† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
Ваше Светейшество, уважаеми г-н Президент,
уважаема г-жо Председател на Народното събрание,
Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,
уважаеми представители на българската държавност, боголюбиви отци, обични в господа братя и сестри,
Чувства на радост, на гордост и благодарност владеят сърцата ни в този празничен Трети март, когато цяла България тържествено чества благословената сто и четиридесет годишнина на своето Освобождение. Радост от свободата, в която вече сто и четиридесет години живеем, гордост, извикана от героичните събития, които си припомняме днес, и благодарност към Бога и към нашите освободители, които пожертваха живота си заради нас, за да бъде освободен православният ни народ и да може отново да гради сам своите съдбини.
В чест и за вечен спомен за събитията от далечните 1877-1878 г. е въздигнат и този дивен Божи храм с манастирски комплекс, в който днес отслужихме последованието на Благодарствения молебен за годишнината от изгряването на българската свобода.
Този храм, от иконостаса и стените на който ни гледат образите на светите братя Константин-Кирил и Методий, на владетелите покръстители Борис I и Владимир, и на още много много български и руски светци, остава и до днес един от най-ярките символи и паметници на вековната българо-руска дружба, на нашата взаимна в Христа любов и на нашето православно славянско единство.
Този храм, който е издигнат в подножието на историческия връх Шипка и в чийто основи лежат костите на стотици и хиляди руски и български войни, отдали живота си за нашата свобода, ще продължава вечно да напомня на бъдещите поколения за чутовния подвиг на братска Русия и за онази жертвена любов, която нейните синове ни засвидетелстваха, освобождавайки православния ни народ от вековното иноверно иго.
Затова, възлюбени, нека в този тържествено велик и паметен за всички нас ден да възкликнем и ние, заедно с псалмопевеца, и да кажем: „Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него” (Пс. 117:24).
Нека в памет на героите не само в този ден, но и във всички дни от нашия живот съгряваме сърцата си с онази божествена любов, която по думите на апостола е „свръзка на съвършенството” (Кол. 3:14). Нека никога да не забравяме стореното за нас от нашите православни братя. Да пазим като най-скъпоценно съкровище православната ни вяра и да не заменяме нейните вечни и непреходни истини и ценности със съмнителни, а често и с явни душепагубни учения и влияния.
В това е залогът на нашата истинска свобода, това е и условието за пребъдването на православния български дух, който преди сто и четиридесет години беше освободен, за да възраства във вярата и да се утвърждава в Божията любов. Да гради свободно своите бъднини и да укрепва в православието и в неговите от Христа Иисуса богооткровени истини и добродетели.
Това изисква от нас и паметта на нашите духовни наставници от всички времена, един от най-великите от които – Търновският митрополит Климент (Друмев), някога беше казал, че докато у нас има православие, ще го има и българският народ, ще я има и България.
Честит и благословен празник на българската свобода!
Божията любов и Неговата велика милост, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!
Слово на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит на молебена за Трети март в Шипченския манастир, 3 март 2018 г., гр. Шипка
Views: 0
