„Светията на затворниците”, „Ангел за блудните синове” – така наричат 85 годишния гръцки архимандрит Гервасий Раптопулос, който в продължение на 40 години неуморно обикаля затворите по цял свят и проповядва Христовото учение сред бедните и изоставените, като носи на мнозина свобода и надежда.
Най-известният православен духовник сред лишените от свобода от цял свят е роден през 1931 г. в с. Емилиано, Гревена, Гърция. Дейността си започва на 5 март 1978г., Неделя Месопусна, когато чува евангелския текст за Страшния Съд, по време на богослужението в катедралния храм на митрополия Серес и Негрита: „….защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте” (Мат. 25:35-36). Тези евангелски думи го вдъхновяват и от този момент той усеща Господнето благословение и определя своята мисия – да служи на бедните и затворените. А денят, в който почувства призванието си – Месопусна неделя, става неофициално, а в последствие и официално – Ден на затворника.
Подкрепян от Божията благодат, както самият той свидетелства, през десетките години служение пътува от единия край на света до другия, за да се срещне с редица гръцки и чуждестранни престъпници и им помага да осъзнаят и променят начина си живот. Води огромна кореспонденция с бивши затворници, които му благодарят за придобиването на християнски мироглед, защото получават не само свобода от оковите, но и свободата в Христос.
Гръцкият архимандрит не само духовно обгрижва лишените от свобода, но оказва щедра финансова помощ на затворниците и техните семейства. Благодарение на усилията му осъдените получават дрехи, обувки, стоматологична и ортопедична грижа, известна финансова помощ, необходима за задоволяване на основни жизнени потребности. Неслучайно го наричат "свещеник на бедните" или "ангел", който винаги се отзовава.
През годините на своето служение досега е посетил затворите в 90 страни и е освободил 15 500 нуждаещи се, като е използвал 5 милиона евро, събрани от дарители – правителствени организации и физически лица. Близо до гр. Солун, край градчето Касандра е изградил комплекс, където основаното от него православно братство: ”Св. Ксения”, работи и подпомага милосърдната му дейност.
Работи като редактор на пет периодични издания и е автор на 55 книги.
Заради добротворческата му дейност, с която подпомага хиляди затворници през годините получава множества отличия:
През 1992г. е награден от Св. Синод на Еладската църква с диплом, а през 2001г. с най-голямото отличие на Църквата: Златен кръст със звезда.
Получава Грамота /1996г./ и медал от Атинската академия /2001г./, Награда от Министерство на здравеопазването и социалните грижи /2001г./ , Диплом на Министерство на правосъдието /2006г./, Почетен плакет от Митрополия Диметриада /2002г./ и много други отличия.
За заслуги архимандрит Гервасий е награждаван и от други православни църкви: Полската, Сръбската и Руската, които му връчват почетни грамоти и ордени.
През октомври 2012 г. той е номиниран за Нобелова награда за мир от Норвежката академия.
Архимандрит Гервасий: Животът ни е кратък, нека бързаме да правим добро!
С “ангела на затворниците” архимандрит Гервасий ме запознава един приятел богослов от съседна Гърция. Гостуваме на гръцкия духовник в основания от него общежитиен манастир, намиращ се в непосредствена близост до малкото градче Касандра, Северна Гърция. Видимо уморен, той ни приема усмихнат и с внимание дава благословията си, опитвайки се сякаш да прочете намеренията ни.
Вглеждам се в него и разбирам, че не мога да определя възрастта му. Слушам гласа му и усещам заливащо ме спокойствие и сигурност, които извират от баритоновия му тембър. Поглеждам към очите му и потъвам в ясните сини води, чиято дълбочина не мога да стигна.
Достолепен и мъдър, 85-годишният архимандрит седи на своето място в манастирския архондарик и проявява към нас своята благост и разположение. Обсипан с многобройни ангажименти, той изглежда така сякаш никой не може да го обезпокои, сякаш е извън времето и пространството.
Бавно и спокойно започва да разказва за началото на своята добротворческа дейност, свързана с лишените от свобода. За призванието, което почувствал след като чува евангелския текст на Месопустна неделя: “…странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте” (Мат. 25:36).
Преди колко години започнахте тази дейност, която, както вече знаем, се е превърнала във Ваша мисия?
Вече близо 40 години обгрижвам затворници, бедни хора и семействата им. През годината посещавам всички гръцки затвори… Започнах да посещавам затворите заедно с други християни, които имаха желание да общуват и да се грижат за затворници. В началото към затворите тръгнахме изпълнили петнадесет автобуса, а сега достигнахме до осемдесет. Първоначално посещавахме земеделските затвори, където затворниците работят на полето, а и има достатъчно място за паркиране.
Какво правите там, как протича една Ваша среща в затвора?
Когато решим да посетим някой затвор, винаги отиваме поне с 3-4 автобуса. Събираме всички лишени от свобода на двора и провеждаме беседа, след което предоставяме на всеки затворник по един пакет (5-6 кг) с различни необходими неща. Навсякъде събеседваме и носим дарове. След преминаването на общата среща обикновено се срещам лично с най-големите престъпници в затвора или пък с някой, който държи да разговаря с мен насаме.
Как избирате къде да отидете?
Посещаваме всички затвори по списък. След като обходихме затворите в Гърция, започнахме да посещаваме затвори в Египет, Албания, България, Йордания, Болония, Америка, Украйна, Русия, Румъния…
Кой Ви помага в тази дейност?
