Продължете към съдържанието

Община и митрополия обединени в опазване на църковното наследство

20170228 121957В Софийска епархия има голямо наследство на културни традиции и  църковни обекти от различни епохи. Изучавайки това многообразно богатство днешният човек може да разгадае духовните търсения на предците си, да се запознае с миналото си, да осъзнае корените си и така да намери собственото си място и предназначение. Морално задължение на всеки християнин е да съхрани онова, което му е завещано от поколенията, да го опази и го предаде на следващите.

Една от впечатляващите със своето религиозно наследство и малко позната област в Софийска епархия, която е наситена с манастири, църкви, параклиси и оброчни  кръстове е Драгоманската община. Тя се намира непосредствено до западната граница на България и е разположена в малко високопланинско поле в западната част на Софийската котловина на около 36 км от София и на 15 км източно от Република Сърбия.

Тази малка земя, известна като „Понишавието” / включва в себе си земите по течението река Нишава – Драгоманско, Годечко от територията на Република България и Димитровградско и Пиротско (Пиротски окръг) от Република Сърбия / пази спомени и свидетелства за исторически събития и е изпълнена с обители и храмове напоени с кръвта на стотици, посветили живота си за защита на род и вяра. Някои археолози и историци, считат, че става въпрос за Средновековен манастирски център в Западна България. Те говорят, че през Второто българско царство и първите години на османското владичество в областта в района на река Нишава- Драгоманска, Годечка, Царибродска и Пиротска, е голям манастирски център, принадлежащ към Софийската Света гора и е известен като т.н. „Малък Атон” на Балканите. В подкрепа на това твърдение, учените показват наличието на огромен брой църкви и манастирски обители в Понишавието, строени през Средновековието, които през Възраждането и в началото на ХХ в. са възстановявани, укрепвани и реставрирани, което ги прави национално значими  обекти от културно-историческото наследство на този регион.

Особено впечатление прави църквата „Св. Троица“ в с. Габер, която и до днес остава една от най-красивите с архитектурния си стил в района. Забележителни са още: „Св. Арх. Стефан“ в гр. Драгоман, „Св. Петка“ в с. Беренде извор, „Вси светии“ с. Прекръсте, храм-параклис „Рождество Богородично“ в местността „Дервен“, „Св. Петка“ в с. Чорул, „Св. Георги“ в с. Ялботина, „Св. Георги“ в с. Драгоил, църквата „Св. Георги“ и манастирът „Св. Петка“ в  с. Чепърлянци, както и манастирът „Свети Дух“ в с. Драгоил.

Днес, в Драгоманска община има 45 –  манастири, храмове, и оброчни кръстове. Само за последните 15 години са възстановени и реновирани около 13 – 14 църкви.Това активно храмостроителство в района, инициирано от местните християни е отговорно подето от община Драгоман.

Заедно със Софийската света митрополия и ревностните миряни към активните дарители и организатори за възстановяване на църковното наследство се присъединяват: лично кметът Андрей Иванов, зам. кметовете, Общинския съвет и др. местни държавни поделения.

За съхраняването на културно историческото наследство, за  процесите  и проблемите в общината, за работата с местното младо поколение и възпитанието му в дух на патриотизъм, както и за приучаването към спазване на религиозните традиции разговарям със  зам.-кмета на община Драгоман – г-жа Лидия Банкова.

Знаем колко активно община Драгоман участва, дори организира стопанисването и реновирането на местните манастири и храмове.  Как успявате да участвате в процеса на възстановяване? Това приоритет ли е за Вашата община?  

Лидия Банкова: Наши приоритети са социалната политика, децата и съхраняването на културно-историческото ни наследство. Основно са религиозните обекти, защото без тях другите се обезсмислят.

Как популяризирате своята дейност ?

Създадохме Туристически център в Драгоман с цел да привличаме туристи. Използваме всякакви начини за разказваме за нашите светини. Скоро бяхме поканени пред целия Югозападен район, включващ пет области- да покажем как се грижим за културно -историческото наследство в община Драгоман. Наричат ни „Малката света гора“ или „Малкият Атон“ на Балканския полуостров, заради 45- те  обекта на културно историческото наследство- църкви, манастири, оброчища и кръстове. Към настоящия момент са възстановени и реновирани  13-14 църкви. Тази година предстои да бъде възстановен параклисът на връх „Петровски кръст“ на планината Чепън, посветен на „Св. ап. Петър и Павел“. Като начало започваме с подобряване на инфраструктурата и улеснения достъп до тях.

Свикнали сме да казваме за Софийска област- „Малката света гора“, Вие на какви данни се позовавате?

„Софийската Мала света гора“ е в периферията на „Малката света гора“, центърът се намира точно на отбиването на р. Габърска и  р. Нишава. Известно е, че около Понишавието е имало най- много св. обители и църкви. Запозната съм със стари карти отпреди два века, които категорично свидетелстват за многобройните светини в нашия регион. Те са най- много на кв. м. при нас, край р. Нишава,  Пирот и Димитровград. За сравнение ще кажа, че подобен на нас, наситен с църковни обекти, но значително с по- малък обем е Асеновград. Централната част се намира точно край Драгоман. Разбира се много от храмовете са разрушени и забравени по времето на турското робство. Центърът на Малката Света Гора е точно в Долно ново село. Там има параклис, посветен на св. пр. Илия, възстановен и възобновен, който ние често посещаваме, но в близост на 3 км. има една местност, която се нарича Малката света гора. А хората  които живеят от поколения се наричат "светогорци". Сред тях има един дълбоко вярващ човек, който е направил параклис "Св. арх. Михаил"- метър на два, на място, което му било открито с указания, че това е самият център на Малката света гора. В дните ок. Архангеловден на това място се организира празник с водосвет.  По традиция, пет семейства се редуват всяка година да го обгрижват и организират празника.

