Песнопенията от Пасхалната нощ по време на утренното богослужение

Колко тържествено и колко красиво е богослужението на Пасха! И какви дълбоки идеи съдържа то! Те в най-голяма степен се разкриват в Пасхалния канон. Той е своеобразен синтез на радостта от Възкресението на нашия Господ Иисус Христос, кулминация на цялото утренно богослужение. Вторият тропар от първата му песен е едно прекрасно олицетворение: „Небесата достойно да се веселят, земята да се радва, да празнува целият свят, видимият и невидимият: Христос възкръсна, веселие вечно“.

По указание на църковния типик (устав) богослужението в Пасхалната нощ започва в 23 ч. с Пасхална полунощница. На тази полунощница се пее канонът „Волною морскою“. Този канон (от Велика събота) обединява в себе си печалното с радостното, тъгата с тържествеността. С него завършва съботното богослужение и започва пасхалното. Канонът описва състоянието на човечеството, когато една част от него в лицето на старозаветните праведници чества победата на Спасителя над смъртта и ада, и друга част – в лицето на апостолите и учениците Христови, e все още в дълбоко униние и скръб.

Като наближи полунощ, свещеникът излиза през царските двери със запалена свещ в ръка и възглася: „Дойдете, приемете светлина от незалязващата светлина и прославете Христа възкръснал от мъртвите“. Същото пеят и църковните псалти, докато народът запали свещите си. След това свещенослужителите възгласят първата вест за Христовото Възкресение, като пеят: „Твоето възкресение, Христе, Спасителю, ангелите възпяват на небесата; удостой и нас на земята с чисто сърце да Те славим“. Идеята на това пасхално песнопение е, че големите съдбини на човечеството първом се решават на небето, а след това на земята. Псалтите продължават да повтарят това песнопение, докато църковното шествие със запалени свещи в ръце излезе вън от храма и се спре на определено място пред западната част, където се чете Пасхалното Евангелие.

След прочитането на светото Евангелие свещеникът дава начало на Пасхалната утреня. Възнасяйки слава към Светата Троица, свещенослужителят символизира ангела, който възвестил на жените мироносици за Възкресението на Спасителя, и пръв започва да пее тропара на Възкресение Христово: „Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тия, които са в гробовете, живот дарува“.

Интересен детайл тук е, че вратите на храма през това време са затворени. Вътре е останал само един църковен служител, който да отговаря на свещеника. Смисълът на този литургичен акт е, че децата на Адама се стремят към Новия Адам, който е Иисус Христос, та при радостното известие за Неговото Възкресение да влязат в Неговия нов живот. Свещеникът, застанал пред вратите на храма, възглася: „Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата!“ (Пс. 23:7). Църковният служител отговаря: „Кой е тоя Цар на славата?“ (Пс. 23:8а). Свещеникът: „Крепкият и силният Господ, силният на война Господ“ (Пс. 23:8б). Това се повтаря два пъти. Третият път свещеникът отговаря: „Господ на силите. Той е цар на славата“ (Пс. 23:10б). Блъска вратата и тя се отваря – всички влизат от външната тъмнина във вътрешната светлина на храма. Това напомня за шествието на Иисуса Христа от подземията на ада до небесата, заедно с избавените от Него души, след като пътят за тях вече е открит от Неговия Кръст и Възкресение, т.е. чрез светия Кръст на Иисуса Христа за нас се отварят вратите за вечния живот.

Свещенослужителите влизат в светия олтар през царските двери, които остават отворени до края на богослужението и през цялата Пасхална седмица в знак на това, че царството Божие e отворено за повярвалите в Христовото Възкресение. И веднага започва пеенето на Пасхалния канон. По време на пеенето на всяка песен от канона, с кръст в ръка и запалена свещ, свещенослужителят прекадява с благовонен тамян вярващите и ги поздравява с „Христос воскресе!“ – да не би някой да остане в съмнение в тази спасителна светозарна нощ, в която безначалната Светлина възсия от гроба. Многократното кадене на всяка песен изобразява многократното явяване на възкръсналия Христос на учениците Му и тяхната радост пред вида на живия Спасител. Вярващите отговарят: „Воистину воскресе!“. Накрая, след като се изпее ирмосът на 9-а песен от Пасхалния канон, следва малка ектения и светилният на празника, който възпява Иисуса Христа като „Пасха на безсмъртието, на света – спасението!“.

На „Всякое дихание“ църковният устав предписва да се пеят четири възкресни стихири на 1-ви глас и четири пасхални на 5-и глас, със съответните припеви към тях от псалом 67:1-4а и от псалом 117:24. Следва „Слава и нине“ също на 5-и глас. „Ден на възкресението е, да просияем от тържеството и един другиго да прегърнем…“.

