На 14 май 1957 г. се преставя в Господа последният Български екзарх- Стефан. Той е една от най-значимите фигури не само в църковната, но и в обществено-политическата и културната история на България. Неговата личност е обект на противоречиви оценки, поради факта, че той заема важни постове в църковната йерархия и общува с представители на различни обществени среди не само в България, но и в чужбина. Многостранната и разнопосочна дейност на екзарха му определя значимо място и роля във важни обществени събития. Неговото духовно величие, породено от архиерейския дълг и стремежа му да служи на всички хора, независимо от тяхното вероизповедание и конфликтни ситуации в обществото го определят като смел и ревностен духовник, а съдбата му е пример за съчетаване на отговорностите на духовното служение с актуалните проблеми и предизвикателства на съвремието му. Личността му се превръща в един от символите на патриотизъм, хуманизъм и отстояване на личностните позиции независимо от сложните обществени настроениия от началото до средата на XX век.
Забележитият духовник, по решение на Св. Синод на БПЦ е погребан през 1957г. в съборния храм „Успение Богородично“ в Бачковската св. обител. Монашеското братство всяка година на 14 май отдава заслужена почит на упокоилия се архиерей. Тази година се навършиха 60 години от неговата кончина. По този повод в манастирския храм, след неделната св. Литургия бе отслужена панихида в негова памет, предстоявана от Негово Преосвещенство Месемврийски еп. Яков.
Заупокойни песнопения бяха затрогващо изпълнени от Източния хор на Богословския факултет на СУ, с диригент Любомир Игнатов. Богомолният народ изпълнил храма, заедно с певците се молеше и отпяваше траурните стихове край накичения с цветя гроб. Сред миряните в храма бе и адв. Иван Минев, един от основните изследователи на живота на екзарх Стефан, който за първи път е преписал неговото завещание и под неговата редакция е излязла книга с проповеди на висшия духовник.
В края на последованието към присъстващите се обърна архимандрит Симон.
„Днес си спомняме за един бележит български духовник, който на днешната дата преди 60 г. се пресели в небесното царство – Негово Блаженство екзарх Стефан. Животът му бе изпълнен с много предизвикателства… Израсъл в свещеническо семейство и възпитан в строг християнски морал той много бързо се изкачва в йерархичната стълба на Църквата- само за четири години той от монах става екзарх на Българската църква в Цариград. Така става и първия български архиерей след схизмата признат от Вселенската патриаршия“- започна словото си архимандрит Симон и припомни драматичната история за живота и делото на екзарх Стефан.
„ ….Бог да му дарува небесните селения и да го въдвори там, където „няма нито болка ни печал, а живот безкраен“.. Той вдигна много високо летвата на съвременното служение на всички нас, духовниците на БПЦ, защото той даде пример за една толерантност, за един отворен диалог между всички етнически групи, които се намират в България, изпълнявайки на дело апостолските думи на св. Павел: „Няма вече иудеин, ни елин“. Заради него и делото на патриарх Кирил, еврейската общност е предложила за високото отличие- Нобеловата награда, Българската православна църква“- каза още игуменът и отбеляза, че в Бачковската обител се покоят именно тези двама ревностни български духовници, спомогнали за запазването на евреите в България.
След мертвеното последование, г-н Иван Минев, който специално за годишнината бе дошъл в манастира сподели вълнението, което е изпитал когато през 1991г. е публикувал за първи път във в. „Отечествен фронт“/ тогава излиза в милионен тираж / завещанието на екзарх Стефан, което той грижливо е пазил още от 1957г.
„Не може да се опише с няколко изречения екзарх Стефан. Аз лично го познавах, ходил съм в с. Баня, бях на погребението му, помня мразовития ден… Какво да кажеш за един духовник отдал живота са за Бога и отечеството си. Личността му е толкова величествена за Църквата и за народа, че аз съм малък да го отчитам и определя… Радвам се, че се дойде време принудителната забрана, наложена повече от 60 години върху книгите му, върху творчеството му, върху делата му да падне и те да бъдат достояние на народа. Доживях този момент!..Наложи се да редактирам негови проповеди, писани през 1940-1942г. , които излязоха през 90- те години на миналия век. И тъй като не съм богослов ми беше много трудно да работя по неговите текстове, които са написани по правилата на стария правопис и безупречно подредени. Екзарх Стефан има един дълбоко мисловен и съдържателен изказ и трябва да се вниква във всяко едно изречение, за да може да се адаптира на съвременен език….
Много е важно принудителната забрана на атеистичните години да не бъде последвана от забрава. През целия си живот съм се старал да заслужа неговия урок: Не бой се от нищо, когато Бог и правдата е с теб. Христос воскресе Ваше Блаженство!“- с тези думи завърши спонтанния ни разговор с г-н Минев в храма. Пожелахме си никога да не забравяме своите достойни предшественици и още веднъж пред гроба на екзарха казахме: Бог да го прости и упокои в селенията на праведните!
Текст и снимки: Весела Игнатова
{gallery}14-05-2017{/gallery}
Views: 0
