Продължете към съдържанието

Богословското образование в Софийския университет – за верността към традицията и въпроса за реализацията

6А2 Ивайло Найденов

Доц. д-р Ивайло Найденов е водещ преподавател и изследовател в областта на Свещеното Писание на Стария Завет. След дипломирането си по специалностите теология и немска филология (1990 –1995 г.) в Софийския университет той става член на академичната общност на Богословския факултет към университета. През 2012 г., след спечелен конкурс, е назначен за доцент по библеистика (Стар Завет) към факултета. Специализира в университетите в Берн (Швейцария) и Йена (Германия). През 2007 г. защитава докторска степен по теология с дисертационен труд на тема “Книгата на свети пророк Йона – екзегетико-исагогически аспекти“. Гост-лектор в университетите в Берн, Йена, Регенсбург и Айхщет.

Доц. д-р Найденов e член на Съюза на учените в България, на Обединението на библеистите „Библейски колегиум”, на Комисията за най-новия превод на Библията на български език и на Института „Библия– култура– диалог”. Директор на библиотека „Библика“ при Богословския факултет на Софийския университет. Ръководител и участник в множество международни и национални научни проекти. Автор на книги и съставител на сборници, монографии и статии в специализирани научни издания.

От 2015 г. е зам.-декан по международната, научноизследователската и проектната дейност на Богословския факулет в София, а през 2020 г. е избран за декан на факултета.

За първия брой на „Епархийски глас“ разговаряме с доц. д-р Ивайло Найденов за настоящето и перспективите пред богословското образование в България…

Доц. д-р Найденов, вече втора година Богословският факултет се налага да работи в епидемична обстановка. Може ли да се учи богословие дистанционно?

Учим се как да учим в електронна среда. Това е ново предизвикателство за преподаватели и студенти. Наистина извървяхме сериозен път и вече го можем, но там, където по принцип е възможно. Имам предвид, че в дисциплини, където преобладава наративът, не е проблем обучението да е в електронна среда. Но има дисциплини с практическа насоченост – philologia sacra (свещените езици), църковната музика, където е по-трудно, но не невъзможно. За тази повече от една година в условията на пандемия е имало и периоди с по-разхлабени мерки и тогава сме се възползвали да провеждаме присъствено занятията. Смятам, че студентите не са ощетени. 

Но следването в Богословския факултет не е само лекции. Част от обучението е свързано с практики (богослужебна, педагогическа, на терен – за колегите от археологията, изкуството).  Това няма как да се случва в електронна среда. По електронен път не може да се предаде атмосферата и ежедневието в Богословския факултет (богослужението, непосредствената комуникация, извънкласните форми), които безспорно са важен фактор за обучението.

Богословският факултет има единайсет магистърски програми и две бакалавърски специалности. Кои са преобладаващо интересните образователни програми, които са предпочитани от студентите?

В логическа последователност ще започна с двете специалности – „Богословие“ и „Религията в Европа“ в бакалавърската степен. Първата специалност скоро ще навърши 100 години, а втората е толкова млада, че има само един завършен курс засега. С тях се опитваме да изпълним със съдържание научния шифър, който се обслужва от Богословския факултет – „Религия и теология“.

В последното десетилетие се засили интересът към магистърските програми и ръководствата на факултета се стремят да отговорят на този интерес. Програмите с най-много стаж са тези, които условно наричаме „катехизиращи“ – „Вяра и живот“ и „Съвременни аспекти на богословието“. Те са предпочитани от хора с професия, с кариера, но водени от интерес и желание да се докоснат до богословските идеи.

Другите програми са с практическа насоченост и дават възможност за реализация, което ги прави по-желани сред младите колеги: Извори и традиция на богословието; Литургия и музика; Религия и образование; Християнско поклонничество; Църковно социално дело; Църква и медии; Църковен мениджмънт; Църковно изкуство в България (Оценяване, опазване, презентиране); Ръководене на църковен хор.

Преди две години богословието влезе в списъка със защитени специалности, което означава, че обучението е безплатно за студентите. Увеличи ли се броят на желаещите да изучават специалността през тази година и доколко липсата на такси влияе на избора за изучаването на богословие?

Едно уточнение: обучението е освободено от такса, само ако е първо в съответната образователно-квалификационна степен, т.е. ако е първо следване като бакалавър и магистър.

Тази година кандидат-студентите бяха доста повече. Почти запълнихме планираните места. Трудно ни е да преценим, дали това увеличение се дължи само на освобождаването от такси или и на активната кампания, която проведохме. Прави впечатление и засиленият интерес от страна на митрополии, енории, манастири.

