На 28 октомври,един от най-красивите храмове в София, посветен на св. Параскева Иконийска (на ул. „Г.С.Раковски“) празнува своя храмов празник.
В този ден Църквата тържествено празнува паметта на Христовата мъченица от Мала Азия св. Параскева, а храмовият празник на едноименния велелепен столичен храм започна с архиерейска св. Литургия, възглавена от Негово Преосвещенство Белоградчишки еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит.
Заедно с него в съслужение взеха участие архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, председателят на тържествуващия храм ик. Йоан Чикалов, членове на Софийския епархийски съвет, предстоятели и свещенослужители на софийски храмове и трима дякони, ръководени от митрополитския протодякон Иван Петков.
За радост на енорията и храмовото духовенство празникът бе уважен от кириарха на Софийска епархия, Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, който взе молитвено участие в богослужбата.
Енориаши, църковни настоятели и много гости се бяха събрали в църквата, за да отбележат заедно храмовия празник и да влязат в радостта на енорията. За молитвеното настроение на присъстващите допринесоха певците от смесения хор при храма, с диригент Нели Трошева, които с прекрасните си изпълнения затрогнаха сърцата на вярващите.
С благословението на Негово Светейшество патриарх Неофит по време на светата Литургия бе ръкоположен за свещеническо служение дякон Иван Георгиев Генчев. Еп. Поликарп го представи на многобройното църковно изпълнение и го настави за духовното му, свещеническо служение.
Новият свещеник е роден на 17 март 1982 г. в гр. Пазарджик.Завършил е техникум по икономика и туризъм във Велинград през 2001 г., а през 2008 г. се дипломира в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2002г. в Кукленския манастир е постриган за иподякон от тогавашния Пловдивски митрополит Арсений. От 2004 г. работи в храм „Св. Кирил и Методий“ в София като домакин, касиер, олтарник. На 1 септември 2017г. е ръкоположен в дяконски чин от Мелнишки епископ Герасим.
В края на тържественото богослужение владиката се обърна към събралите се в храма вярващи и припомни житието на св. Параскева. Той прикани да се стремим да имаме и ние нейната вяра, нейната любов и ревност към Христа, нейното смирение, кротост и милосърдие. Той пожела духовни и телесни сили и преуспяване в любовта към ближния.
Множество деца и вярващи пристъпиха към св. Христови Тайни и се приобщиха с тях. Накрая прозвучаха многолетствия за новоръкоположения свещеник, за храмовото духовенство и за всички празнуващи деня на св. Параскева Иконийска.
Негово Светейшество благослови народа със св. Кръст и даде своя архипастирския благослов.
За всички, дошли да вземат участие в духовното тържество, църковното настоятелство бе подготвило благословено ястие, което раздаде в двора на църквата.
+++
Впечатляващият със своите размери и архитектура храм „Св. вмчца Параскева” е построен в стария еврейски квартал на София с идеята духовно да обгрижва големия брой преселници, които пристигат в столицата в междувоенния период. До този момент районът, населяван предимно от занаятчии, бил енорийски обгрижван от старинния храм „Св. Петка Самарджийска”, който днес се намира в подлеза на ЦУМ.
Решението за издигане на храма е взето от Българската екзархия на 4 април 1909 година. Дворът на църквата, с площ 3000 кв.м, е закупен за 70 хиляди лева от братя Генови и братя Коцеви.
През 1910 г. е обявен конкурс за архитектурен план на храма, който е спечелен от арх. Антон Торньов. Той е построил още църквата „Св. Николай Софийски” на ул. „Пиротска” и е един от родоначалниците на българския сецесион. Той апелира за създаването на типично български стил, вдъхновен от собственото ни наследство. Може би именно този стремеж спомага за уникалната визия на катедралния храм „Св. Параскева”, който придобива окончателния си облик през 1944 година. Участието на България в Първата световна война обаче, забавило издигането на храм "Св. Параскева", въпреки че архитектурният план бил вече изработен.
Строежът е започнал през 1929 г. с помощта и даренията на самарджийския еснаф – на майсторите на седла за коне, и от енориаши при храм „Св. Петка Самарджийска”. Има нещо уникално в архитектурата на храма и това е покритата с купол камбанария, която се намира под основния купол. Безспорно е, че е постигната изключителна акустика в храма, което се дължи на това, че няма колони, които да пречат на звука, но и на това, че под централния купол има други по-малки полукубета, което спомага за „разстилането” на звука /подобно на това в храм „Св. Александър Невски”/ и получаването на изключителна звучност.
Иконостасът, архиерейският трон, амвонът, певниците и облицовката на балкона са дело на резбарите проф. Иван Тровницки и проф. Тодор Христов. Иконите на иконостаса са зографисани от проф. Стефан Иванов, проф. Марин Дринов и проф. Сергей Шишов.
В този „ архитектурен шедьовър” има централен престол, посветен на св. вмчца Параскева и осветен от екзарх Стефан на 6 април 1930 година. Северният престол на олтара е посветен на св. Харалампий и осветен през 1934 г., а южният, посветен на „Въведение Богородично”, е осветен от патриарх Кирил през 1960 година. Има изградени и два параклиса, в чест на св. Йоан Богослов и на св. Мина.
ЗА ПО-БОГАТ СНИМКОВ МАТЕРИАЛ НАТИСНЕТЕ ТУК
Текст: Весела Игнатова
Снимки: свещ. Костадин Тренев
Views: 0
