В името на Отца и Сина и Светия Дух! Всяка година, когато започва Великият пост, ние трябва да се запитаме: действително ли искаме да участваме заедно с цялата Църква в този пост или не? Готови ли сме да принудим себе си да живеем истински през поста или не?
За да живеем истински през поста не е достатъчно благочестиво да спазваме всички правила, да се въздържаме от блажна храна и да бъдем на всички главни богослужения в течение на това време. Изисква се повече. Необходимо е преди всичко да се запитаме: има ли у нас решимост да положим всички усилия, за да живеем с Бога в тази духовна глъбина, която Той ще ни открие. Защото такъв трябва да бъде добрият православен пост.
За да живеем в такава глъбина, ние трябва да се приготвим към строго изпитване на своя живот и да си зададем въпроса, как можем да го подобрим, за да съответства той повече на Божиите очаквания. Винаги ли съм на добрия път? Какви са моите отношения с Бога? А също с ближните, започвайки от моите домашни? В каква степен съм загрижен за това, какво става с другите, действително ли съм правдолюбив и готов да ги насочвам към примирение, към мир и опрощение? Винаги ли се грижа за своето духовно възрастване и за това да свидетелствам за Христа там, където живея?
Тези въпроси трябва да бъдат поставени осмислено, и те трябва да получат сериозен отговор в течение на Великия пост. Така леко, струва ни се, е да се живее християнски живот – така познат, обикновен, привичен. Така леко се живее християнството, изпълнявайки всичко външно. Но Великият пост ни предлага истинска среща с Бога. Великият пост трябва да стане, казано на съвременен език, момент на истината.
Великият пост води към Пасха. Една от главните цели на Поста е да ни приготви за обновление на нашето изповядване на вярата, дадено при кръщението, когато настъпи Страстната седмица и Пасха. В края на Поста Църквата ни пита: „Вярвате ли вие в Бога, Отца, Сина и Светия Дух? Вярвате ли вие, че Христос след Кръстната Си смърт наистина е възкръснал? Вярвате ли вие, че Той е Спасител на света? И че Той присъства посред нас? Вярвате ли вие, че Той е единственият източник на надежда за всички хора във всички времена и както никога днес? Готови ли сте вие винаги да следвате Христос? Изпълнени ли сте с решимост да изпълнявате на дело заповедите на живота, които Той ни открива със Своето учение и с целия Си живот?”
Очевидно, ние бихме могли за отговорим на всички тези въпроси направо сега, като че ли те не биха представлявали за нас нищо затруднително. И това би било признак, че ние не възприемаме истински времето на Великия пост. Ако ние възприемем сериозно времето на Поста, всичко ще бъде някак-си по-иначе, защото за нас ще е необходимо да се освободим от всичко, което ни отдалечава от Христа. Ние трябва да очистим сърцата си. Трябва да се постараем, пред очите ни винаги да стоят думите на Евангелието Христово. Ние трябва утвърдим волята си в следване на Господа.
Тогава нашето изповядване на вярата няма да бъде по навик. То ще бъде дълбоко и сериозно навлизане в новия живот. То ще стане в дълбината на нашето наистина каещо се сърце, и затова ще включва в себе си целия живот с всички последствия на този избор за всеки ден.
А засега ние не можем да кажем, че се намираме на висотата на това, което Христос очаква от нас. Или ние вече сме изпълнили заповедта: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец”? Само безразсъдни и за нищо не замислящи се хора могат да мислят, че у тях всичко е наред. Ние, казват те, спазваме всичко: ходим на църква всяка неделя и даже по-често, с всички сме в добри отношения, не служим за съблазън за никого от заобикалящите ни хора.
Ние трябва да видим, че ни заплашва привикване към светините, топлохладност, превръщане на небесното чудо в земна обикновеност. Превръщане на непостижимия страшен Свят Бог в бог с малка буква, в идол. Поклонение на идоли – ето такъв е начинът на мислене и на живот, който ни обезчовечава и ни прави затворени за Божествения свят. Всичко да изпълняваш в Църквата, както се полага, и да живееш винаги за себе си и почти никога за другите, да не даваш място на Бога в живота си, да се съгласяваш с общоприетата лъжа и да се отказваш да й противостоиш, да не се безпокоиш по повод наглото тържество на злото и несправедливостта, да се храниш обилно с удоволствия и с всички земни блага, да не се опечаляваш особено, че нашият народ умира, и редом с мен погива моят ближен, да живееш по своята воля, само понякога поглеждайки към Бога и небето, – нима това не е признак за това, че идолите притежават над нас немислима власт?
Великият пост ни поставя пред висшата истина и правда, настъпва време на изпитания в нашия живот в светлината на Словото Божие. Дава ни се възможност да се срещнем с Бога, или не да не се срещнем с Него никога ни тук, ни във вечността. Нека нашият отговор на Църквата в края на Поста на зададените въпроси – за нашата вяра, надежда и решимост винаги да вървим след Христа – да бъде даден не с едни уста, а по вдъхновение на Дух Свети. Амин.
Автор: Протойерей Александър Шаргунов
Превод: прот. Йоан Карамихалев
Views: 0
