Продължете към съдържанието

Кратка беседа за Въведение Богородично

viber 87106585 2019 11 22 13 05 07Ваше Светейшество,

Ваши Преосвещенства,

Ваши Високопреподобия,

Достопочтени отци,

Уважаеми декан на Богословския факултет,

Уважаеми гости!

Поводът, за който днес сме се събрали, е ежегодният събор, в който ние особено честваме празника на тържественото Въведение в храма на Пресветата Владичица Богородица. Всяка година Софийска света митрополия гостоприемно ни приканва да влезем в радостта на празника, като се потопим в струите на певческото изкуство в прослава на Божията майка. На днешния ден също така отбелязваме и други две годишнини. 140-годишнината от основаване църковния хор при катедралния храм „Св. Неделя“ и 90-годишнината от обявяването, празникът Въведение Богородично, с решение на Св. Синод на Българската православна църква, да се чества като „Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж“.

Влизането на тригодишната Мария в Святая Святих не е само историческо събитие само по себе си, но е и разгръщане на Стария и Новия завет подобно на свитък, който ни открива премъдростта. Още в древност, когато целият старозаветен Израил ликувал при внасянето на ковчега на завета в светилището (2 Цар. 6:17) ние виждаме предобраза на това влизане – кивотът като символ на Пресветата Дева в който се съдържали скрижалите, манната и разцъфналия жезъл Ааронов – образи на Христа, който е Словото, небесният Хляб и младочката от Йесеевия корен. На това основание и ние пеем: „Достойно да възхвалим Отроковицата Мария, която от древност пророците предвъзвестиха като стомна, жезъл и скрижал, несечната планинска скала, защото днес тя се въвежда в светилището да се посвети на Господа“ (Светилен на Въведение Богородично).

Св. Теофилакт Охридски казва: „Първосвещеник Захария, бидейки вън от себе си, обзет от Божия Дух, разбрал, че тази Отроковица е вместилище на Божествената благодат и че повече от него е достойна винаги да предстои пред Божието лице. Като си спомнил казаното в закона за ковчега, че трябва да се намира в Святая Святих, веднага разбрал, че това било преднаписано за тази Отроковица, ни най-малко не се усъмнил и не се спрял, дръзнал, въпреки закона, да Я въведе в най-святата част на храма“(Ростовски, Д. Жития на светиите. м. ноември. Изд. Манастир „Св. Вмчк  Георги Зограф“, с. 699). Първосвещеникът бил преизпълнен с божествена радост подобно на Богоотеца Давид, който бидейки цар и пророк, радостно играел при влизането ковчега, подскачал и пляскал с ръце, като че не бил на себе си (2 Цар. 6: 14 а).

В ново време примерът на светите праведни Богоотци Йоаким и Ана учи родителите да водят от ранни години децата в църква, да ги приучават на молитва и слушане на словото Божие. Това, което децата виждат и чуват в детинство и младенчество, добро или лошо, остава в тяхната памет през целия живот. В това се заключава великата тайна на истинското християнско възпитание, което ще бъде особено успешно тогава, когато родителите разберат, че те преди всичко са възпитатели на своите деца. Нима улицата може да ги възпита в страх Божий, в молитва или на трудолюбив и въздържан живот? Дори съвременното училище е отстъпило от възпитанието в добро. Уви, ако не е домашната църква, кой ще ги доведе до енорийската? Кой ще следи у децата да не се развие дух на упорство и непослушание или дух на гордост, самолюбие и леност? Затова ролята на домашната църква е главна роля. И тогава за родителите ще има радост не само в сегашния живот, но и когато се изправят пред Бога за тях не ще бъде страшно да кажат: „Ето ме мене и децата, които, Ти, Боже, ми даде“(Парафр. Ис. 8:18 а). Нека Бог да даде сили и помощ не само да помним тези спасителни уроци от днес празнуваното свещено събитие, но и да ги прилагаме в живота си.

Ето ние сега се намираме насред величествения митрополитски катедрален храм, където Пресветата Дева Мария пак ни събира, където радостно горят сърцата ни и където обновяваме сетивата си (Молитвеник, Молитви след причастие. СИ. С., 1992, с. 270.). Чрез осезание – стоенето ни в храма не е сродно с никое друго място. Чрез обоняние се осеняваме от благовонното кадило. Чрез взор заставаме между образите на светиите. Чрез слух се възвисяваме от ангелски песнопения. Чрез вкус – приемаме самия Христос в Божествената литургия.

В просвещението на петте ни чувства можем най-добре да преживеем молитвените думи от богослужението, които гласят: „Като стоим в храма на твоята слава, като че сме на небето, Богородице, двер небесна: Отвори ни вратите на твоята милост. Амин (Часослов, Утреня. СИ, С., 1982, с. 65.)“.

+++

Беседата е произнесена от прот. Илиян Алексиев в митрополитската катедрала "Св. Неделя" на 21. 11. 2019 г., по повод празника Въведение Богородично.

 

Views: 3

Skip to content