Продължете към съдържанието

Храмът е сърце – проповед за Възкресение Христово (видео)

Автор: протойерей Владимир Дойчев

Протойерей Владимир ДойчевХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Братя и сестри,

Каква сутрин! Птици не пеят още. Помните ли кой е отец Василий Росляков? Оптинският новомъченик, пострадал на Пасха! На Пасха спечелил наградата на Христовите изповедници. Той казва, че в света има една тайна – сутрин първи стават птиците, за да прославят по достойнство Бога. Но монасите знаят тази тайна и затова стават преди птиците, за да могат да прославят те първи Бога.

През последните дни много пъти ни поучиха, че трябва да сме като монасите. Ние сме семейни хора, с дечица, баби, майки… Нима можем да сме като монасите всеки ден? Всеки ден не, но днес можем да бъдем като монасите. И затова, знаейки тайната, която ни открива отец Василий Росляков, този голям поет на пътя към Христа в днешно време, ето ни тук рано сутринта, като жените Мироносици, събрани по една важна причина. Този Ден е напълно различен от другите. Този Ден Бог сътвори, за да се зарадваме и развеселим в него. Този Ден всъщност е единственият ден.

Защото някога, много отдавна, едни двама души – мъж и жена – се вгледали в себе си повече, отколкото било необходимо. Повече, отколкото било заповядано. Повече, отколкото било полезно. И вкарали греха в битието на нас, техните чеда през вековете. И още веднага, след като направили това, се свечерило и паднала нощ, и повече не съмнало. В продължение на много, много време. Изгрявали и залязвали човешки животи, човешки същества и правили онова, което им е било възможно, както е писано в Псалома: „Човек отива по делата си и по своя работа до вечерта.“ (Пс. 103:23). А ние ще кажем – през вечерта, защото ден не е имало. Мракът на греха покривал всичко.

И вътре в този мрак вилнеела до безобразие, до присъда, и то неотменима, една страшна болест. Минавали поколения, хората надхитряли едни нещастия, а други надхитряли тях. Побеждавали едни злини и едни епидемии и бедствия, а други ги заменяли, но едно бедствие оставало актуално. И това е смъртта. Смъртта побеждавала всеки срещнат в мрака. Тази епидемия срещала всички. Всички до един били болни от тази болест. Всички до един били сложени на апарати, които не работели. Всички до един били повалени от пандемията, наречена смърт.

Снимка: Пламен МихайловДо този Ден, който ние сме събрани днес да почетем. До деня, в който светлото Слънце на Правдата дошло да освети този свят и да изгрее от гроба, да светне в мрака и мракът да не го обземе, както чухме в Евангелието (Йоан 1:5). Да победи смъртта не философски, не идеологически – да я победи реално. Да я победи медицински. Да я победи чрез Своята Собствена Плът и със Своята Собствена Кръв.

Затова сме събрани тук, братя и сестри. Защото днес е утро. И в утрото прилича да бъдем тук и няма къде другаде да бъдем. Знаете ли защо? През последните дни много пъти ни казаха, че храмът е в сърцето. Аз ще ви кажа друго днес. Храмът е сърце! Ние всички сме побрани в това сърце! И знаете ли Чие е това сърце? Лесно се разбира Чие е сърцето по Кръвта, която то оттласква към нас. Храмът е сърцето на нашия Господ Иисус Христос, Възкръснал от мъртвите и Неговата Кръв циркулира в това сърце. Храмът Господен е онова място, където ние самите можем да получим живителна Кръв за сърцата си, тъй че да не умрем вечно.

Ние сме тук, братя и сестри, рано сутринта, подобно на жените Мироносици, които се оказаха по-храбри от мъжете, които се бяха уплашили. Ние сме тук, братя и сестри, защото се оприличаваме на жените Мироносици, които не се бяха разбягали, а рано-рано дойдоха при гроба Господен, за да признаят своята немощ че дори не могат да отворят камъка на вратата гробни. И какво се случи, когато те, в своето съкрушение, в своята немощ застанаха там? Ето, Ангел им благовести: „Защо търсите Живия между мъртвите?“ (Лука 24:5) Защо наричате мъртъв Този, Който победи смъртта и донесе живот вечен на света?

Но и тези, които се разбягаха, братя и сестри, нима тях ги остави Бог? Не, но дори и св. ап. Тома, който искаше да пипне и да усети, с пръстите си да получи уверение от Господа, не бе пренебрегнат! Нима нещо по-различно се случва с нас? Нима някой може да каже: На Тома беше дадено, а на мен не? Не, братя и сестри, не е вярно! Ако Бог даде на Тома да пипне с пръста си, на нас даде да вкусим с езика си! Ако Тома каза: „Господ мой и Бог мой!“ (Йоан 20:28), ето и ние тук пеем: „Господ наш и Бог наш!“ Нищо не се променило. Христос е тук, сред нас, където са двама или трима, събрани в Неговото име, там е и Той. За да даде живот и вечна перспектива на човека. Да му даде път през пандемията на смъртта и да го направи същество вечно. И да му помогне да живее като същество вечно, а не временно. Като същество не криещо се и дебнещо се постоянно със смъртта, а като същество, което знае, че тя е изобличена и победена. Като същество, което не трепери, а коленичи пред Бога.

Братя и сестри, много пъти съм се чувствал немощен в пастирските си усилия към вас. През последните дни вие всички, моите енориаши, бяхте моите пастири, идвайки в храма. Въпреки че всички ви казваха да избягате от Господа… Благодаря на Бога, че ви познавам!

Христос Воскресе!

София, 19.04.2020 г.
Храм  "Св. преп. Наум Охридски", кв. Дружба

Views: 14

СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ

ВАЖНО

АРХИВ

ВРЪЗКИ

Skip to content