Как откривате вашите светини, навярно има останки и предания? Като се добави и трудно достъпните места?

Не малка част сме открили по настояване на вярващи хора на които по чудесен начин им се е открило съществуването на светини. Вече сме възстановили 13-14 манастири и храмове. Много усилия полагаме и за подобряване на пътя до тях, тъй като ако няма достъп и не може да се обгрижат. Вярата е тази, която ни помага да осъществим нашите намерения.

Защо според Вас трябва да се възстановяват християнските светини ?

Това наше наследство ни крепи, дава ни вяра и знание за това какво е българският народ. Дава ни надежда, че ние можем да бъдем такива каквито искаме…и това може да се осъществи чрез любовта помежду ни. Ние имаме чрез тях не само материално културно наследство, но и духовно богатство. Колкото повече една душата носи  заряда на любовта, толкова повече тя се свързва с Христос.

Знае се, че при Вас има голям демографския срив. Имате ли млади хора и как ги възпитавате в родолюбие ?

За съжаление са много малко. Децата ни намаляват с всеки изминал ден, училището ни вече е защитено, защото е под минимума. Имаме по една паралелка в класове. Драстично намаляват жителите на общината, сравнение с преди няколко години, те са вече наполовина. 34 села сред тях имаме села с 0 жители. Общината обезлюдява, но наследството ни го има и  то може да формира един стремеж към поклонническия туризъм, към поклонение на тези места които са свързани с историята и поклонението. Едва ли има по- силен урок по родолюбие от това- да отидеш, да разкажеш в храма или около мястото и да го подтикнеш към национална гордост. На второ място се опитваме да привлечем туристи, които може да превърнем в поклонници затова подобряваме инфраструктурата…Опитваме се да на всички  религиозни празници да организираме младежите като им предоставяме поле за творческа изява. Те имат възможност за участие в ритуали, възстановка на стари обряди и обичаи, които са местни и не са свързани с езически култове.

Как популяризирате тези дейности ?

Направихме туристически център, който с участието на наши младежи организира различни атракционни за пристигащите туристи. Организираме парад на занаятите, заснехме вече филм за традиционна ни кухня и др.

Близостта до границата със Сърбия подпомага ли дейността Ви ?

Географското ни положение е стратегическо. Ние сме и входната врата на България и външна граница на Европа. Имаме идеята да се възобнови  стария, традиционно сръбско – български събор, който се провеждаше в края на септември, но това предстои да се реши от по- горни инстанции, но ние сме готови да го организираме. Иначе ние често общуваме помежду си, както нашите приятели отиват в Пирот, Димитровград, така техните гости ни посещават. Направихме едно  неправителствено сдружение „Еврорегион Нишава“ в което членуват шест  български общини и четири сръбски. Това е едно общение, чрез което ползваме всички държавни ресурси. Ние ходим на Погановския и Суковския манастир, а те идват на нашия Неделишки манастир. Сега имаме един проект, който чака одобрение: „Религиозните връзки и посещение на всички религиозни обекти свързани със св. Петка и св. ап. Петър и Павел“.

Всички тези неща за които разказвате изискват и финансов ресурс. Как успявате да се справяте?

Само с дарения – лични и европейски. Последните са само за два обекта и то за сградата. Обзавеждането и вътрешния интериор са изцяло дело на местни християни. Лично дарение е и прокарването на електричество в Неделишкия манастир.

Кой ви помага за тези  дейности?

Много хора се включват. Всеки един контакт, който имаме на каквото и да е ниво го мотивираме да се включи. Когато човек има заряда да привлече хората за добра кауза и когато се види, че нещата се случват, всеки е склонен да помага.

Има ли все пак толкова много хора, които желаят да посетят тези места?

Ако сега ги няма ще ги има. Светините сами привличат своите работници и посетители. В тази връзка искам да кажа, че ако нашият кмет ако нямаше разбирането и амбицията да развива тези неща нямаше как да стане. Той е инициаторът и двигателят на много от нещата които правим- осведомява се, разпорежда и съблюдава как се развиват делата. Благодарение на него повечето храмове вече имат нотариални актове и можем да кандидатстваме по проекти.

Какво си пожелавате?

Първо Божията благословия. И в най- скоро време да завършим храма „Св. ап. Петър и Павел“ на Чепън, тъй като мястото е недостъпно. С помощта на Софийска митрополия и три семейства успяхме да направим пътя до горе. Да имаме от Бога  здравето и силата да го направим. Надявам се на Божията благодат за разбирателство, синхрон и мир в семействата ни и на много повече любов между хората.

Благодаря. И успех в начинанията!

                                                                                                                                                                                                            Интервюто взе: Весела Игнатова

Visits: 0

Skip to content