„Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва”. (Марк 8:34)
Братя и сестри,
Колко пъти сме чували тези думи на Господа. И колко тежко звучат, някак абсурдно, както много други Негови заръки. И умът ни е объркан и спира пред вопъла на сърцето ни – не иска да ги приеме.
Днес е Третата Неделя на Великия пост, наречена Неделя Кръстопоклонна.
Ето, Постът вече е преполовен и Църквата поставя Христовия Кръст за поклонение и укрепване на нашия подвиг. Така отново биваме събрани около Кръста, който е наша опора, наша надежда и утеха. И въпреки че ни се натрапва непрестанно от вън, от света, че кръстът е непосилна тежест, а и някакъв вътрешен страх в нас, може би от маловерие, ни спира да изпълним тази повеля на Господа, ние въпреки всичко трябва да се доверим на Бога и да Го послушаме: Кръстът не е тежест, защото „Игото Ми е благо и бремето Ми е леко“(Мат. 11:30).
Да, сега живеем в по-друг свят, уж по-удобен, по-оразмерен от нас за нас, но това е само заблуда. Защото това е свят и на вътрешните ни илюзии, породени от нашите слабости. Ето затова е важно да имаме правилен ориентир и това е само Кръстът Христов. Само той ни показва нашите отклонения и пак само той ни насочва към правилната посока. Но се иска много воля, желание, стремеж, кураж, сила. Иска се да сме като воини, да имаме и по-друг поглед към света. Ето как св. ап. Павел ни напътства: „И тъй, принасяй страданията като добър воин Иисус Христов. Никой воин се не заплита в житейски работи“ (2Тим.2:3-4). Това означава да не се оплитаме в земните неща, да не им се подчиняваме и допускаме те да ни владеят. Така носенето на Кръста е невплитане в житейските работи, в света. Е, да – някой ще каже – но това си е истинско страдание. Всъщност, когато умът ни е обърнат към света тогава страдаме, и особено, когато осъзнаем това и започнем да обръщаме очите си от света, защото тялото и разума искат света и се борят с духа. Истинското страдание не е Кръста, а света, житейските грижи…
Нека, братя и сестри, да се учим като смели воини да претърпяваме тази житейска борба със себе си и света и да следваме Христа. Това е носенето на кръста, това е борбата, а именно – изоставянето на желанията, на света. Не бягство от света, а преодоляването му, поставянето му на мястото му, а именно в служба на духа.
Нека да вървим по тесния път – Христос. Голяма е нашата утеха в това, че Господ ни призовава да вървим след Него, да Го следваме, но за целта трябва да отстъпим централното място в нашия живот на Бога. Няма друг мир за човешката душа, освен Христа. Да бъде братя и сестри. Амин.
Съставил: протойерей Божидар Маринов
Views: 23
