Ваше Светейшество,
Драги първосветителю на родната ни Българска православна църква – Обични Отче и владико, досточтими ангеле на църковното Христолюбиво множество – на нашия народ,
Позволете ми от името на Епархийския съвет, клира, монашеството и верния народ на Софийка епархия, която така мъдро, ведро и достойно управлявате, всесърдечно да Ви поприветствам и поздравя по повод Вашия рожден ден. Ден, в който изказваме нашите чувства на радост и благоговение и искаме чрез тях да Ви засвидетелствуваме, че сме до Вас, с Вас, обичаме Ви и споделяме Вашите радости и скърби, Вашите надежди и притеснения и радеем да бъдете в мир, пребъдете в здраве и удостойте с дълголетие, за да черпим онова, което Вие носите, като подражател на Христа Бога, както казва апостол Павел: „Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен…“(Евреите 7:26)
Застанали тук, пред свещения образ на Света Богородица – Троеручица, в почит към Вашия рожден ден, възкликваме към Бога и му благодарим, за това, че ни е дал такъв Първосвещеник, който от дните на своето рождение, е в копнеж да служи Богу, Църквата и своята Родина.
Роден в София на 15 октомври 1945 г., в радостта (тогава по стар стил)на Богородичния празник Покров, и обдаруван с името Симеон, Вие растяхте и живеехте под Покрова на Божията Майка, която и до днес Ви е опора, радост и вдъхновение, както и имахте и имате устрема към духовно съвършенство и достигане на съкровени висини, по примера на св. Симеон Стълпник.
След завършване на основното си образование, за да удовлетворите този си духовен стремеж, тръгнахте по пътя на духовното богословско познание, записвайки се за ученик в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, след което завършихте и Духовната академия „Св. Климент Охридски“.
За да се утвърдите като църковен певец, познавач из дълбини на църковното пение, Ви се отдадохте на богословска специализация в Катедрата по църковно пеене при Московската духовна академия.
Целия този път на богословска мисъл, покоряване на църковната певческа дисциплина, Ви изгради и показа стожер и надежда за съхраняването на Православната истина – догмат и канон, както и достоен наследник и бъдеще в утвърждаването и издигането на църковното пение не само тук у нас, но и по целия православен християнски свят.
Поради това, за да бъдете основа и вдъхновение на мнозина, църквата Ви постави за преподавател по източно църковно пеене и диригент на студентския хор при Духовната академия, а по-късно и за старши преподавател по източно църковно пеене и богослужебна практика в духовната ни богословска школа.
Въпреки тези постижения, Вашият взор бе на друго място. Вие, който знаете Писанията и се ръководите във всичко от тях, който бяхте възпитаван в страх Божий, добродетелност и смирение, чухте и последвахте Божия глас: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.”(Марк. 8:34). Тръгнахте по трудния и трънлив път, по пътя на Христа, носейки достойно своя кръст и осланяйки се на Божията подкрепа и благодат, на прегръдката на Света Богородица и молитвения вопъл на вашия небесен патрон – св. Симеон.
Този глас Ви подтикна към монашеско служение, в което приемайки името Неофит, се сдобихте с още един небесен покровител, пример в живота и пътеводна светлина, която озарява Вашия път в нелекото духовно-социално служение.
Днес, изправени пред образа на Бога, в тази старославна света обител, посветена на Божията Майка, обител в която приехте монашески постриг, благодарим Му, че ни е удостоил с такъв ярък пример, чрез който да се учим на доброто и полезното, да се утвърждаваме в добродетелност и да се ползваме от Вашата мъдрост, човеколюбие и снизходителност.
„Който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.” (Марк.8:35) Това са думите на Господ Иисус Христос, към верните. Думи, които подбуждат към Богожертвено служение. Слова, които прегърнахте и със своя живот от детинство до днес, показвате, че се действени, живителни, всеопростителни и спасителни, „Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” (Марк.8:36). Вие избрахте добрата част, която никога няма да Ви се отнеме.
Показвайки се ревностен служител Божий, покорен слуга на Евангелието и Божия народ, Бог Ви въздигна на по-високо, по Божията воля и народен глас, Вие оглавихте Българската православна църква и се удостоихте с патриаршеско достойнство и служение, което не е леко, но: "Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат". (Яков 4:6)
Вашето смирение, търпение, човеколюбие, кротост, снизхождение и любов – фино поведение са пословични. Затова Бог виждайки добротворния Ви живот, Ви излъчи на този дивен престол, за да бъдете примера, който вдъхновява, покорява сърцата на човеците, сплотява и умирява – Той Ви крепи в това служение. Днес, повече от когато и да било, имаме нужда от това – благ пример на смирение – човечност.
Всеки може да бъде голям разпоредител на човешки и дори Божии дела, но не всеки може да бъде човек. Вашето житие и битие, във всичките му фази Ви показа Човек.
Тази човечност Ви затвърждава като стожер на Православната вяра – учение и живот, и Ви показва като предостоен следовник на Вашите предшественици – Преславски и Търновски патриарси, Охридски архиепископи, а в по-новата ни история на екзарси и ваши съвременници патриарси. Вие следвате, живеете, но и постоянствате в доброто, като в това подкрепян от апостола, знаете: „Пазете се, да не би да изгубите онова, за което сте се трудили, но да получите пълна награда.“ (2Посл. на ап.Йоан 1:8)
Гледайки всичко това, пълнотата на нашата църква се радва и тържествува, спомняйки си думите на св. ап. Йоан Богослов: „За мене няма по-голяма радост от тая – да чувам, че моите чеда ходят в истината.“ (3 Послание на ап.Йоан 1:4)
Цялата тази радост, че имаме именно такъв Първойерарх, изграден и утвърден за пример и поощрение, насърчава клир и народ, да си спомняме думите на ап. Павел, да вникнем в тях и да почувстваме неговата бащинска насока и насърчение – „И тъй, братя, радвайте се, съвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир, – и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.“ (2 Коринтяни 13:11)
Ваше Светейшество,
Дните отминават, годините отлитат: „Дните на човека са като трева; като полски цвят – тъй цъфти той: понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава.“ (Пс. 102), но кротостта и праведните дела на един човек, ни учи ап. Павел, трябва да бъдат достояние на всички.
Затова, днес, присъствайки на Вашия рожден ден, няма по-добър момент от този, да не споделим радостта си от това, че виждаме Вашата кротост и добри дела и благодарим на Бога за това.
Благодарим Му, че ни е дал такъв патриарх и митрополит, и Му се молим да Ви обдари с дълги и мирни дни и години, в здраве, сили и мъжество, за да ни бъдете вдъхновение и назидание, светлина и духовен простор, учител и отец.
Във всичко това не сме самонадеяни, а се ползваме от благия апостол, който казва: „Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Иисуса.“ (1 Солун. 5:16-18)
Ваше Светейшество,
На Многая и благая лета! Честит и благословен рожден ден!
/Произнесено от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, на 15 октомври 2018 г., в Троянската света обител./
Views: 1