Учредихме провославно сестринство на името на св. Ксения, чиято памет празнуваме на 24 януари. В него се включиха 20 сестри, които изцяло са се посветили на Бога, има и доброволки. Всички те живеят в общежитие, с обща трапезария и работа. С ръкоделие изработват различни неща и това, което припечелят, се събира в една обща каса за нуждите на братството, а то се грижи за всички точно като в манастирите. Имаме храм и в него се служи ежедневно утреня, литургия, вечерня, бдения. Всички, които са тук, живеят като монашестващи, въпреки че някои от тях нямат външния вид на такива.
Зная, че Вие сте освободили всички, които имат дребни престъпления, като плащате тяхната гаранция. Как подбирате хората, които да освободите?
Ако има наказание, което може да бъде откупено, ние откупуваме присъдата, така че да може затворникът да се прибере у дома и доколкото е възможно да се погрижи за домашните си. Защото повечето от дребните престъпления са направени от нужда. А според гръцкото законодателство, осъдените на 3 г. затвор могат да бъдат откупени. Ние се възползваме от това право, като помагаме най-вече на бедните затворници.
За тези 38 години, в които работим, сме освободили 15 500 човека от затвора. И гърци, и чужденци от Египет, Русия, Полша, Турция, Африка, Америка, Австралия, Южна Корея и др. Като цяло, всички освободени досега са от 90 страни.
Поддържате ли контакт с освободените и със семействата им?
Да. Ако те си нямат никого, който да им помага, ние го правим. Помагаме на децата им за училище, а през ваканцията идват на лагери при нас, пращаме им хранителни продукти, опитваме се да им намерим подходяща работа, ако се наложи.
Разбрах, че организирате детски лагери. Къде и как са устроени?
Един от тях се намира в близкото ни градче Касандра. Разпростира се на 30 дка площ. Има построени големи сгради, медицински кабинети, градини, има площадки за спортуване, дом за свещеника, медицинските лица и личния състав. За лагерите се грижат сестрите, които са посветили живота си в служба на каузата. Лагерната смяна продължава 10 дни. В тях участват деца до студентска възраст. Децата плащат такса, а тези на затворниците, многодетните и всички в неравностойно положение не се задължават. Имаме семейства с по 15 деца, за които целогодишно се грижим. Безплатни са и за тези, които са от чужбина.
Досега при нас са летували деца от Румъния и Швеция. Около 400 са лагерниците всяка година. Смяната е от 100 деца, които разделяме на отряди, а за тях отговарят ръководители, които съблюдават за всичко.
Какъв е режимът ?
Режимът на лагерната смяна започва с молитва, закуска, изучаване на Свещеното Писание, работно занимание, обяд, занималня с разискване на общи теми, които лично ръководя.
Как успявате да финансирате толкова много дейности?!
Чрез помощта на много християни. Не познаваме лично всички дарители. Средствата се събират малко по малко. Досега не сме оставали без пари. Помагат ни и обществени организации.
Има ли други свещеници от Гръцката църква, които да Ви помагат в пряката работа?
Не конкретно по този начин. Когато отиваме някъде, винаги има свещеник от митрополията, който да извърши богослужението. Уникалното при нас е, че много християни съучастват в нашата дейност.
Ние не чакаме затворниците да дойдат при нас, а ние отиваме. Когато пътуваме, отиваме с хорове, изпълняваме църковни песнопения и религиозни песни това внася силно настроение.
Знам, че срещата с Вас за мнозина се оказва цялостна промяна на живота. Коя от всички Ваши срещи досега е най-впечатляващата?
Посетих един грък, рецидивист, полицай по професия, който излежаваше присъдата си в Трансилвания, Румъния. Само там беше извършил няколко убийства. Много журналисти ме обвиняваха откъде накъде ще посещавам един убиец. Отговорът ми беше чрез Христовата притча за загубилата се овца. На Пасха 2008 г. отидох да го посетя в затвора. Носех му различни книги за вярата. Всички ме разубеждаваха, че е опасен и че няма смисъл. Но аз настоявах и влязох в килията. Намерих го окован в железни вериги. А окован неподвижно за леглото е бил в продължение на две години. Дълго беседвахме и накрая го изповядах и причастих, въпреки тежките му престъпления. Пожела отново да дойда при него и през всичките дни, докато бях в Румъния, аз ходех в неговата килия и разговаряхме. Оттогава пази постните дни сряда и петък и спазва молитвено правило и църковните празници. Сега вече много се е променил. Има желание да стане монах на Атон…
Какво си пожелавате?
Искам да умра или изпълнявайки богослужебните си задължения, или на път за затвора.
Какво послание бихте отправили към днешните християни?
Това което съм приел като девиз: Животът ни е кратък, нека бързаме да правим добро!
Продължавам разговора с отец Гервасий за трудностите, за сложните ситуации, в които той е изпадал при многобройните си пътувания, за “тежките престъпници”, с които се е срещал и за разговорите му с тях. За вярата, която променя и за покаянието, което спасява; за това, че трябва да се потрудим “да обикнем онези, които не бяха обикнати”, както той сам казва в личната си ежедневна молитва.
“Истинската цел на живота- казва отец Гервасий е нашето смирение. Чрез него придобиваме двойно и спасително освобождаване. При затворниците едното освобождение е от четирите стени на килията, а другото от страстите, които са ги подтикнали да извършат престъплението”.
Интервюто взе: Весела ИГНАТОВА
ЦВ, бр. 4/2017г.
Views: 4