При пеенето на първата пасхална стихира започва и взаимното поздравяване, или така нареченото христосване. Свещенослужителите излизат от олтара със светия Кръст, светото Евангелие и иконата на Възкресение Христово, целуват благоговейно светите изображения и се поздравяват с възгласа „Христос воскресе!“. Този обичай напомня за Господа Иисуса Христа, Който след Възкресението Си се явявал на апостолите, като ги поздравявал с израза „Мир вам!“ (Йоан. 20:19, 26), както и радостта на учениците от Възкресението. У нас, както и в другите поместни църкви, съществува древен обичай при христосването вярващите да си подаряват червено яйце – символ на Възкресението Христово. Този обичай се свързва по предание с името на света равноапостолна Мария Магдалина. След Възнесението на Иисуса Христа тя отишла да проповядва Евангелието в Рим. Явила се при император Тиберий, поднесла му червено яйце и му благовестила за възкръсналия Христос. По примера на св. Мария Магдалина вярващите, подарявайки си един на друг червено яйце, изповядват смъртта и Възкресението на Господа. Както от яйцето, изпод мъртвата черупка, се ражда живот, който преди това е напълно скрит от нея, така и от гроба, жилище на смъртта и тлението, възкръсна Жизнодавецът, Който е залог и за нашето бъдещо възкресение – Начатък е възкръсналият Христос (1 Кор. 15:23). Червеният цвят на яйцето символизира драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос (1 Петр. 1:19), чрез която сме изкупени.

Ето песнопенията от Пасхалната нощ по време на утренното богослужение, които пеят църковните псалти на източен напев, с техните църковнославянски инципити: 1. „Приидите приимите“, глас 5-и – стихира, при пеенето ѝ се запалват църковните свещи. 2. „Воскресение Твое, Христе, Спасе“, глас 6-и по гамата на 2-ри – стихира, която се пее на излизане от храма. 3. „Христос воскресе“, глас 5-и – тропар на Възкресение Христово, който се пее в началото и в края на Пасхалната утреня. 4. „Воскресения день“, глас 1-ви – ирмос на 1-ва песен от Пасхалния канон, при запяването му се влиза в храма. 5. „Воскрес Иисус от гроба“, глас 1-ви – тропар, който се пее в края на всяка песен от Пасхалния канон. 6. „Предварившия утро“, глас 2-ри – ипакои (от гр. слушам), който се пее след 3-та песен от Пасхалния канон. 7. „Плотию уснув“, глас 3-ти – светилен, вид самоподобна стихира, която се пее непосредствено преди „Всякое дихание“. 8. „Пасха священная“, глас 5-и – пасхални стихири, при които започва взаимното пасхално поздравяване. 9. „Воскресения день“, глас 5-и – слава и нине на хвалите, с която завършва Пасхалната утреня.

Централна част в утринното богослужение заема Пасхалният канон. Той съсредоточава в себе си цялата пасхална радост и изяснява нейния смисъл. Автор на този канон е св. Йоан Дамаскин, един от най-бележитите църковни химнографи, живял през VIII век. Св. Йоан Дамаскин, подобно на св. Григорий Богослов, използва прекрасна изразност и изящни поетически образи в деветте песни от Пасхалния канон. Канонът се изпълнява на 1-ви глас – източен напев. Ирмосите на деветте песни от канона съставят катавасиите за празника Възкресение Христово. В нашите църкви по традиция Пасхалният канон заедно с катавасиите се изпълняват в пасхалната нощ от Псалтикийния триод и пентикостар на Манасий Поптеодоров, но съществуват и други мелодически версии, написани от други автори. Интересно е да се отбележи, че преди да бъдат публикувани в църковнопевческите сборници от нашите музикоучители през XX в. тези катавасии са били преведени от гръцки на славянски език още през XIX век от рилските музикални дейци. Наскоро излезлия опис на славянските музикални ръкописи в Рилския манастир свидетелства за тази дейност. В славянските музикални ръкописи от Рилския манастир, писани с хурмузиева нотация, катавасиите за празника Възкресение Христово се намират само в обширна мелодическа версия. В рилския музикален ръкопис 6/54 пише, че автор на катавасиите е Хурмузий Книгохранител, а автор на превода е йеромонах Атанасий Рилски, а в ръкопис НР 506 пише, че автор на превода е йеродякон Кирил Рилски. Катавасиите за Възкресение Христово се срещат и в ръкописи: 5/50, 5/64, 5/86, 5/146 и 5/147, но при тях не е указан автор. На принципа на музикално-изпълнителския анализ, който се прави чрез изпяване на всички версии, се установи, че те са идентични със съвсем незначителни разлики.

