На 64 години днес почина светогорският монах Епифаний Милопотамски, който е емблематична личност на Света гора. Повече от три десетилетия той е главен готвач на атонските монаси. През последните години той често посещаваше България като правеше представяне на светогорската кухня. Едно особено запомнящо за църковната общественост негово гостуване бе на 15-тото издание на Седмицата на православната книга в гр. Варна.
Самият той разказва, че е отива на Света гора на 18-годишна възраст. Заселва се през 1990 г. в Милопотамския скит, метох на Великата лавра, който бил западнал и изоставен, и заедно със своя събрат монах Йоаким, се заема да го възстанови и да му вдъхне нов живот. През 1992 г. двамата възраждат и вековна традиция засаждат масиви лозя и правят изба за производство на вино от Атон със запазената марка “Милопотамос”. С благословение, виното започва да се ползва за свето Причастие и църковни нужди, но благодарение на отличните му качества се утвърждава и на международния пазар. С кулинарното си майсторство монах Епифаний допринася за славата на възстановения Милопотамски скит, а той става един от най-известните готвачи при приготвянето на храната за големите “панигири” празниците на светогорските манастири. Случвало се е да готви за 2 000 души, за което са му помагали около тридесетина човека. Освен в Света Гора той е готвил по покана на гръцки общности в Париж, Германия, Италия, Испания, а през последните години и в България.
Основното послание, което монахът-готвач отправя към всички, които имат желание да приготвят храна, е да се готви с любов.
“Като се започне от закупуването на продуктите, с почистването, измиването, нарязването, посоляването, готвенето им и поднасянето на масата, винаги трябва да се мисли за тези, за които правиш всичко това за тези, които обичаш. Всичко в готварското изкуство е проява на нашата любов към тях. Нашата любов към другите ни води в създаването на вкусни ястия. Затова до дълбока старост всеки човек помни ястията на своята майка, защото тя е готвила за детето си с любов” – казва монахът. И още: “Молете се, молете се и докато готвите! Монашеската храна е вкусна, защото монасите се молят за спасението на душите на всички хора”.
По време на 15-то издание на Седмицата на православната книга във Варна монах Епифаний в непринудена среща представи не само своя труд, но и разказа за живота на монасите на Света Гора Атон, за молитвеното им правило и трудовете, за особеностите на богослуженията и за това какво ядат в монашеската република и установлението от столетия светогорци да се хранят само два пъти в денонощието в зависимост от изгрева и залеза на слънцето. И тъй като призванието на монаха е молитвата, тя изпълва цялото им време през деня и част от нощта, като молитвата продължава дори по време на трапеза, където никой не разговаря, а слуша душеспасително четиво, което чете един от братята. “Тя е в основата на всичко, което се прави в Света Гора” – обобщава той.
В своята книга “Кулинарното изкуство на Света Гора”, която излезе и на български език, монах Епифаний разкрива някои кулинарни рецепти и основните изисквания на готвенето в Света Гора. Тя съдържа рецепти на ястия от риба, варива и зеленчуци, илюстрирани с красиви фотоси, като под всяка рецепта е написана по някоя пословица, поговорка или цитат от Свещеното Писание. Той ги е събирал в продължение на повече от 35 години в атонските манастири и е натрупвал опита си в готвенето, тъй като не е ходил в готварско училище, но се е учил от традицията и богоугодния начин на хранене на монасите в Атон.
Любимата му пословица гласи: “Мъдрите готвят преди да огладнеят децата им”, а на входа на манастирската трапезария в скита калиграфски е изписано: “Тази трапеза не е само видима, но и духовна. Затова след ядене се казва псалом, а след пиене славословие”.
В една от вечерите на Седмицата на православната книга, след като бе подготвил вечеря за стотина човека разговарях с монах Епифаний за живота и трудностите на готвача в Света гора, и за посланието, което се предава с храната. Въпреки умората, целият, излъчващ мъдрост и спокойствие той с монашеска скромност и откровен поглед радушно отговори на въпросите ми.
Трудно ли е да си готвач на Света Гора?
В нашия живот всичко е трудно и всичко е лесно. Човек, когато има желание и когато има вяра в себе си и любов към това, което прави, може да постигне всичко, което иска. И ще дам един такъв пример какво прави един човек, когато е влюбен в друг човек, какво прави за него? Всичко. Лесно е, разбира се, да се даде пример, но това е много важно да се знае.
Как започнахте да готвите?
От малко дете имах интерес към готвенето и много ми харесваше да помагам на майка ми. Аз съм най-малкият от петте деца ние сме четири момчета и една сестра преди мен. Сестра ми помагаше малко, тя обичаше повече да чете книги и помня как майка ми казваше: “Не можеше ли ти да се родиш момиче, а тя момче, така и така вършиш повече работа в кухнята”.
Има ли някаква специална подготовка молитвено последование, което се изисква от готвача на Света Гора?
Не. Обикновено самият той прави лична молитва към Господ да успее в това, което прави. Но преди всяко начинание игуменът е този, който благославя. Той благославя и храната, след което се хранят монасите.
Във всички кухни и магерници на манастирите имат икона на св. Богородица и икона на св. Ефросин, който е патрон на всички готвачи. Един готвач преди да започне да готви, първо запалва кандилото или кандилата, защото всички икони имат кандила, и едва тогава пристъпва към работа.
Поради необходимостта да се приготвя храната от рано сутринта, означава ли, че на светогорския готвач рядко му се случва да отиде на литургия?
