Продължете към съдържанието

Слово за свети мъченик Неофит

Стенопис на св. мчк НеофитЦелта на християнското повествование е всекидневен призив за изучаване на историята. Нашият Господ Иисус Христос изказа своето учение единствено чрез случващото се, реализирано в потока на времето, а това е история. Той не остави писмено слово, а благослови чрез истините, разкрити в акта на събитието, и по този начин даде възможност на нас следовниците божии да влезем в битието на Богочовека Иисус Христос. Бог се разкри в историята на човечеството, дръзко и мощно, така както само Той твори, пращайки своя единороден Син, чрез Когото стана нашето осиновление към реалността на Вечното. Няма да е пресилено ако кажем, че християнинът е онзи постоянно търсещ пътешественик на историческото събитие, в което се открива богословието на Христос.

Църквата всекидневно изправя пред нас личностите на множеството боговдъхновени люде, които чрез силата на вярата показаха и голямата си любов, отдадена на Бога. Любов и вяра, които не приемат никакви граници и показват божите угодници, като странници, облели с обич този свят, свят, който, по думите на Апостола, цял лежи в злото (1Иоан 5:19).
Сега, в този ден, пред нас сияе образът на юношата мъченик Неофит, дръзнал да открие пред езическия свят истината за живия Бог. Този Бог , който избира своите младенци, за да бъдат съсъди на Светия Дух и със силата на вярата си тези младенци да творят чудеса. Младият Неофит бе такъв съсъд, бликащ с любов към творението на Бога. Обичта му е толкова силна, както към ближните, така и към всичко, плод на Божията десница, че дори и безсловесните твари се подчиняват на тази любов, губейки дивите си нрави и придобивайки кротост, напълно неестествена за тяхната природа. Историята на житието на мъченика разказва как петнадесет годишното момче Неофит живее в пещерата на Олимп с един лъв. По-късно, този лъв ще бъде на арената заедно с божия угодник и мъченик, като отново, те двамата свидеталстват пред техните мъчители, римските управници, за Божията мощ – юношата Неофит със своето дръзновение към наднебесната истина и критиката на невярното идолско служение, а дивият звяр с кротостта на своята свирепа природа. Светът немее пред тази гледка, непроумявайки как младото момче добива смелостта на мъдрия мъж и каква е тази сила, която твори чудото? Империята немее, виждайки безсилието на гоненията си спрямо христовите последователи. Светът не осъзнава радикалната новост на християнската общност, която е „род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити“ (1Петр. 2:9), не осъзнава, че от това малко стадо се ражда новия Израил, на когото Бог благоволява да даде Царството. Светият мъченик стои със своето достойнство и смирение, а гладиаторската арена вече е малка, засенчена от величието на неговия образ, смъртта трепери пред силата на вярата му. Той е християнин и това е неговото дръзновение, а те християните нямат постоянен град, но са граждани на бъдещия град, на когото художник и строител е Самият Бог.
Днес Църквата реализира срещата на своето литургично събрание с мъченика светец Неофит. Среща, в която ние вярващите сме истори, свидетели на трагедията, разиграна от озлобения свят. Честността и любовта се унижават от лъжата и покварата. Но както и да беснеят силите на злото, битката е предрешена. Тя вече е спечелена чрез акта на Възкресението Христово, което плени силата на смъртта и даде новия живот, живот в Бога. Не издържа ръката на мъчителя и силата на озлоблението захвърли копието към непреклонния юноша – мъченик, за да отнеме временния, земен негов живот, а Бог да го обдари с венеца на вечността, със сиянието на светостта и да го направи застъпник и ходатай за всички нас, христовите, онези странни пътешественици, които постоянно търсим историческото събитие на Църквата. Колко ли години са минали от смъртта на светия мъченик Неофит? Не малко, цели 1727, а светът постоянно играе познатата вече драма. Злото не знае своето примирение, но и вярата във Възкръсналия Бог противостои и удържа винаги победата. Светът с безумно желание показва, че не обича Христос, гаврейки се със Светостта и тънещ в самодоволство. Но този свят държи в себе си и другата реалност, Църквата – едно постоянно Събрание на новия избран народ Божи. Събрание, което никога няма да бъде закрито. Събрание на Вечността.
Да, в този ден с едни уста славословим подвига на светия мъченик Неофит, възпявайки го с хвалебната песен: „ Твоят мъченик, Господи, при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец, защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали и съкруши на демоните безсилната дързост: с неговите молитви спаси нашите души“. Амин. 
 
Ставрофорен иконом Ангел Ангелов
протосингел на Софийската св. митрополия
 

Visits: 6

Skip to content