На 22 май във Военната академия „Георги С. Раковски“ бе отслужена панихида за полковник Борис Дрангов – блестящ стратег и пълководец, изключителен оратор и педагог, писател и публицист, който се прочува по време на войните за национално освобождение и обединение през 1912 – 1918 г. и се превръща в еталон за родолюбие, храброст и мъжество.
Тази година се навършват 146 години от рождението и 101 години от смъртта на родения в Скопие (намиращ се тогава в пределите на Османската империя) бъдещ полковник. Борис Дрангов. Той завършва военното училище в София и Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. За кратко е преподавател в Школата за запасни подпоручици в Княжево, а после преподавател по тактика във Военното училище в София. В хода на Първата световна война, заради многото дадени жертви от българска страна се налага създаването на Школа за запасни подпоручици в Скопие и за нейн началник е назначен подполковник Дрангов.
На 18 март 1917 г. като командир на 9-ти пловдивски пехотен полк води сражения при завоя на река Черна, където е ранен и умира от тежка кръвозагуба. След по-малко от месец на 20 юни 1917 г. Борис Дрангов е произведен посмъртно в чин полковник.
"За да побеждава България, трябва да се води от възвишени характери, а не от безмълвни, роболепни самопокланници"– казва често българския пълководец и оставя това свое прозрение за бъдещите поколения като нравствено мерило за преданост и родолюбие.
През настоящата 2018 г. в парка, до Военната академия в София бе тържествено открит и осветен паметник на командира. Изграждането му има стогодишна история. Тя започва през 1918 г. когато героят от Първата световна война ген. Стефан Тошев, командващ Трета българска армия по време на боевете в Добруджа, застава начело на комитет по издигане паметник на полковник Дрангов.
През 1932 год. е създаден втори комитет, който избира мястото, на което е изграден паметникът сега, на входа на парка на Военна академия срещу езерото, но 9 септември 1944 г. осуетява издигането на паметника.
Третият комитет е от 1992 г., който възстановява името и паметта за полковник Дрангов, но до неговото издигане не се стига. Едва през м. г. се създава Национален инициативен комитет „Полковник Борис Дрингов“, в който участва нач. на Военната академия ген.-майор Груди Ангелов, внучката на българския военачалник Райна Дрангова, които полагът огромни усилия монументът да стане реалност като за целта са привлечени институции, организации и родолюбиви граждани.
Официално паметникът на полковник Борис Дрангов е открит на 2 март, 2018г., ден, преди годишнината от рождението му. На тържественото му откриване присъстват трима президенти Румен Радев, Георги Първанов и Петър Стоянов, внукът му свещеник Борис Дрангов, генерали, офицери, граждани и кметове, народни представители.
В днешния ден, когато се изпълват 101 г. от гибелта на полковника, с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит бе отслужена панихида, предстоявана от Негово Преосвещенство Тивериополски еп. Тихон, викарий на Българския патриарх. В мертвеното последование взеха участие архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, ставр. ик. Ангел Ангелов, духовен надзорник на епархията и митрополитският протодякон Иван Петков.
В края на чинопоследованието еп. Тихон се обърна към многобройните офицери, преподаватели военослужащи, общественици и др. пожела не само да се събираме на тържества в чест на българските герои, но в сърцето си да носим техния подвиг. " Бъдете добри наследници на делата, които са ни оставили мъдрите и смелите преди нас, и бъдете добри стопани на онова, което Бог ни е поверил"- благопожела владиката.
Генерал-майор Груди Ангелов, началник на Военна академия „Г.С. Раковски“ каза, че днес България има нужда повече от всякога от полк. Борис Дрангов. Това е така, защото е умеел да обединява хората от различните слоеве на обществото, с различни политически виждания, с различни партийни пристрастия в името на „една кауза – Майка България“.
Райна Дрангова, внучка на легендарния пълководец, споделя за нейните срещи с войници, които са се сражавали редом с дядо й. "За мен и до ден-днешен остава интересно това, как тези хора от дистанцията на много години от смъртта му, когато разказваха за него- ставаха на крака и плачеха. Мъже преминали през три войни със сълзи плачеха …за мен това винаги е било загадъчно".
Текст и снимки: Весела Игнатова
{joomplucat:918 limit=45|columns=3}
Views: 0