Ще приведа един много хубав пример. В книгата на св. Йоан Лествичник се разказва, че имало един монах, който трябвало да готви непрекъснато и всеки път се оплаквал, че не може да отиде на църква, защото трябвало да готви. И веднъж в църквата по време на служба, в момент, в който се кадяло пред всички монаси наредени поред, ефимерият, а той имал пророчески мисли, не прекадил един от монасите, а започнал да кади празното пространство до него. Този монах го попитал: “Добре де, аз съм в църквата, защо мен не ме кадиш, а кадиш празната стасидия (дървен трон)? “Аз кадя празната стасидия казал служещият, защото тук трябва да стои един монах готвач и неговият ум е непрекъснато тук в църквата, а ти, който си тук, с твоето съзнание си в лодката, с която ще отидеш да ловиш риба.”
Вие говорите за това, че добрият готвач трябва да готви с любов… Как се учим на тази любов и как я постигаме?
Не е лесно… Любовта е едно преживяване, което изживяваш от малък. Любовта не е просто хубави думи… Тя не е само да се гледаме в очите и да си казваме красиви слова. Тя е една жертва за това, което е голямо; важно и възвишено чувство като обичта.
Любовта е да даваш от себе си, без да очакваш да ти благодарят или да получиш нещо в замяна. Най-простият пример е, когато отидеш при някого и му подаряваш нещо, той се радва и благодари. Нашата душа се изпълва с радост още преди да му го подарим отиваме да търсим подходящ подарък, пакетираме го, надписваме го и всичко това правим със старание и любов…
Помниш ли в Евангелието, когато богатият отишъл да попита Христос как да придобие рая. Много е важно да не сме зависими от материалните неща. Това желание много често ни хваща и не ни оставя да полетим. Трябва да имаме крила, с които да може да полетим, а не да сме зависими от интереса. Много е важно да стигнем до точката, когато “не”-то да е не и “да”-то да е да, както казва св. ап. Павел. Това е една непрекъсната борба, която продължава през целия живот. Много често ние даваме любов, а получаваме в замяна омраза. Но Христос много ясно ни го казва, че на този свят ще имаме много изкушения и страдания, “но радвайте се, защото Аз победих света”.
С какви изкушения се бори монахът готвач?
С различни. Всеки един монах може да каже, че съм направил яденето много солено или има много пипер; друг да възрази, че съм сготвил пак боб; трети да негодува срещу друго това е едно изкушение, с което трябва да се бориш и да не се почувстваш зле. Най-голямата радост за един монах готвач е да вижда, че монасите са изпразнили чиниите си, тъй като не можеш никога насила да ги накараш да харесат гозбите ти.
През годините имате ли провали в готвенето?
Разбира се, в първите години… Случвало се е да се заговорим и яденето, което е на огъня, да загори. Добре е, че няма телефони или телевизори на Света Гора, защото докато гледаш, може да загори ястието.
Бихте ли споделили, кой момент досега от живота Ви е бил най-трудният за Вас?
Бесът спори с монасите за много неща. И най-често борбата е, когато бесът те доведе да се бориш със самия себе си, с егоизма си. Често може да се случи някой, който е монах на 20-30 години, да те обиди и тогава дяволът ти изпраща тази мисъл: “Аз съм вече 40 години монах, а този ми говори по този начин”. Това е голямо изкушение. Когато водиш една борба срещу егоизма си, това е много по-трудно, отколкото да направиш друг грях, който е по-видим и по-греховен, като това да откраднеш, да удариш някого или да отидеш с чужда жена.
Когато си голям егоист, ти не можеш да се смириш, а е казано в псалмите, че когато се смириш, тогава идва благодатта Божия.
Имате ли любим псалом?
За всички на Света Гора това е 40-и псалом. Той е едно обобщение на всички псалми, защото хората непрекъснато трябва да се надяваме на Божията милост, не на Неговия съд, а на Неговата любов.
Има една икона на Христос в Синайския манастир, тя е най-старата икона на Спасителя от VI век. Христос на тази икона има две различни очи и мислехме, че художникът е допуснал грешка. Едното око гледа направо и гледа много строго, а другото око гледа с милост. Това око гледаме ние, когато молим Иисус Христос да ни прощава и милва.
Какво бихте казали на младите християни?
Няма нужда от големи неща. Да не се срамуват да казват, че са православни християни и да не се срамуват да се прекръстват!
Обикновено виждаме в църквата хора, които влизат и сякаш никога не са влизали в църква не знаят, че не трябва да си скръстват ръцете, да ги слагат отзад, не знаят къде да застанат… Това ви се струва просто смешно, но ние трябва да се опитваме да помогнем на другите да им покажем пътя стъпка по стъпка, както една майка показва на малкото дете как трябва да ходи.
Това, което срещаме днес в младите хора е, че те нямат цели, не виждат светлина пред себе си, защото нямат пример и за това сме виновни ние, по-големите, които трябва да ги учим и не правим това, а примерът е важно нещо. Иисус Христос го казва много ясно голям и велик е този, който първо върши добрите дела, а после учи и другите на тях. Направете го, покажете го и тогава учете другите! И древните гърци са го казвали, после го казват и светите отци: че теорията трябва да идва от практиката, първо е практиката, а после теорията.
Интервюто взе: Весела ИГНАТОВА
Интервюто е поместено в "Църковен вестник", бр. 24 / 2013
Views: 23
