Продължете към съдържанието

Опело Христово в софийския катедрален храм „Св. вмчца Неделя“

Опело Христово с Негово Светейшество патриарх НеофитНа 6 април вечерта в столичната катедрала „Св. Неделя“ беше отслужена утреня с канон и чин на Опело Христово. Около масата със св. плащаница застанаха Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Неофит, Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп – викарий на Софийския митрополит, архимандрит Василий – протосингел на Софийската св. митрополия, ставрофорен иконом Ангел Ангелов – духовен надзорник на Софийска епархия, ставрофорен иконом Мина Минчев – председател на храма-домакин, свещеници от храмовото духовенство, както и много дякони, начело с митрополитския протодякон Иван Петков. Около тях в центъра на храма в изпълненията на песнопенията от трите статии на Опелото се включи и Софийският катедрален хор към храма „Св. Неделя“ с диригент проф. Мирослав Попсавов, както и верният богомолен народ. 

Пеенето на канона ставаше по „Сборник православни песнопения“ с музикална адаптация и нотация на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит (оригиналът е дело на св. монахиня Касиана). Самото „Опело Христово” (или „Надгробен плач”) става част от богослужебния цикъл в Православната църква едва през 13.-14. век. Тропарите му не са толкова траурни и скръбни, а по-скоро са за възхвала на Христовите дела, на победата на Господ Иисус Христос над смъртта и очакване за предстоящото славно Възкресение. Оригиналното име на тези песни, разделени на три статии, е „Надгробна възхвала”. Преводът на български език е направен в първата половина на 20. век от поетите Змей Горянин, Борислав Бодър и архимандрит Серафим (Алексиев). Книжката, която всички държаха и от която пяха тази вечер, е под редакцията на сегашния патриарх Неофит, който е положил на ноти избрани тропари от трите статии още през 1978 г. По нея тропарите се изпълняват вече 40 години в цялата страна. 
В края на опелото към всички в храма се обърна ставр. ик. Ангел Ангелов. „В днешния ден скръбта е обхванала времето. Ние живеем в евангелското събитие на Христовата смърт. Творението е замряло в печал, тъгуващо по своя Творец, природата е застинала и човешка въздишка оглася настъпващата нощ. Истинският Бог лежи бездиханно, приел смъртта, прекъснал времевия порядък на Своята вечност, отделил себе си от живота на човечеството и дал правото на тази смърт да тържествува в своята ненаситност над обичното му творение. Но тази победа е кратка. Ще превали нощта и новият ден ще донесе радостната вест за Христовото Възкресение, което преобърна битието на Вселената и обля с вечност света… Вселенската смърт бе победена чрез собствената смърт на Богочовека Христос. „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“… Нашият Бог в страданието и чрез любовта Си ни поведе в сиянието на Божествената си вечност. Той е новият ни живот, съвършена радост, придобита чрез взаимната обич между Христос и нас, страдащите грешници. И тогава осъзнаваме, че целта на християнството не е да помогне на хората да се примирят със смъртта, а да открият Истината, която е Христос…“, се казваше в словото на софийския духовен надзорник. В края му отец Ангел възкликва: „Чудна е настъпилата нощ. Още малко и ще дойде чудният миг на Възкресението. Миг, който ще изтласка човешкото битие във вечността. Времето е спряло в трепет и страх. Но Църквата тържествува чрез своите химни, от които струи надеждата на новия живот. Възкръсналият Христос изскубна смъртта от битието на цялата Вселена… Възкресни Христе, Боже мой и Твоя мир ни дай, защото едничък Тебе имаме, упование Наше, Боже мой, Иисусе Пресладкий! Амин!“
По традиция в края на богослужебното последование се извършва траурната процесия със светата плащаница около храма, но тази година заради проливния дъжд тя се ограничи само с литийно шествие в галерията с колони от южната страна на катедралата. Все пак всички вярващи имаха възможност да минат под плащаницата, след което йереите обиколиха трикратно и св. олтар. 
Богослужението завърши с четене на парамии, Апостол и утринно Евангелие, което прочете сам Светейшият патриарх Неофит..
 
Щом на смъртния кръст
си възлязъл, Христе,
людете до Теб си, Спасе, възвисил,
а погребан – мъртвите си възкресил! 
(из песнопенията около св. плащаница)
 
Текст и снимки: Мартин Митов
Видео: Любомир Върбанов
 
{youtube}G-cybyWES9A{/youtube}
{joomplucat:866 limit=48|columns=4}
 
 
 

Visits: 0

Skip to content