В края на 2019 г. в Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия (ЦИАИ) бе открит неизвестен досега документ, принадлежал на първия екзархийски Софийски митрополит Мелетий, който разкрива интересни подробности от живото и делото на митрополита.
В деня на неговия небесен покровител, св. Мелетий архиеп. Антиохийски (12 февруари) припомняме динамичното жизнеописание на приснопаметния Софийски митрополит, което наред с ревностно пастирско, духовно служение се отличава и с активна обществена и гражданска позиция.
Митрополит Мелетий Софийски е роден в Струмица през 1832 година. Израсъл е в обществено будно семейство – брат му е сред водачите на българската общност в града. На 15-годишна възраст баща му го изпраща в Зографския манастир при неговия вуйчо – видният книжновник йеромонах Антим Ризов.
В светата обител Мелетий е постриган за монах. Следват дълги години на пътешествие, обучение и народнополезна дейност в неговия живот. Бъдещият митрополит учи в Богословския факултет на Атинския университет, посещава лекции във Виена, Берлин, Кишинев. Продължава образованието си в Санктпетербургската духовна академия, където е ръкоположен за йеродякон в Киприяновския манастир.
През периода 1869 -1871 година е учител и проповедник в Сливен и Ямбол. В началото на 1872 г. заминава за столицата Цариград, където е назначен за секретар на Привременния екзархийски смесен съвет към Българската Екзархия.
В София
На 20 август 1872 г. епархийският избирателен събор (без представители на Берковска кааза) предпочита Мелетий за Софийски митрополит пред архимандритите Натанаил и Дамаскин. Светият Синод на Екзархията единодушно одобрява софийския избор на 11 септември 1872 г., а окончателното решение е обявено на 5 октомври 1872 г. На 15 октомври 1872 г. в катедралата „Свети Стефан“, екзарх Антим I Български в съслужение с четиримата нови екзархийски митрополити го ръкополага за пръв екзархийски Софийски митрополит.
През пролетта на 1873 г. митрополит Мелетий е посрещнат от гражданите в София и започва служението си в епархията. На 1 април 1873 г. отслужва първа си св. Литургия в София.
Началото е трудно – той влиза в контакт с местните водачи на революционното движение и това го въвлича в конфликт с османските власти. На 25 май 1876 г., след потушаването на Априлското въстание е задържан неофициално в конака на берковския каймакамин, докато се получи заповед от Високата порта за арестуването му поради това, че е духовен глава и удостоен с чин и ордени.
Софийският митрполит отказва да отговаря на зададените му въпроси. В началото на юли е отведен във Видин, където се провежда следствието, а после в Русе е изправен пред извънреден съд. Междувременно Мелетий информира Григорий Доростолски за причините, поради които е арестуван. След застъпничеството на митрополит Григорий, Мелетий е освободен и му е позволено да се завърне в епархията си.
В София обаче митрополит Мелетий продължава да изпраща до Екзархията в Цариград и до софийските консули сведения за насилията на местните османски власти и това води до крайно влошаване на отношенията му със софийския мютесариф Махзар паша.
В крайна сметка Екзархията е принудена временно да го отстрани от катедрата и го повиква в Цариград за неопределено време.
И тук дейният духовник не се задържа дълго – при новината за напредването на руските войски в българските земи той напуска Цариград и съдейства на временното руско управление като отново поема митрополитската катедра в София. Участва дейно в приемането на македонските бежанци и в организирането на Кресненско-Разложкото въстание (1878–1879 г.). Избран е за председател на софийския комитет “Единство”.
В годините след създаването на Княжество България митрополит Мелетий се включва активно в политическия живот на младата българска държава. Той се нарежда след един от учредителите, участвали в изготвянето и приемането на Търновската конституция (1879 г.). Това не го спира през 1881 година да подкрепи суспендирането на Конституцията и установения от княз Александър Режим на пълномощията, за което понася много критики от либералите. Недоволството срещу него е толкова силно, че въпреки съпротивата на министър-председателя, през 1883 г. е отстранен от длъжност и е решено да бъде интерниран в Рилския манастир. Огорчен и болен, в последните години от своя живот се заселва в Кюстендил, където притежава чифлик.
Тежко болен, през 1891 г. митрополит Мелетий заминава на лечение в Кайро, от което повече не се и връща в България. На 6 май 1891 г. в Египет той приключва земния си път и е погребан в манастира “Св. Георги”.
Въпреки сложните отношения със Светия Синод и с Екзарха, митрополит Мелетий дарява всичките си средства на Българската църква. Струмчанинът желае с част от годишните лихви да се дава по една стипендия на българин от родния му град. Изискването към стипендианта е след като завърши образованието си да стане свещеник в града или на друго място в Македония. Друга част от приходите са предназначени за издаване на литература с „вероизповедно и нравствено съдържание“. В годините до 1946 г. съставеният дарителски фонд помага на десетки българи да получат своето образование.
Митрополит Мелетий е един от основателите на Народната библиотека в София, на която подарява ценна сбирка от ръкописи и старопечатни книги. Дописен и редовен член на БКД (дн. БАН). Той става и първият председател на Софийското областно дружество на новооснования Български червен кръст.
Подготви: Весела Игнатова
Hits: 0
