Столицата днес отбелязва 143-та годишнина от своето Освобождение. Градът е освободен от османско иго на 4 януари 1878 г. от руски военни части под командването на ген. Йосиф Гурко.
На днешния ден преди 143 години в храм „Света Неделя”, в присъствието на самия генерал Гурко се е състояла първата заупокойна служба в памет на загиналите и молебен за освобождаването на града. И тази година в празничния ден голямо множество столично духовенство, представители на светската власт и граждани се събраха за традиционния молебен в митрополитската катедрала „Св. вмчца Неделя”.
Молитвеното последование бе предстоявано от Негово Преосвещенство Белоградчишки еп. Поликарп, викарий на Софийския митрополит.
Заедно с викария в последованието взеха участие: архимандрит Василий, протосингел на Софийска митрополия, ставр. ик. Ангел Ангелов, духовен надзорник на Софийска епархия, ставр. ик. Николай Георгиев, председател на митрополитската катедрала „Св. вмчца Неделя“, свещеници от храмовото духовенство и петима дякони, ръководени от митрополитския протодякон Иван Петков.
На молебена присъстваха: г-жа Йорданка Фандъкова, кмет на гр. София, г-н Тодор Чобанов, заместник-кмет на Столична община, г-н Громов – директор на Дома на Москва, общински съветници, представители на Сдружение приятели на Русия „Александър Невски”, Фондация и Софийското дружество „Традиция” и др.
В края на последованието еп. Поликарп прочете от името Негово Светейшество Софийския митрополит и патриарх Български Неофит приветствие към всички софиянци по случай деня на Освобождението на София. В него се казва:
„Денят на Освобождението на нашия град, на прекрасната ни столица София, и тази година ни връща назад във времето, когато с обединените усилия на братската руска армия и на юначното българско опълчение българските земи са освободени от чуждата, иноверна власт, държала в продължение на пет столетия под робството нашия народ. В този ден отново отправяме благодарствени молитви към Всеподателя Бога за Неговата велика милост към нас и се молим за упокой на всички онези знайни и незнайни герои, които са отдавали най-скъпото си – своя живот, като са оставяли костите си по бойните полета на войната, спечелвайки си по този начин заслужено място в българската памет завинаги.
За всички тях се молим днес и във всяко наше богослужение, защото мястото им е не само в националната ни памет, но също и в Царството Божие, което Господ е обещал за всички, които Го обичат и които са готови да жертват живота си за своите ближни. Защото Сам Спасителят, Господ наш Иисус Христос, свидетелства и казва: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Иоан 15:13).
Днес, сто четиридесет и три години след онези мразовити дни, когато се е водила епичната битка за София, ние, благодарните потомци на славното българско опълчение, с признателност свеждаме глави пред подвига на всички герои на българската свобода. Наш дълг е свято да пазим тази свобода, като стоим твърдо в заветите на предците. Всеки изгубен през онези далечни дни човешки живот ни задължава да браним свободата си със съзнание за нейната висока цена и с постоянна готовност да я отстояваме винаги, когато под една или друга форма тя бъде изложена на опасност.
Вечна и блажена да бъде паметта на всички допринесли за българската свобода!
Божият мир и Неговото благоволение и милост да бъдат винаги над православния ни народ и скъпото ни Отечество!
Честит и благословен празник!"
Поради епидемиологичната обстановка след молебена в храма не се състоя традиционното литийно шествие до паметниците в центъра на града, свързани с празника.
Текст и снимки: Весела Игнатова
ЗА ПО-БОГАТ СНИМКОВ МАТЕРИАЛ НАТИСНЕТЕ ТУК
Views: 0