На 26 май честваме свети Георги Софийски Най-нови. В столицата има два храма, които с особена почит отбелязват деня на софийския мъченик.
Единият е параклисът в двора на Александровска болница, който е построен през 2013г., а другият е ротондата "Св. вмчк Георги". Последният се счита за най-стария архитектурен паметник в София и е особено свързан с този празник, тъй като според свидетелства, в северната му част е бил погребан св. Георги Софийски Най-нови, след като бил обесен и три дни тялото му висяло на бесилото.
Историците се натъкнали на интересни сведения, които говорят, че по време на турското робство вярващите са били допускани от властта да се покланят на гроба на светия мъченик въпреки факта, че храмът бил превърнат в джамия. С голяма тържественост днес празникът бе отбелязан в ротондата " Св. Георги".
С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит бе отслужена архиерейска литургия, възглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишки еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит. Заедно с него съслужиха протойерей Йоан Куков, председател на храма, свещениците Георги Спасов, председател на храм "Св. Петка" и отец Иван Иванов от храм "Рождество Богородично", иеродякон Вартоломей и дякон Константин Тренев.
Десетки столичани почетоха софийския светец и наред с това отдадоха своята молитва за починалите наши братя и сестри.
В края на богослужбата с вдъхновена проповед за подвига на св. Георги Софийски се обърна еп. Поликарп. След като припомни житието на днес чествания светец той отправи благопожелания и преподаде патриаршеския благослов на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.
+++
Св. мъченик Георги Софийски Най-нови се е родил през 1505 г. в София от знатни родители-българи Иван и Мария. Той бил дълго очаквано дете, изпросено от Бога с молитвите на родителите си и по застъпничеството на св. Георги Победоносец. Затова, когато се родил младенецът, родителите му го кръстили с името Георги. Юношата Георги отрано се научил да чете и пише и любимото му занимание било да чете Светото Писание. Като добри християни родителите му го възпитали в ревност към християнската вяра и живот.
Като 25-годишен младеж бил забелязан от турците заради необикновената му красота и добродетелност и те, както обикновено постъпвали в такива случаи, пожелали да го привлекат към мюсюлманската вяра. Многократно се опитвали и като не успели да постигнат това с лицемерна благост, те насила навили на главата му свещената за мюсюлманите чалма и го провъзгласили за мюсюлманин. Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал.
Тогава озлобената иноверска тълпа го предала на кадията. Нито съблазнителните обещания за високо служебно положение, нито жестоките мъчения могли да сломят непоклатимата твърдост на неговата християнска вяра. Съдията заповядал да режат тялото му на ивици от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със запалени свещи, от което тялото на мъченика така пламнало, че не се виждало лицето му. Но всички усилия се оказали напразни.
Последвала окончателната присъда на съдията – Георги да бъде обесен на главната стъгда (площад) в тогавашна София, където имало пещ за топене на желязна и медна руда. Заповедта гласяла още – тялото му да остане на бесилката три денонощия, за да започне да се разлага, та да бъде оборена вярата на християните в нетленните мощи на светиите и във възкресението на мъртвите. Изтощен от дотогавашните страдания, светията умрял в ръцете на палачите преди да го обесят. Въпреки това, те го окачили на въжето, за да изпълнят присъдата. В момента на смъртта на светията в София били видени множество знамения.
Три денонощия тялото висяло на бесилката, без да настъпи разлагане, а напротив – по стъгдата се носело необикновено благоухание от светите мощи на мъченика, по които избивали малки благоуханни капчици течност като роса. Майка му седнала под бесилката и прегърнала в скута си нозете на сина си. Така тя прекарала трите денонощия. Обесването станало на 26 май 1530 година (по други данни 1534 г.). Случилото се смутило турските власти и тялото било погребано до северната стена на олтарната част на старинен храм „Св. Георги Победоносец" – Ротонда. Погребението било извършено от тогавашния софийски митрополит Йеремия.
Views: 0