Автор: Ивайло Борисов
(Захария Ханенде 18 в.)
След падането на Константинопол през 1453 г. славата на царския Константинов град помръква. В някогашната столица на Християнската империя се възцарява чуждо верски владетел – падишахът. Османският владетел дава право на Константинополския патриарх да представлява всички православни християни в империята.Така въпреки господството на чужда религия християните в царския град продължават да извършват своите богослужения, а между църковните музиканти от пост- византийската епоха откриваме имената на прекрасни творци на църковна музика, чието творчество ползваме и до днес – Йоан Протопсалт, Даниил Протопсалт, Яков Протопсалт, Петър Лампадарий и др.
Композиторът от гръцки произход Захарий Ханенде (от турски „певец”)[1] е роден в края на 17 или в началото на 18 в.[2] в Константинопол.Той е един от най-големите композитори на класическа източна музика. Захария произхожда от богато семейство, занимаващо се с търговия на кожи. Той е бил певец в сарая[3] по времето на султаните Ахмед III (1703-1730) и Махмуд I (1730-1754). От прозвището му може да се предположи, че е бил голям певец. В своята „Голяма теория” – изворов труд по отношение на теорията на „модерната“ невмена нотация от 19 в. – Хрисант Мадитски удостоверява, че Захария е бил съвременник и ученик на първопевеца (протопсалта) на Константинополската патриаршия Даниил (†1789)[4]. От друга страна, е известно и това, че те взаимно са обменяли знанията си от църковната и светската музика. „От своя приятел Захарий – пише Хрисант – Даниил научава много за светската музика.”[5] Това би могло да хвърли светлина върху факта, че в песенното творчество на Даниил протопсалт се срещат фигури-формули, тезиси (вид музикални фрази[6]), привнесени от светската музика –наречени от Хрисант „странни и чудновати тезиси”.[7]
Починал около средата или в края на 18 в. Захарий Ханенде е автор на повече от 100 произведения турска светска музика, от които са останали само 21 (както публикувани, така и битуващи в устната традиция). Захарий е един от най-популярните автори сред турските музиканти и теоретици.[8] През 1830 г.църковният музикоучител Теодор Фокейски[9] издава в Константинопол сборник със светски песни на Захария, наречен „Евтерпи”.
Непосредствено свидетелство за Захария се открива в ръкописите Ксиропотам 318 и Ватопед 1427 (нач. на 19 в.). Там йеродякон Никифор Кандуниарис от Антиохия в „каталога на всички, които са процъфтели в музиката църковна в различни епохи” пише: „Захария Ханендес в началото на [18] век, ученик на много, не достигнал успех в църковната музика, прекомерно преуспял в светската.” Кириакос Филоксенис (†1870 – учител по музика и църковен певец) пръв отбелязва Захарий Ханенде като автор на църковни песнопения. Макар и малко на брой в сравнение със светската му музика те са съвършени по композиционното си майсторство. Това са цикъл гласови богородични догматици[10], пространно велико славословие на глас варис (седми) тетрафонос и 3 калофонни ирмоса: „Страшно судище Твое” (глас 6), „Небо многосветлое” (глас варис) и „Халдейския пещи”[11] (глас 1)[12].
Факта, че от историята са известни случаи (като този със Захария Ханенде), при които наблюдаваме взаимодействие между църковното и светското музикални изкуства е предопределящ за разбирането на много съществени елементи от тъканта на музиката като цяло, и в частност църковната – те хвърлят светлина върху развоя на православната музика (в частност – едногласната); подпомагат отговора на въпроса: възможно ли е върху основата на църковната канонична мелодика да се надгражда нещо ново? Надяваме се, че за в бъдеще на тези въпроси ще бъде търсено актуално и съобразено с духа на църковната музика решение – така, както те са били решавани и в миналите столетия. Не бива да забравяме, че Този, Който се грижи и за птиците (Срв. Мат. 6:26), промислително бди и над изкуството, което се развива и Го прославя…
[1] „Ханенде” се наричат и азърбайджанските народни певци, изпълняващи мугам – основен жанр традиционна азърбайджанска традицонна музика..
[2] Според някои изследователи Захария е роден през 1680г. и е починал през 1750 г., но тези данни се оспорват.
[3] Вероятно двореца.
[4] Даниил е протопсалт на Вселенската Константинополска патриаршия (1766-1789 г.). Посветил цели 55 години от своя живот на църковно-певческото изкуство. Преподавал във втората патриаршеска музикалната школа (В първата половина на 18 в. Вселенската патриаршия започва да организира Патриаршески певчески школи).
[5] Хрисант. Голяма теория на музиката, съставена от Хрисант, архиепископ на Дирахий от Мадит. Превод на бълг. език по изданието на Панайотис Пелопидис от 1911 г. Д. Кирков, А. Атанасов, София, 2007, с. 150.
[6] От елементарната теория на музиката е известно, че най-малките структурни елементи на музикалното произведение са мотив, фраза, предложение, период. Фразирането е „логичното разчленяване на различните по големина и значение музикални мисли” (П. Хаджиев. Елементарна теория на музиката. С., 2012, с.164).
[7] Срв. Хрисант. Голяма теория на музиката, с. 149-150.
[8] http://www.pravenc.ru/text/182713.html
[9] Теодор Фокейски (†1851) е известен творец на едногласни псалтикийни композиции, ученик на Георги Критски и на тримата учители на Новия метод (Хрисант Мадитски, Хурмузий книгохранител и Григорий Протопсалт).
[10] Тук може да се чуе изпълнение на догматика на първи глас „Всемирную славу”, композиран от Захария Ханенде. https://www.youtube.com/watch?v=cDxfORfD5-s
[11] Тук може да се чуе изпълнение на този сладкогласен ирмос. https://www.youtube.com/watch?v=QozSfHg7AbI&list=PLw8h1VD8vYLq0OvegVs1838iFl6Q1l9d5
[12] http://www.pravenc.ru/text/182713.html
Views: 5
