На 10 май 1953 г., при първосветителството на приснопаметния Български патриарх Кирил, в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" се е състояло възстановяването на патриаршеското достойнство на светата ни Българска православна църква.
Днес, 64 години по-късно, отново в ПКСХП "Св. Александър Невски" бе тържествено отбелязано това възкръсване на БПЦ като Патриаршия. Празничното богослужение бе възглавено лично от Първойерарха на Българската църква – Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, с който съслужиха и синодалните епархийски архиереи: Великотърновски митрополит Григорий, Ловчански митрополит Гавриил, Пловдивски митрополит Николай, Доростолски митрополит Амвросий, Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, Неврокопски митрополит Серафим, Старозагорски митрополит Киприан, Врачански митрополит Григорий, Мелнишки епископ Герасим, Главен секретар на Св. Синод, Адрианополски епископ Евлогий, игумен на Рилската св. обител, Велички епископ Сионий, игумен на Троянския ставропигиален манастир, архим. Филип Василцев, представител на Руския патриарх Кирил у нас, архим. Даниил от Данииловския манастир от РПЦ-МП, ст. ик. Нелуц Опря, представител на Румънския патриарх у нас, столични свещеници и храмовото духовенство, както и протодякон Иван Петков и дякон Деан Коруноски.
По време на причастния канон Мелнишкият епископ Герасим прочете Патриаршеското и Синодално послание по повод годишнината. В него се казва: "Патриаршеското достойнство на Православната ни църква има дълга и превратна история, започнала преди единадесет века, когато през 917 г., в съответствие с въздигането на Българското царство, Българската архиепископия за първи път бе провъзгласена за Патриаршия. Десетилетие по-късно, през 927 г., дойде и официалното признание на това най-високо достойнство от Константинополската Патриаршия, нашата Църква – майка. Признание, дошло да потвърди извоювания от поместната ни Църква авторитет и мисионерски успехи, да я укрепи веднъж и завинаги като един от стълбовете в голямото семейство на светата, вселенска и съборна Църква и на светото и спасително Православие… С ревност по Бога и с нашите общи, от Бога благословени усилия, ние и днес продължаваме да работим и да допринасяме за доброто и напредъка на поместната ни Църква и на скъпото ни Отечество, като се усъвършенстваме “в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово” (Еф. 4:12). Към това ни призовава и за това ни задължава не само вярата, която изповядваме и надеждата, която споделяме, но и вечната и блажена памет на светия наш цар Борис I-Михаил Покръстител, на всички наши благоверни владетели, на светите Седмочисленици, на светия патриарх Евтимий Търновски, на всички от века просияли йерарси, всечестни отци и преподобни монаси, и на всички онези, които през вековете са отдавали своите сили и способности в изграждането на съвременната ни Българска Патриаршия."
Богослужението бе предавано на живо в официалната страница на Св. Синод във Фейсбук (вижте запис).
На 8 май 1953 г. в София тържествено е открит Третият църковно-народен събор, на който присъстват 107 избиратели с редовни пълномощия (от определените 111). Първият ден на събора преминава в тържествени речи, проверка на членовете и определяне на работните комисии. На следващия ден (9 май) съборът приема с някои малки промени устава на БПЦ. На 10 май съборът продължава дейността си като патриаршески избирателен събор. Съгласно чл. 20 от устава Св. Синод още на 27 април 1953 г. определя с вишегласие трима митрополити като достойни за патриаршеския престол, които правителството одобрява. Това са Кирил Пловдивски, Неофит Видински и Климент Старозагорски. В деня на избора от 107 гласували избиратели 104 дават своя глас за Пловдивския митрополит Кирил, за Видинския митрополит Неофит – 1 глас, а две бюлетини са обявени за недействителни.
Така на 10 май 1953 г. БПЦ официално е провъзгласена отново за Патриаршия, а за патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил. Той се явява макар и непряк приемник на Търновския патриарх св. Евтимий, последния Български патриарх до началото на турското робство. Възстановяването на Българския патриаршески институт е паметно събитие с историческа важност в многовековната църковна и политическа история на българската държава.
Текст и снимки: Ангел Карадаков, официален сайт на БПЦ-БП
{joomplucat:577 limit=8|columns=4}
Views: 4
