„Ако простите на човеците съгрешенията им,
и вам ще прости Небесният ви Отец;
ако ли не простите на човеците съгрешенията им,
и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”
(Мат. 6:14-15)
Възлюбени в Господа,
В навечерието на благоприятното време на поста, когато светата Църква е отредила в храмовете ни да се извършва Чинът на всеопрощението, обръщам се към всички вас с искрена молба за прошка. На свой ред и аз прощавам на всекиго в името на Господа нашего Иисуса Христа, на Чиято жертвена любов, велика милост и истински божествено всеопрощение всички ние сме призвани да подражаваме. Прощавам и моля за прошка, защото такава е към нас волята Божия – да прощаваме и да бъдем простени и помилвани.
Да простим и да бъдем простени, така щото с чисти души и сърца, освободени от всяко осъждане и егоизъм, достойно да изминем и през тази година пътя на светата Четиридесетница – до славния ден на Възкресението, към който е устремен и целият ни християнски живот в нашия свят, в който все повече властва безверието, който преживява може би най-дълбоката криза на общението и на любовта, и в който все повече се увеличават самотата и безнадеждността. Ние обаче продължаваме да имаме нашето взаимно в Господа общение в любовта, нашата непомрачена надежда и крепка вяра в изгряването на невечерния ден на светлината, на онази с нищо несравнима радост, която имаме само във Възкресението на Христа, в Неговата победа над смъртта и тлението.
За да достигнем обаче до пълнотата на радостта от Възкресението на Спасителя и до тържеството на светлината и живота над мрака и смъртта, ние трябва заедно с Господа да извървим и пътя до Голгота. Неговият път трябва да стане наш път, та Възкресението Му да бъде залог и за нашето възкресение и за влизането ни във вечния живот в Царството на Отца. Това е, което ни предлага и Църквата в този благословен ден – заедно да изминем попрището на поста, та обновени и очистени от всяка страст и всяка нечистота, да влезем в радостта на Господа и на всички отвека просияли светци и праведници, и истински да се насладим на тържеството на нашата вяра.
„Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден” – така пее Църквата в началото на светата Четиридесетница, като ни припомня, че истинският, благоприятен Господу пост е колкото пост телесен, толкова и още повече от това пост духовен. Че истинският, нелицемерен пост е „отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението…” (Стиховна стихира). Да постим с този пост означава да направим и непосилното, но да избегнем капаните, които ни залагат самомнението ни и нашият егоизъм; да прекратим всяко осъждане, да търсим и да виждаме собствените си грехове, а не чуждите; да очистваме сърцата си и нашето вътрешно зрение, та ясно да виждаме греха и нечистотата, които са вътре в нас, и, разпознали ги добре, с Божията помощ да ги изкореняваме от себе си.
„Нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще” (Евр. 12:1) – така е учил някога светият апостол Павел, така учи Църквата и днес, като, заедно с него, продължава да ни припомня, че в края на великопостния път, който ни предстои да изминем, ни чака Сам Господ Иисус Христос, седнал „отдясно на престола Божий” (Евр. 12:2). Него светият апостол ни призовава да имаме пред очи днес, на Него да подражаваме и на Него да се уподобяваме – не само в радостта от победата, но и в пътя към страданията, към Кръста и към гроба. Този път започва с прошката, която Църквата майчински ни призовава да дадем днес – да я дадем от сърце и от душа, без притворство и лукавство, щедро и безусловно – така, както всеки ден от нашия живот ни прощава и Сам Господ.
Нека търсим прошката и жадуваме за нея! Не само днес, но и във всички отредени ни дни от нашия живот. Тя е тази, която ни помирява с нашите ближни, с нас самите и, в крайна сметка, с небесата, към които се стремим, извървявайки по християнски нашия житейски път. В нея е скрито и всяко добро начало, което можем да положим, и всеки добър завършек, с който да бихме се изправили достойно пред нашия Господ в Съдния ден. Простете и ще бъдете простени! Простено – прости! Нека тези благословени думи, които се отронват днес от всяка християнска уста, бъдат честни и искрени, защото само тогава те ще бъдат и спасителни. Защото „… от препълнено сърце говорят устата” (Мат. 12:34) и доброто съкровище на поисканата и дадената прошка излиза само от доброто и чисто сърце. Нека радостта от дадената и получена прошка да ни съпътства и ни укрепва през цялото наше великопостно пътуване, та неосъдно и със запалени светилници да посрещнем и славното Христово Възкресение!
Божията любов и Неговата велика и всеопрощаваща милост, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!
Леки и спасителни пости!
Слово на Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит на вечернята на всеопрощението, митрополитски катедрален храм „Св. Неделя“, 26 февруари 2017 г., София
Views: 2
