Към онези, които отначало повикали свети Григорий, но когато той станал презвитер, не го посрещнали
Защо не бързате към нашето слово, о, приятели и братя, които по-рано бяхте толкова бързи да ме принудите и да ме изведете от моята крепост, тоест от пустинята, която съм възлюбил повече от всичко друго, която почитах с предимство и си бях избрал за ръководителка в целия живот, като съдейственица и майка на божественото възхождане, като обожителка? Защо, след като получихте това, което желаехте, го пренебрегвате? Защо, както изглежда, умеете по-добре да ни желаете, когато ни няма, отколкото да се възползвате от нас, когато сме тук, сякаш искате само да завладеете нашето любомъдрие, а не да извличате от него полза за себе си? Или пък ми приляга да кажа и следното: преситихте ни се (Ис. 1:14 – според превода на седемдесетте), и при това – странно нещо! – преди да сте ни вкусили и опитали. Даже като странник не ме въведохте или, ще кажа по-състрадателно, не сте въведени и вие заедно с мен; така че, ако не нещо друго, поне трябваше да уважите заповедта. Като на начинаещ не ми дадохте ръководство, като боязлив не ме окуражихте, като претърпял насилие не ме утешихте. Напротив – не бих искал, но ще го кажа, – и празника ми не направихте празник; не ме приехте с добро предизвестие и смесихте тържеството с печал; защото на него липсваше най-важното, което би ме накарало да изпитам удоволствие – липсвахте вие, моите победители, би било несправедливо да кажа: “любители”. Толкова лесно бива пренебрегвано всичко, което се побеждава лесно; високомерното бива почитано раболепно, а смиряващото се пред Бога бива обезчестявано. Какво искате? Да се съдя с вас или да стана съдия? Да произнеса присъда или да подложа себе си на присъда? Защото се надявам, че и съден, ще спечеля, и ако произнеса присъда, ще ви осъдя справедливо. Вината ви се състои в това, че не се отплащате с равна мяра за моята любов; не отдавате чест на послушанието ми и не представяте сегашно усърдие като обещание за бъдещо усърдие, когато дори и при наличие на такова усърдие едва ли би могло да се разчита на бъдещо; защото всеки има повече плам в началото. Напротив, всеки от вас предпочита нещо друго и пред стария, и пред новия си пастир, не уважавайки побелелите коси и не окуражавайки младостта.
Описаната в Евангелието вечеря (вж.: Мат. 22:2-14) е великолепна. Угощаващият е ласкав; там са и приятелите, и най-приятно пиршество, това е сватбата на Сина. Но Царят кани, а гостите не идват. Той се гневи и – премълчавам онова, което се случило след това, като предвещаващо нещо страшно, но ще кажа каквото е по-лесно да се изговори – Царят изпълва пиршеството с други. Не ви пожелавам това; но вие постъпихте с мен (мога ли да говоря кротко?) – и по-високомерно и по-дръзко от тях; защото те, бидейки поканени, отказали да отидат на вечерята и обидили Поканилия ги; а вие не сте чужди, вие не сте поканени на сватба, а сами ме поканихте, сами ме привлякохте към тази свещена трапеза, сами ми показахте великолепието на брачния чертог и след това ме изоставихте. Такива са великите ви болести! Кой – на нивата си, кой – при чифта си новозакупени волове, кой – при новобрачната си съпруга, кой – за нещо друго маловажно – всички се пръснахте и избягахте, без да ви е грижа нито за брачния чертог, нито за Младоженеца. Това доста ме опечали и ме затрудни – не ще премълча чувствата си, – едва не задържах словото, което исках да поднеса като сватбен подарък, като най-добра и най-ценна моя собственост; и едва не насочих словото против вас, възлюбени; защото веднъж вече претърпях насилие от вас – и можех да се възползвам от този прекрасен повод; при това езикът ми бе изострян от любовта, която става доста гореща и неизтощима в обвиненията, когато се превръща в ревност, оскърбена от ненадейно пренебрежение. Ако някой от вас е бил нараняван от любовта и е изпитал презрение, то той познава силата на тази страст и ще прости на онези, които са се подложили на нея и са били близо до същото безумие.
