ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
Денят на Освобождението на нашия град, на прекрасната ни столица София, и тази година ни връща назад във времето, когато с обединените усилия на братската руска армия и на юначното българско опълчение българските земи са освободени от чуждата, иноверна власт, държала в продължение на пет столетия под робството нашия народ. В този ден отново отправяме благодарствени молитви към Всеподателя Бога за Неговата велика милост към нас и се молим за упокой на всички онези знайни и незнайни герои, които са отдавали най-скъпото си – своя живот, като са оставяли костите си по бойните полета на войната, спечелвайки си по този начин заслужено място в българската памет завинаги.
За всички тях се молим днес и във всяко наше богослужение, защото мястото им е не само в националната ни памет, но също и в Царството Божие, което Господ е обещал за всички, които Го обичат и които са готови да жертват живота си за своите ближни. Защото Сам Спасителят, Господ наш Иисус Христос, свидетелства и казва: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Иоан 15:13).
Днес, сто четиридесет и три години след онези мразовити дни, когато се е водила епичната битка за София, ние, благодарните потомци на славното българско опълчение, с признателност свеждаме глави пред подвига на всички герои на българската свобода. Наш дълг е свято да пазим тази свобода, като стоим твърдо в заветите на предците. Всеки изгубен през онези далечни дни човешки живот ни задължава да браним свободата си със съзнание за нейната висока цена и с постоянна готовност да я отстояваме винаги, когато под една или друга форма тя бъде изложена на опасност.
Вечна и блажена да бъде паметта на всички допринесли за българската свобода!
Божият мир и Неговото благоволение и милост да бъдат винаги над православния ни народ и скъпото ни Отечество!
Честит и благословен празник!
†НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
Views: 1
