† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
„Всички ангелски воинства, Предтече Господен,
дванайсет Апостоли и всички светии,
заедно с Богородица, молете се да бъдем спасени“.
дванайсет Апостоли и всички светии,
заедно с Богородица, молете се да бъдем спасени“.
Ваши Преосвещенства, боголюбиви отци, възлюбени в Господа братя и сестри,
И тази година в петнадесетия ден на месец август отново сме заедно в храма, за да се присъединим към всеобщата възхвала на Богородичното Успение, да въздигнем сърцата си към небесата и заедно с цялата Църква да възпеем Пресветата Божия майка и Всецарица, която днес се отправя от земния към вечния живот, от света на скръбта и очакването към Царството на Бога и пълнотата на живота, който нейният Син и наш Бог ни даде „в изобилие“ (Иоан 10:10).
Възпяваме и прославяме Пренепорочната Богородица Дева, и в молитва към нея свеждаме глави пред нейния троеручен чудотворен образ, пред нейното смирение и подвиг, с които тя отдаде живота си за помирението ни с Бога и нашето спасение. Възпяваме и прославяме Пречистата рабиня Господня, която не се поколеба да приеме жребия на Божията избраница и отговорността на съработничеството с Всеподателя, за да направи възможно нашето изкупление и спасението ни от мрака на греха, на тлението и смъртта, и да съдейства, щото ние отново да намерим изгубения от прародителите път към дома на Отца, където отвека ни е приготвено жилище (2 Кор. 5:1-2). Възпяваме и прославяме славната и всехвална Владичица наша Богородица, която с живота и готовността си да е изпълнител на Божията свята воля успя да удиви дори ангелите, и която и днес измолва от своя Син и наш Бог Неговата велика милост, бързо отзовавайки се на всяко отправено моление.
Затова и днес сме заедно тук, за да отдадем дължимото за стореното от нея, и в един глас и с едно сърце да възпеем нейното славно Успение: „В раждането запази девството си, в успението си не остави света, Богородица: в живота премина ти, която си Майка на истинския Живот и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души“ (Тропар, гл. 1).
Братя и сестри,
В земния си живот, в своите решения и в своите действия Пресветата Божия майка имаше истинска ревност по Бога и търсеше да изпълнява не своята собствена, а Божията свята воля. Търсеше Божия път и Неговата свята правда, на които бе отдала цялата себе си и с които живя до самия знаменателен ден на своето дивно и славно Успение. А ние, верните на Христа Спасителя, знаем, че и след блаженото си Успение тя продължава да се моли за целия човешки род и неуморно да се застъпва пред Божия престол за всички нас, които с вяра, надежда и любов търсим пътя на спасението, на възкресението и вечния живот в лоното на Отца.
Пред нейния свят образ коленичим и от нея измолваме за себе си и за нашите ближни Божията милост и прошка за нашите грехове. На нея – най-свидния цвят на човешкия род, която е по-горе от всички ангели и архангели и по-драргоценна от всички твари, в деня на нейното Успение, радостно възкликваме:
„Радвай се, Царице на християните и след Бога надежда за Небесното Царство; радвай се, Майко на Живота и след Господа наше упование за вечен живот. Радвай се, Невесто неневестна“.
Честит и благословен велик богородичен празник!
За много и благословени години!
Слово на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополи Неофит за Успение Богородично, произнесено на 15 август 2017 г. в Троянски манастир „Успение Богородично“.
Views: 0