Сега предизвикателството е да запазим всички тези студенти, да им покажем, че изборът им е бил правилен. Това не е лесно. Младите хора имат голям избор и свободата да пробват. Това, че някой се е записал в Богословския факултет, не означава, че в следващите четири години ще е наш студент. Ние трябва да се постараем за това. Искам да кажа, че по-важно е колко студенти ще завършат, а не колко ще приемем.  

Трябва ли според Вас да има приемственост в обучението и в програмите при изучаването на богословските науки? Необходимо ли е те да бъдат актуализирани в зависимост от съвременните научни и технически достижения, или само обогатявани и разширявани?

Този въпрос има много общо с предходния. Умението да задържим студентите, да съхраним и развием техния интерес, зависи от актуалните и адекватни програми и дисциплини, както и от формата на тяхното представяне.

Днешното поколение на Богословския факултет има добро наследство. Ставаш по-висок, когато стъпиш на раменете на предшественика си, ставаш по-интересен, ако се възползваш от постигнатото и надграждаш. Това е важно да знаем и помним в навечерието на 100-годишнината на факултета. Усещането за школа, за традиция и вярност към нея, е особено важно и простичко формулирано от св. ап. Павел: „Помнете вашите наставници…“ (Евр. 13:7).

Ние помним!

Защо богословското образование не е атрактивно днес? Какво се е променило времето или поколението?

Богословското образование е непознато. Това е може би единствената университетска специалност, която не се изучава в основното и средното училище, т.е. младите хора често не знаят за съществуването му, не знаят какво означава, какво се учи. Младежите, които познават богословието, са учениците в семинариите и деца, които са въцърковени от семействата си. Това обяснява и университетския феномен – факултет с повече магистри от бакалаври.

Младият човек свързва атрактивността с реализацията и позицията в обществото. Мисля си, че с променените условия за свещенослужителите, както и с възможността да се преподава религия в училищата тази атрактивност ще нарасне. Тук определено търсим съдействието на поделенията на БПЦ, които да дават възможност и шанс за реализация на млади богослови – поклоннически центрове, администрация, енорийски центрове.

Кое прави Библията универсална и интересна книга през всички времена и поколения?

Досега говорих като декан, а сега трябва да отговоря като библеист. Много са възможните отговори на въпроса: защо Библията е Книгата на книгите… Това е примерът за сътрудничество между Бога и човека. Бог е инициаторът, Той иска да доведе до знанието на човеците определени истини и за посредник използва човек, конкретно избран от него, но не свръхчовек, а един от нас – овчар, свещеник, странник, рибар, митар, като специфика на характер и способности (Петър, Йона, Мойсей, Даниил…), в когото всеки може да се припознае. И така Библията се превръща в книгата-разговор между Бога и всекиго от нас. Това я прави универсална. А е интересна, защото е едновременно и Откровение, и история на един народ, и на конкретна личност (Старият Завет – Израилевия народ, Новият Завет – Божия народ), и литературен паметник на няколко хилядолетия.

Знае се, че има вече нов превод на Библията. Каква е неговата история? Какви са опасенията? И предвижда ли се все пак този нов превод да се ползва от православните християни?

Има нов превод на Библията, завършен през 2013 година. Той е плод на дългогодишен труд (от 1994 до 2013 г.) на преводачески екип от Богословския факултет и е издаден от Българското библейско дружество. Отпечатан е, разпространява се и се чете. Този превод няма благословението на Св. Синод. Причините са различни. Опитвам се, като говорител на преводаческата комисия, да провокирам дебат относно превода, да предизвикам интереса на църковната общественост. Мисля, че ще се получи, защото авторитетът на този превод е безспорен. Не става дума за по-добър, а за по-четим превод. Предишният е правен преди 100 години, а езикът е динамична система и бързо се променя. Това го прави и по-труден за четене.

Важно е да се отбележи, че новият превод няма претенции да замени стария в богослужебната му употреба. Това ще е трудно за цели генерации, които са свикнали със звученето на стария превод. Новият превод е по-удобен за ежедневна домашна употреба, за четене.

Необходимо и важно ли е религиозното образование на българските деца в училище или по-добре е то да се организира на енорийски принцип? Къде е мястото на Църквата и семейството при такова възпитание?

