Продължете към съдържанието

В Долна баня отбелязаха Петковден с празнична св. Литургия, водосвет и лития

Икона на преп. Параскева БългарскаПо стара отколешна традиция десетки жители и гости на гр. Долна баня се стекоха в подножието на хълма Градището, там където е аязмото с животворящата сила на бликащата вода, параклиса и новата църква „Света Петка”. Християните от Долна баня и селищата от Долнобанското корито от векове почитат светицата като своя закрилница и покровителка и така през годините за много поколения това свято място се е превърнало в храм за молитва и преклонение, както и любимо място за излет и разходка.

По случай празника в новата църква „Преподобна Петка Българска”, която навърши 15 години от полагане на основния камък и отбелязва 13 години от освещаването си, енорийският свещеник ставрофорен иконом Пламен Димитров отслужи тържествена света Литургия и водосвет за здраве и благоденствие, след което всички миряни направиха литийно шествие около новата църква и стария параклис.
Както е било всяка година, от бебета в количка до възрастни хора с бастун дойдоха на Петковден, запалиха свещ за здраве и се помолиха пред иконата на света Петка. Всеки се поръси със светена вода, отнесе у дома по шишенце от нея, както и от водата от аязмото, за да им носи здраве и берекет, както и закрилата на светицата, която долнобанци почитат като своя Майка. 
Много са легендите и преданията за избора на мястото за построяването през далечната 1895 г. на първия параклис в чест на света Петка. Всъщност църквата в някогашното село Венетица, предшественик на Долна баня, се наричала „Света Петка“. Тя заедно със селището е разрушена по време на турските нашествия през 1666 г.
Според една от легендите монахините от близкия манастир, намиращ се високо на хълма Градището, пренощували на това място, носейки в ръце подарена им икона на света Петка. На сутринта видели, че е бликнала вода. Според друго предание на това място често хората чували църковни песнопения. На други пък се явявала слабичка, облечена в черни дрехи жена, която им помагала да оздравеят и да намерят правия път в живота. Друга легенда пък разказва, че на това място пренощували мощите на света Петка по време на пренасянето им към столицата Търново по заповед на цар Иван Асен II през далечната 1238 г. Там, където престояват мощи, обикновено традицията повелявала да бъде съграден параклис.
Това са само легенди и предания, разказани от стари хора. Но във всичките има голяма достоверност. Едно е сигурно, че и тогава, както и днес, местните християни ревностно са почитали и почитат света Петка като своя Майка, защитница и закрилница.
 
Текст и снимки: Любомир Кузев
{joomplucat:727 limit=8|columns=4}

Visits: 0

Skip to content