точните наставници, когато ни намери готови за това. Имах една мечта – да създам Неделно училище от нов тип – място, което да посещават най-малките деца, такива в предучилищна и ученическа възраст. Всички те, заедно да участват в богослужението, изучавайки словото божие, по достъпен за тях начин. Симеоново е мястото където живея, възпитавам и отглеждам детето си и исках да го направя там. За съжаление аз не получих желаната подкрепа от предходния предстоятел.

Когато отец Иван встъпи в длъжност, аз му споделих тази моя идея. Тя беше и негова, напълно споделена мечта. Отключи ми параклиса „Св. ап. Петър и Павел“, намиращ се в църковния двор и благослови от днес това да бъде място за децата. От първата седмица на неговото служение при храма има Неделно училище, нещо немислимо до тогава в този и съседните квартали. Стартирахме точно преди една година, в студена неделна сутрин с горящи от радост сърца. Разполагахме с една стара печка на въглища, 3 възглавнички, които бяха едновременно столове и маси и 4 деца – нашите собствени.  Към настоящия момент с Божията помощ, неуморния труд на отеца и подкрепата на цялата енория, имаме много дечица, които с радост всяка неделя посещават храма, водейки родителите си за ръце.
Побратимихме се с Неделното училище за деца с увреден слух. Благодарение на преподавателката им – Силвана Павлова и по покана на отец Иван, те бяха наши скъпи гости. Научихме се и показахме как да общуваме без предразсъдъци и бариери. С младежките и спортни клубове от Симеоново, които енорията обедини в името на добротворството, подарихме на децата една незабравима Велика Събота. Тя беше нагледен пример, от практическия живот, какво означава думата Църква – не сграда, а общност от вярващи и следващи Христос хора.
Всичко това той направи от нулата. Когато дойде в енорията, нямахме дори вода и тоалетна. Студ влизаше през всяка пролука на старата дограма. Звуците от дървоядите, живеещи в иконостаса се чуваха от входа. В светия олтар нямаше условия за нормално богослужение.
Това е минало. За една година нашият пастир превърна мястото в жива Църква, пълна с причастници и участници в Светата Литургия. Служението на разбираем български език привлече дори хора, родом от далечна Холандия, които приеха Свето Кръщение, не само на документ, а най-вече на дело. Ангелогласието на клиросните певци, подбрани, привлечени и вдъхновени от него разкрива съкровището на православната традиция – източноцърковното пеене. Всички книги, справочници, архива на „Духовна култура“ и „Църковен вестник“, с които раполага енорийската библиотека са достъпни за ползване от всеки желаещ.
Отец Иван е благ и дълготърпелив. Благодаря на Бог и на Софийска Света митрополия че го пратиха на нас, нуждаещите се и че той ни служи със сърце и душа.

Текст и снимки: Велина Андонова

{joomplucat:525 limit=7|columns=3}

Visits: 0

Skip to content