С тържествена литургия отбеляза храмовия си празник един от най-старите храмове в София, посветен наогнения и великоименитпророк Илия.Тази година княжевска църква празнува 125 години от освещаванетоси, а храмовото духовенство с много ревност и всеодайност се стремят изцяло да я обновят и подобрят интериора й.
Светата Литургиябе възглавена от Високопреподобния архимандритВасилий, протосингел на Софийска митрополия.В съслужение с него бяха ставр. ик. Ангел Ангелов, духовен надзорник на епархията, ик. Васил Радков, предстоятел на храм „Св. Пантелеймон“, прот. Дилян Цветков, предстоятел на тържествуващия храм, прот. Дамян Друмев от храм „Св. Георги“ и свещениците Радко Радков, Лъчезар Попов, и Симеон Змейков от храм „Рождество Христово“.
Утринните песнопения бяха изпълнени на български език, а библейските четива припомниха на събралото се множество миряни живота и делата на велеславния Илия и тяхното значение като пример за благодатен живот и днес.
В края на литургията пламенно слово за празника произнесе архимандпит Василий, които според евангелския Завет, не е претърпял земна смърт и пак ще дойде, за да изобличи неправедните и недостойни управители.
Пастирското си слово архимандрит Василий завърши с благопожелание към всички, които почитат светия пророк. Той преподаде архипастирското благословение на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и благослови присъстващите, под звуците на Многолетствие.
По традиция след богослужбата бе раздадено благословено ястие, подготвено от църковното настоятелство на всички уважили храмовия празник.
+++
През тази година се навършват 125 години от освещаването накняжевския храм – „Св. пророк Илия”. Примоняме ви историята му, подготвена от приснопеметия Маркианополския епископ Константин, който дълго време обгрижваше княжевския храм.
Строежът на храма започва само 10 години след Освобождението от турско потисничество, което е истинско чудо за тези бедни и изнурени времена! На 20 юли 1888г. е положен основният камък. А на 20 юли 1893г. (само след пет години) тук идва тогавашният председател на Министерския съвет Стефан Стамболов и епископ Партений (впоследствие Софийски митрополит, †1918) освещава храма.
По това време действащите църкви в София били само няколко: старият митрополитски храм „Св. Петка–стара”, „Св. Петка Самарджийска”, „Св. Седмочисленици” и „Св. Неделя”. Църква, посветена на св. пророк Илия нямало. Така, този храм се явява един от най-старите храмове на БПЦ в София и първият посветен на св. пророк Илия. Но как се стигнало до решението за неговото построяване?
В годините след Освобождението тук съществувало селце, състоящо се от три махали и наричано Бали ефенди, като собствеността на земята била на мохамеданската управа. Младият княз Александър Батенберг бил привлечен в местността от чистия въздух и минералната вода. Той пристигал с каляска от София и минавайки по постиланата пред него червена пътека се възхищавал на богатството на природата и взел решение да построи тук своята резиденция. Именно оттогава селцето започнало да се нарича Княжевото, или просто Княжево.
И когато князът уведомил за решението си Ст. Стамболов, изискал от него тук първо да се построят църква и поща. Църква, от която да изпросва Божието благословение за държавните решения, които взима, и поща, за да уведомява за тях Министерския съвет.
Така новоиздигнатият български храм след Освобождението е посветен издигнатияс огнена колесница – св. пророк Илия.
Текст: Весела Игнатова
Снимки: Ива Руснакова
{joomplucat:936 limit=25|columns=3}
Views: 0
