„
Душо моя, душо моя, събуди се, защо спиш? Краят наближава” – пее и днес Църквата.
Тази вечер в столичния храм „Св. Георги” бе отслужена четвъртата част на Покайния канон на св. Андрей Критски. Съгласно програмата на Софийската св. митрополия за съборните богослужения през Великия пост, тази последна част от покайното моление бе прочетена от Негово Високопреподобие архимандрит Василий , протосингел на Софийска митрополия.
На вечерното последование молитвено участие взеха Негово Светейшество Софийския митрополит патриарх Български Неофит и Негово Преосвещенство Белоградчишки еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит.
Множество предстоятели на храмове, столични свещеници и миряни са събраха на съборната покайна молитва в един от най-красивите храмове в столицата.
Умилителните песнопения на канона, както и Великото повечерие бяха изпълнени от Свещеническия хор, ръководен от ик. Кирил Попов и клиросните певци при храма.
В края на молитвеното последование архимандрит Василий произнесе вълнуващо слово, в което говори за подвига, който трябва като християни да извършим през св. Четиридесетница – покаяние, пост и молитва. Като разясни защо четем в тези дни Покайния канон на св. Андрей Критски, той каза:
„Не случайно този канон четем в началото на поста. Четем го, за да може чрез слушането на текстовете, ние да се обърнем към Твореца с покайни сълзи и плачейки за греховете си, да изпросим опрощението им. Самият текст написан от Критския архиепископ ни въвежда в цялата история на Св. Писание и на човечеството, като ни показва колко много преди нас човеците са грешали и колко са пристъпвали към Бога с покаяние. Той, Всемилостивият, е прощавал и въздигал от калта на греховността каещите се. Слушайки богослужебните текстове през тези дни, ние се съкрушаваме, намираме себе си в множеството примери, които ни обвиняват, но за да се породи покайното чувство в нас, трябва да заговори съвестта ни. Имeнно за това в храмовете се чете покайният Велик канон….
Съвест!!! Що е това съвест? Съвестта, възлюбени е Божият глас в човека. Никоя друга наука освен богословието не може да обясни съвестта. Всички науки определят съвестта като съзнание, но то, съзнанието не е тъждествено на съвестта. Съвестта не е съзнание изобщо, а нещо по-особено, по-специално. В понятието "съвест" се влага определени морални тенденции. Самата дума съвест, означава знание с другиго. Човек в съвестта си, се съзнава обвързан с Божията воля.
Съвестта е централен орган на нравствения живот, без който не е възможно да има нравствено съвършенство. Съвестта дава познание за добро и зло, за съдържанието на нашия дълг; тя прави преценки на подбудите на човешките постъпки, тя оценява висотата на достойнството на човешкото поведение, на човешката воля и на самата човешка личност. Съвестта е орган за нравствено познаване. Кагато съвестта проговори в нас, не намираме никакъв покой…..Сега ни се отдава огромната възможност да се осъзнаем, да се вразумим. През дните на „духовната пролет“ – Великия пост, да съумеем да променим себе си за живот, и то за живот по Бога. Всеки един от нас може да се поправи, да се промени, да се обнови със стремеж към духовно усъвършенстване, стига да пожелае. Само трябва да пристъпи плахо, тихо, кротко, смирено с покаяние и молитва към Бога, и да възкликне: „Помилуй мя Боже, помилуй мя“." – завърши словото си архимандрит Василий
След отпуста на великопостната вечерня, Негово Светейшество патриарх Неофит и епископа се поклониха на олтарните икони и дадоха своя благослов на свещенослужителите, певците и на всички, които са загърбили своите дневни грижи, дойдоха в храма, за да се слеят в покайно чувство пред Всеподателя Бога.
ЗА ПО-БОГАТ СНИМКОВ МАТЕРИАЛ НАТИСНЕТЕ ТУК
Текст и снимки: Весела Игнатова
Видео: Любомир Върбанов
Views: 2
