През 2017 г. театралният спектакъл "Часът на дявола" отключва гнева на многобройната православна общественост в гръцкия град Солун. Възмутените хора скандират: «Ελλάδα σημαίνει Ορθοδοξία», което дословно се превежда като: «Гърция означава Православие» и в крайна сметка успяват да провалят това антихристиянско представление. Показът е отменен.

Лятото на 1966 г. е наистина горещо за "Бийтълз". Самодоволно и небрежно подхвърлената от Джон Ленън фраза за "умиращото християнство" и "We're more popular than Jesus" /"Ние сме по-известни от Иисус"/ провокира вълна от протести в Америка. Изгаря се голямо количество плочи, някои радиостанции спират излъчването на тяхна музика, отменят се интервюта, пресконференции, концерти. Ленън официално се извинява за казаното, но историческият факт е, че концертният живот на групата е приключил и се налага тя да се ориентира предимно към студийна работа.

2015 г. , Новосибирск, Русия. За тези, които не знаят – населението на града е почти 1,6 млн души, а вузовете са 45. За сравнение – на територията на цяла България съществуват 50 акредитирани висши училища. През юни месец същата година предстои скандалният Мерилин Менсън да изнесе концерт в града, но митингът, организиран от православната общественост, успява да убеди градските власти в нецелесъобразността на заплануваното мероприятие и то бива отменено. Това обаче не е единственият път, когато новосибирските граждани биват провокирани – операта "Танхойзер" на Рихард Вагнер или по-точно това, в което тя е превърната от постановчиците, предизвиква небивало напрежение. Многохилядният протестен митинг е прецедент в историята на оперните спектакли. Провалът е очевиден.

Протойерей Димитрий Смирнов казва тогава по този повод: "Мухите си търсят един продукт, пчелите – друг."

Пак в Русия, този път в Москва, богохулствената изложба, наречена "Скулптурите, които не виждаме", предизвиква напълно заслужения гняв на изключително голямата православна /и не само/ общност. Фрагмент от едно от хилядите писма: "Богохулните и кощунствени изображения на Господ Иисус Христос, Богородица и св. Йоан Кръстител накърняват чувствата на православните вярващи, а също и на моите. … Считам действията на лицата, отговорни за организацията на дадената "изложба", за публични и умишлени".

Не знам дали умишлено, но в нашата страна също се е случвало търпението на мнозина да бъде подлагано на подобни изпитания, всеки път с различна по сила, но еднозначна реакция от страна на хората.

Сега нека се вгледаме в красиво "накацалите" по фасадата на НАТФИЗ огромни плакати. Виждаме доста заглавия и между тях едно, което шокира – "Антихрист – суперзвезда", оформено с кърваво-червен цвят на фона на килната звезда и обърнат надолу кръст. За мен и за много други хора кръстът символизира Разпятието, а всяка заимствана от сатанизма символика, изложена публично, а именно – на фасадата на висше учебно заведение в центъра на столица на държава, в която по-голямата част от населението се самоидентифицира като православно, е не просто оскърбление, а открито и нагло предизвикателство и незачитане на правата и чувствата на вярващите. Въпрос: защо проф. Здравко Митков – идейният двигател на този проект, е сметнал за уместно да провокира с подобно заглавие и изображение? Дали авторът на плаката е действал без одобрението на професора и органите за управление на факултета? А и алюзията с "Jesus Christ – superstar" не стои убедително на фона на съдържанието на пиесата. Откъс от презентацията: "Името на Нерон пренася през вековете представата за престъпност, нарцисизъм, деспотизъм. Едно чудовищно съчетание на жестокост с екстравагантност, със странна сантименталност, с постоянен страх. За съжаление тази перверзна комбинация и до днес съществува в политическите практики дори на страни, които се кичат с определението "демокрация", казва проф. Здравко Митков по повод на "Антихрист-суперзвезда".

Любопитно е, че самият автор Миклош Хубай няма произведение с подобно заглавие. Тук може би се има предвид: "Нерон играе /залага/ – Седемте комедии на звяра" (1968)

Трейлърът, който всеки може да види в интернет, показва именно перверзни действия, разнообразни и твърде натуралистични, далеч от това, на което истинският театър е призван да служи. Изказването на горецитирания професор,че: "в добрата комедия трябва да има и естетика" поразява, след видяното във въпросния трейлър. А и какво красиво и вечно има в обърнатото Разпятие? Къде, извинете, е естетиката? Защо никой не смее да се надругава над месечината /естествено не призовавам, но питам/ или името на пророка Мохамед? Дали не от страх, че кърваво-червеното може да се материализира? Такива случаи има твърде много и повечето от тях са печално известни.

Още един любопитен фрагмент от телевизионно интервю със същия професор, пресъздаден дословно:

"Струва ми се, че морални корективи липсват въобще във нашето общество. Аз мисля, че ние не сме религиозна нация, каквото и да говорят и ми се струва, че онези* нации, които са израснали при строгите религиозни доктрини и са възпитани във религия, независимо в Православие, католицизъм и каквото и да било, все пак имат исконно кодирани в себе си морални правила. При нас това е доста относително.

– Как да тръгнем в тази посока според Вас?

– Образование, култура и изкуство."

Сега да се върнем на видеото от спектакъла и рекламния афиш – очевидно това се разбира под образование, култура и изкуство, казано от човек, който очевидно не е осведомен за трансформацията на огромно количество катедрали в боулинг зали, кафетерии, хотели, което е и показател за "високата духовност" на тези, които ни дава за пример на нас – "бездуховните и неправославните". А "моралните корективи" сигурно са оградата, построена от обърнати кръстове, които да ни пазят от проглеждане. Нека се върнем към още нещо, което за нас "неправославните" православни е важно и ценно – думата "образование" съдържа корена "образ" и това е светлият лик на нашия Господ Иисус Христос, Комуто трябва да се уподобяваме. А каквото образованието, такива ще са и културата, и изкуството… Всеки е свободен да си избира образ, към който да се стреми, но за да утвърди собствените си представи в очите на останалите кощунството и надругаването не са най-добрият начин, а точно обратното. Или това е открита провокация?

Законът е предвидил:

Чл. 164.(Изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 27 от 2009 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 74 от 2015 г.) Който проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза на религиозна основа чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до четири години или с пробация, както и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

И нека благодарим на Бог, че се намираме в България, където богохулството не се наказва със смърт. Но какво е физическата смърт пред духовната?

И кой най-накрая ще свали този позорен афиш, пръкнал се в центъра на град с хилядолетна християнска история да прави реклама на един извратен спектакъл чрез поругаване на нашата светиня Разпятието?