Аз съм роден и възпитан в свещеническо семейство, свидетел съм на създаването и функционирането на едно от най-старите неделни (прицърковни) училища – това в град Калофер. Знам успехите на това училище, както и трудностите. Допреди година бих препоръчвал категорично този модел.

Последната година имах възможност да поработя върху представените за оценка в МОН учебници и видях колко усилие и добра воля са вложени в тях. Същевременно в Богословския факултет подготвяме постоянно в различни форми (магистърска програма, СДК)  учители, които показват много усърдие и желание.

Може би работещият модел е: подготвени учители, подходящи учебници и желаещи деца (мотивирани от родители или от енорийските центрове). Малко в стила на Мечо Пух: колкото повече, толкова повече.

Предвиждате ли да продължат курсовете за следдипломна квалификация на учители в Богословския факултет?

Добре би било, но не зависи само от нас. През 2019 г. се осъществи обучението на първия випуск по програмата за квалификация на учители по религия – 18 човека. Свидетелствата им бяха връчени официално на 30.01.2020 г., празника на св. Трима светители. Подобни курсове по програмите „Мотивирани учители“ и „Квалификация“ стартираха през 2020 г., като единият вече приключи, а другият предстои да приключи в електронна среда през 2021 г.

Желаещите учители се записват в РИО, информацията се обобщава в МОН и когато се сформира група, се организира обучението. Опитваме се да дадем пълноценно обучение (300 ч. в рамките на една календарна година в задочна форма, в рамките на 4 модула в удобно за учителите време).

Имате ли взаимоотношения и съвместни инициативи с другите богословски школи, например Пловдивската духовна академия, семинариите и другите факултети?

Съвместните инициативи с другия факултет и катедри са факт и съдействието ни никога не е било под въпрос. Става въпрос както за преподавателската дейност, така и за участията в журита, конкурси и др.

На 22 ноември 2019 в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се състоя среща на ръководствата на духовните училища у нас (под ведомството на БПЦ-БП) със съгласието и благословението на духовните наставници на тези школи. Споделяйки своя опит и трудности по различни теми и проблеми, ръководните състави видяха нуждата от непосредствена комуникация помежду си за решаването както на общите им проблеми, така и на специфичните за всяка школа. На тази първа по рода си среща бяха планирани редица съвместни инициативи като годишнини и чествания от историята на БПЦ, богослужения, участия в патронните празници на духовните школи (св. Трима Светители, св. Климент Охридски, св. Благовещение, св.св. Кирил и Методий, св. Йоан Рилски), подготвяне на общи конференции, обмен на литература – научни издания, периодика, учебни пособия, мобилност на преподаватели. Някои от тези инициативи вече се осъществяват. Решено бе да се приеме работна програма с конкретни срокове и отговорности, която ще бъде предоставена за благословение на наставниците на училищата и Св. Синод. За съжаление, Covid -19 осуети тези намерения, но не сме се отказали.

Доколко е важна за Вас взаимовръзката между духовенството на БПЦ и богословите?

Тя е от първостепенно значение. В Правилника на Богословския факултет е разписано: „БФ е уникална висша богословска школа и оправдава съществуването си в служението на българския народ  и БПЦ за подготовка на свещенослужители, църковнослужители…“. (гл. 1, чл. 2). Когато говорим за потребители на кадри, то на първо място се поставя БПЦ. И обратно. Особено сме доволни, когато в конкурс за преподаватели, докторанти, участват свещенослужители, монаси и монахини, представители на църковни поделения. В момента имаме трима преподаватели свещеници и още толкова докторанти.

Опитваме се да организираме инициативи с енории и епархии, както и да се възползваме от програмата на МОН за студентски практики, чрез която студенти богослови се включват в работата на манастири, енорийски центрове, църковни музеи, архиви и библиотеки.

Какво си пожелавате в качеството Ви на декан на Богословския факултет, какво е приоритетно за Вас?

Живеем във време, белязано от опасна пандемия. Последната година решенията и действията, моите и на колегите от ръководството, са подчинени на стремежа да запазим здравето и живота на колегите преподаватели, на администрацията и на студентите. Това е повече от приоритет, това е задължение.

Имам си и нещо, което си пожелавам особено силно – достойно посрещане на 100-годишнината на Богословския факултет (през 2023 г.) в една обновена сграда, с един мотивиран и компетентен екип и с благослова на Негово Светейшество Българския Патриарх Неофит и на целия Св. Синод.

Интервюто взе Весела Игнатова

Статията е публикувана в списание „Епархийски глас“, бр. 1/2021, с. 23–26

Visits: 3

Skip to content