Впрочем на мен и сега не ми е позволено да ви укорявам и не желая някога да ми бъде позволено. Може би и казаното от мен е прекалено укорително за вас, свещено стадо, достойни за похвала Христови овце, Божия собственост, с която си богат ти [тук свети Григорий се обръща към баща си – бел. ред.] при цялата си бедност. Струва ми се, че е подходящо да отнеса към теб следните думи на Писанието: Междите ти се паднаха по хубави места, и наследието ти е приятно за теб (срв.: Пс. 15:6). Не ще отстъпя в нищо превъзходство над нас дори на най-многолюдните градове, дори на най-големите паства; макар да сме малобройни в най-малкото коляно на синовете Израилеви, макар да сме доста малобройни в хилядите Иудини, ние сме малкият сред градовете Витлеем, в който се ражда Христос, и сега, и от древност правилно познаван и почитан; превъзнасяме Отца, почитаме Сина като равен Нему и прославяме наравно с Тях и Светия Дух. Ние сме единодушни, единомислени, не оскърбяваме ни най-малко Троицата нито с прибавяне, нито с отнемане, като лоши разпоредници и измерители на Божеството, които унижават и оскърбяват всичко с това, че почитат едно отделно повече от необходимото.
И ако искате да ми се отплатите с нещо, вие – моя нива, мое лозе, моя утроба, или по-добре да кажа, на този общ наш баща, който чрез благовестието ни роди в Христа, то проявете уважение към мен, както справедливостта изисква това; защото ви предпочетох пред всичко, за което свидетели сте ми самите вие и поверилите ми това управление или служение. И ако на възлюбилия ни повече сме задължени повече, то как да измеря любовта, към която съм ви задължил с моята любов?
Но проявявайте още по-голямо уважение към самите себе си; почетете поверения ви образ и Поверилия ви го, почетете Христовите страдания и надеждата за бъдещ живот. А за тази цел пазете вярата, която сте приели, в която сте възпитани, чрез която се надявате сами да се спасите (вж.: 1 Кор. 15:1, 2) и другите да спасите; защото знаете, че малцина могат да се похвалят с това, с което можете вие. Поставяйте благочестието не в това – да говорите често за Бога, а в това – повече да мълчите; защото език, неуправляван от разум, е спънка за всички хора. Винаги се придържайте към мисълта, че е по-безопасно да слушате, отколкото да говорите; по-силно желано е да се учите, отколкото да учите другите за Бога; като предоставяте по-задълбоченото изследване на тези въпроси на строителите на словото, сами проявявайте благочестие по-малко с думи, а повече с дело, и проявявайте любовта си към Бога повече чрез спазване на заповедите Му, отколкото с удивление от Законодателя; избягвайте злото, преуспявайте в добродетелта, живейте духом, постъпвайте духом, чрез духа привличайте познание; зидайте върху основата на вярата не дървета, сено или слама – слаб материал, който лесно може да бъде унищожен, когато делата ни бъдат съдени или очиствани с огън, а със злато, сребро, драгоценни камъни (1 Кор. 3:12) – твърди и трайни материали. Постъпвайте така, а с това прославяйте и нас, независимо дали ще бъдете, или няма да бъдете с нас, дали ще се ползвате от нашите думи, или ще предпочетете нещо друго. Бъдете чисти и непорочни Божии чеда сред лукав и развратен род; не се оплитайте в мрежите на нечестивците, които обикалят наоколо, и не се връзвайте като пленници на собствените си грехове (срв.: Притч. 5:22); Божието Слово да не бъде заглушавано във вас от житейски грижи, за да не останете безплодни. Но вървете по царския път, без да се отклонявате нито надясно, нито наляво, и под ръководството на Духа вървете по тесния път като по широк. Тогава всичко у нас ще бъде благоуспешно и в настоящия живот, и при бъдещото изпитание в Христа Иисуса, нашия Господ, Комуто слава во веки. Амин.
Из книгата "ТВОРЕНИЯ на Светителя Григорий Богослов" – Том 1 (част 1), Издава се с благословението на славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон.
Източник: sveta-gora-zograph.com
Views: 9
