Продължете към съдържанието

Слово на св. Григорий Богослов

Към онези, които отначало повикали свети Григорий, но когато той станал презвитер, не го посрещнали

 

Sv Grigorii BogoslovЗащо не бързате към нашето слово, о, приятели и братя, които по-рано бяхте толкова бързи да ме принудите и да ме изведете от моята крепост, тоест от пустинята, която съм възлюбил повече от всичко друго, която почитах с предимство и си бях избрал за ръководителка в целия живот, като съдейственица и майка на божественото възхождане, като обожителка? Защо, след като получихте това, което желаехте, го пренебрегвате? Защо, както изглежда, умеете по-добре да ни желаете, когато ни няма, отколкото да се възползвате от нас, когато сме тук, сякаш искате само да завладеете нашето любомъдрие, а не да извличате от него полза за себе си? Или пък ми приляга да кажа и следното: преситихте ни се (Ис. 1:14 – според превода на седемдесетте), и при това – странно нещо! – преди да сте ни вкусили и опитали. Даже като странник не ме въведохте или, ще кажа по-състрадателно, не сте въведени и вие заедно с мен; така че, ако не нещо друго, поне трябваше да уважите заповедта. Като на начинаещ не ми дадохте ръководство, като боязлив не ме окуражихте, като претърпял насилие не ме утешихте. Напротив – не бих искал, но ще го кажа, – и празника ми не направихте празник; не ме приехте с добро предизвестие и смесихте тържеството с печал; защото на него липсваше най-важното, което би ме накарало да изпитам удоволствие – липсвахте вие, моите победители, би било несправедливо да кажа: “любители”. Толкова лесно бива пренебрегвано всичко, което се побеждава лесно; високомерното бива почитано раболепно, а смиряващото се пред Бога бива обезчестявано. Какво искате? Да се съдя с вас или да стана съдия? Да произнеса присъда или да подложа себе си на присъда? Защото се надявам, че и съден, ще спечеля, и ако произнеса присъда, ще ви осъдя справедливо. Вината ви се състои в това, че не се отплащате с равна мяра за моята любов; не отдавате чест на послушанието ми и не представяте сегашно усърдие като обещание за бъдещо усърдие, когато дори и при наличие на такова усърдие едва ли би могло да се разчита на бъдещо; защото всеки има повече плам в началото. Напротив, всеки от вас предпочита нещо друго и пред стария, и пред новия си пастир, не уважавайки побелелите коси и не окуражавайки младостта.

Описаната в Евангелието вечеря (вж.: Мат. 22:2-14) е великолепна. Угощаващият е ласкав; там са и приятелите, и най-приятно пиршество, това е сватбата на Сина. Но Царят кани, а гостите не идват. Той се гневи и – премълчавам онова, което се случило след това, като предвещаващо нещо страшно, но ще кажа каквото е по-лесно да се изговори – Царят изпълва пиршеството с други. Не ви пожелавам това; но вие постъпихте с мен (мога ли да говоря кротко?) – и по-високомерно и по-дръзко от тях; защото те, бидейки поканени, отказали да отидат на вечерята и обидили Поканилия ги; а вие не сте чужди, вие не сте поканени на сватба, а сами ме поканихте, сами ме привлякохте към тази свещена трапеза, сами ми показахте великолепието на брачния чертог и след това ме изоставихте. Такива са великите ви болести! Кой – на нивата си, кой – при чифта си новозакупени волове, кой – при новобрачната си съпруга, кой – за нещо друго маловажно – всички се пръснахте и избягахте, без да ви е грижа нито за брачния чертог, нито за Младоженеца. Това доста ме опечали и ме затрудни – не ще премълча чувствата си, – едва не задържах словото, което исках да поднеса като сватбен подарък, като най-добра и най-ценна моя собственост; и едва не насочих словото против вас, възлюбени; защото веднъж вече претърпях насилие от вас – и можех да се възползвам от този прекрасен повод; при това езикът ми бе изострян от любовта, която става доста гореща и неизтощима в обвиненията, когато се превръща в ревност, оскърбена от ненадейно пренебрежение. Ако някой от вас е бил нараняван от любовта и е изпитал презрение, то той познава силата на тази страст и ще прости на онези, които са се подложили на нея и са били близо до същото безумие.

