Троянската света обител тържествено отпразнува най-големия си манастирски празник – Успение Богородично. Хиляди вярващи от цялата страна се стекоха към ставропигиалния манастир, за да почетат чудотворната икона на св. Богородица – "Троеручица", да изплачат болките си, да изразят надеждите си и да помолят за помощ и закрила Божията майка – неуморната застъпница пред Бога за човешкия род.
За най-големия празник на св. Богородица, наричан още от народа Голяма Богородица, в Троянския манастир пристигна скъп и многообичан гост на обителта – Негово Светейшество Българският патриарх Неофит, който е и троянски брат.
Манастирският празник започна на 14 август с отслужването на вечерня, в която е вплетено чинопоследованието „Опело на Пресвета Богородица“. Това дълбоко съдържателно последование е преведено на български език,в края на 70-те години на миналия век, по инициатива на приснопаметния Доростолски митрополит Иларион и вероятно, с негова поетична намеса. В него са включени три статии на Богородичното опело (подобни на „Опело Христово”) и специални евлогитарии (“Благословен еси, Господи“), съставени по подражание на известните ни от възкресно-утринното богослужение. Българският патриарх Неофит, известен със своите музикални способности лично е положил на ноти образците на трите статии, а манастирското братство е подготвило специално издание, в което е поместено последованието на Богородичното опело, подобно на „Надгробния плач“ /за опело Христово/.
Вечерното последование бе предстоявано от Негово Преосвещенство Белоградчишки еп. Поликарп. Заедно с него съслужиха архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, архимандрит Евтимий, ик. Николай Георгиев, началник на синодалния отдел "Връзки с обществеността", софийският митрополитски протодякон Иван Петков, дякон Деан Коруноски, и манастирски братя.
Специално за празника в манастира пристигна отбрана група клиросни певци от София, ръководени от Любомир Игнатов, преподавател по Източноцърковно пение в Богословския факултет на Софийски университет, които допринесоха изключително за молитвеното настроение на многолюдния божи народ. Стройно, спято, с топло религиозно чувство те изпълняваха църковните песнопения и настроиха вярващите за искрена молитва към Бога и св. Богородица като за сетен път показаха дълбоката същност, значение и въздействие на източно църковното пение, което въздига душата към небесния мир.
В края на вечернята,в центъра на храма бе поставена кувуклия (специална поставка за плащаница), на която бе положена плащаницата с изображение на Успение Богородично.
Събрани около Богородичната плащаница, подобно на светите апостоли край одъра на Божията майка, църковното изпълнение пееше антифонно стиховете на отделните статии. Мелодиите, звучащи подобно като тези на „Опело Христово”, този път оплакваха и възхваляваха Божията майка.
Духовенство и миряни с „едно сърце и една душа“ пееха и славеха Богородителницата – бързата Помощница и Закрилница на всички християни. В края на вечерното последование патриарх Неофит, и епископите се поклониха на Богородичната плащаница, след което за поклонение пристъпи и многобройното църковно изпълнение.
Манастирският храм, пищно украсен с огромни цветни икебани, изпълненен с тамянови благоухания и ароматни масла, обграден с безброй красиви ламбади се превърна в Иерусалимската горница, в която е положено тялото на Пречистата Дева, в очакване на Самия Иисус Христос, Който в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци ще слезе от небесата за упокоилата й душа.
Текст и снимки: Весела Игнатова
ЗА ПО-БОГАТ СНИМКОВ МАТЕРИАЛ НАТИСНЕТЕ ТУК
Views: 3