Впрочем на мен и сега не ми е позволено да ви укорявам и не желая някога да ми бъде позволено. Може би и казаното от мен е прекалено укорително за вас, свещено стадо, достойни за похвала Христови овце, Божия собственост, с която си богат ти [тук свети Григорий се обръща към баща си – бел. ред.] при цялата си бедност. Струва ми се, че е подходящо да отнеса към теб следните думи на Писанието: Междите ти се паднаха по хубави места, и наследието ти е приятно за теб (срв.: Пс. 15:6). Не ще отстъпя в нищо превъзходство над нас дори на най-многолюдните градове, дори на най-големите паства; макар да сме малобройни в най-малкото коляно на синовете Израилеви, макар да сме доста малобройни в хилядите Иудини, ние сме малкият сред градовете Витлеем, в който се ражда Христос, и сега, и от древност правилно познаван и почитан; превъзнасяме Отца, почитаме Сина като равен Нему и прославяме наравно с Тях и Светия Дух. Ние сме единодушни, единомислени, не оскърбяваме ни най-малко Троицата нито с прибавяне, нито с отнемане, като лоши разпоредници и измерители на Божеството, които унижават и оскърбяват всичко с това, че почитат едно отделно повече от необходимото.

И ако искате да ми се отплатите с нещо, вие – моя нива, мое лозе, моя утроба, или по-добре да кажа, на този общ наш баща, който чрез благовестието ни роди в Христа, то проявете уважение към мен, както справедливостта изисква това; защото ви предпочетох пред всичко, за което свидетели сте ми самите вие и поверилите ми това управление или служение. И ако на възлюбилия ни повече сме задължени повече, то как да измеря любовта, към която съм ви задължил с моята любов?

10107891Но проявявайте още по-голямо уважение към самите себе си; почетете поверения ви образ и Поверилия ви го, почетете Христовите страдания и надеждата за бъдещ живот. А за тази цел пазете вярата, която сте приели, в която сте възпитани, чрез която се надявате сами да се спасите (вж.: 1 Кор. 15:1, 2) и другите да спасите; защото знаете, че малцина могат да се похвалят с това, с което можете вие. Поставяйте благочестието не в това – да говорите често за Бога, а в това – повече да мълчите; защото език, неуправляван от разум, е спънка за всички хора. Винаги се придържайте към мисълта, че е по-безопасно да слушате, отколкото да говорите; по-силно желано е да се учите, отколкото да учите другите за Бога; като предоставяте по-задълбоченото изследване на тези въпроси на строителите на словото, сами проявявайте благочестие по-малко с думи, а повече с дело, и проявявайте любовта си към Бога повече чрез спазване на заповедите Му, отколкото с удивление от Законодателя; избягвайте злото, преуспявайте в добродетелта, живейте духом, постъпвайте духом, чрез духа привличайте познание; зидайте върху основата на вярата не дървета, сено или слама – слаб материал, който лесно може да бъде унищожен, когато делата ни бъдат съдени или очиствани с огън, а със злато, сребро, драгоценни камъни (1 Кор. 3:12) – твърди и трайни материали. Постъпвайте така, а с това прославяйте и нас, независимо дали ще бъдете, или няма да бъдете с нас, дали ще се ползвате от нашите думи, или ще предпочетете нещо друго. Бъдете чисти и непорочни Божии чеда сред лукав и развратен род; не се оплитайте в мрежите на нечестивците, които обикалят наоколо, и не се връзвайте като пленници на собствените си грехове (срв.: Притч. 5:22); Божието Слово да не бъде заглушавано във вас от житейски грижи, за да не останете безплодни. Но вървете по царския път, без да се отклонявате нито надясно, нито наляво, и под ръководството на Духа вървете по тесния път като по широк. Тогава всичко у нас ще бъде благоуспешно и в настоящия живот, и при бъдещото изпитание в Христа Иисуса, нашия Господ, Комуто слава во веки. Амин.

Из книгата "ТВОРЕНИЯ на Светителя Григорий Богослов" – Том 1 (част 1), Издава се с благословението на славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон.

Източник: sveta-gora-zograph.com

Visits: 6

Skip to content