В църковнопевческите сборници, също нотирани с хурмузиева нотация, катавасиите за Възкресение Христово се намират в две мелодически версии – обширна и кратка. Такива катавасии намираме в певческите сборници на Николай Триандафилов Сливенец, хаджи Ангел Иванов Севлиевеца, Йоан Хармосин Охридски, Жеко Павлов, Манасий Поптеодоров и Илия Атанасов. В Кратка ирмология на Николай Триандафилов откриваме катавасии за Възкресение Христово само в кратка мелодическа версия. В Ирмология на хаджи Ангел Иванов откриваме нотиран Пасхалния канон, както и катавасиите за Възкресение Христово, в обширна и кратка мелодическа версия, но за съжаление не е посочено от кой автор е превеждал своите песнопения. В Пасхалия на Йоан Хармосин Охридски също откриваме Пасхалния канон и катавасиите за празника Възкресение Христово в обширна и кратка мелодическа версия. Тук обаче Йоан Хармосин е указал, че автор на обширните катавасии е Петър Лампадарий. В Триода и пентикостара на Жеко Павлов са публикувани Пасхалният канон и катавасиите в обширна и кратка музикална версия, без да се указва кой е автор на оригиналните композиции. При Манасий Поптеодоров Пасхалният канон и катавасиите за Възкресение Христово са нотирани, както посочих по-горе – в Псалтикийния триод и пентикостар и в Псалтикийните треби, само в кратка мелодическа версия. Манасий Поптеодоров също не е указал кой е автор на тези композиции. В Псалтикийното последование за Страстната седмица и Пасхата на Илия Атанасов откриваме Пасхалния канон и катавасиите в обширна и кратка музикална версия. Илия Атанасов указва, че автор на текста на канона е св. Йоан Дамаскин, а в предговора на своето Последование той съобщава, че е ползвал като основно пособие псалтикийния сборник на Георги Редестину.

За да се установи кой е автор на оригиналните композиции на Пасхалния канон и на катавасиите на Възкресение Христово, се направи справка в гръцките църковнопевчески сборници от XIX в., които най-вероятно са ползвали и нашите български музикоучители. В рилския музикален ръкопис 6/54, както по-горе писахме, за автор на обширните катавасии е посочен Хурмузий Книгохранител, а Йоан Хармосин е указал, че автор на същите обширни катавасии е Петър Лампадарий. В Ирмология на Хурмузий Книгохранител, издаден в Константинопол през 1825 г., на заглавната страница четем, че обширните катавасии са съставени от Петър Лампадарий, а кратките ирмоси са съставени от Петър Византиец. Хурмузий Книгохранител е изтълкувал и превел на новия музикален метод от 1814 г. обширните катавасии и кратките ирмоси на каноните, тъй като те са били нотирани от авторите с до-Хурмузиева нотация. В такъв случай може да приемем, че автор на обширната мелодическа версия на катавасиите на Възкресение Христово е Петър Лампадарий, а автор на кратката мелодическа версия на Пасхалния канон и катавасиите е Петър Византиец.

Песнопенията от Пасхалната нощ съдържат в себе си необозрима мистика и изпълват душите ни със свещен трепет. Те са боговдъхновен химнографски труд. Св. Йоан Дамаскин в третия тропар от седма песен на Пасхалния канон възкликва: „Наистина, свещена и всепразнична е тази спасителна, светозарна нощ, предвестница на светоносния ден на Възкресението, в която вечната Светлина изгря от гроба за всички“.

Христос воскресе!

Андрей Касабов

Използвани извори и литература:

Библия. С., 1982.
Молитвеник. С., 1996.
Служебник. С., 1985.
Типик. С., 1980.
Триод Цветен. С., 2016.
Славянски музикални ръкописи от библиотеката на Рилския манастир: 7 ръкописа със сигнатура: 5/50, 5/64, 5/86, 5/146, 5/147, 6/54 и НР 506.
Атанасов, А., С. Куюмджиева, В. Велинова, Е. Узунова и Е. Мусакова. Славянски музикални ръкописи в Рилския манастир. С., 2012.
Атанасов, И. Страстна седмица и Пасхата. Пълно псалтикийно последование. С., 1941.
Денев, И. Възкресение Христово. – сп. Духовна култура, 1988, № 4.
Иванов, А. Ирмология. Константинопол, 1875.
Павлов, Ж. Пълен мусикиен триод и пентикостар. Варна, 1907.
Поптеодоров, М. Псалтикийни треби. С., 1911.
Поптеодоров, М. Псалтикиен триод и пентикостар. С., 1922.
Поптеодоров, М. Псалтикийна утрена. С., 1914.
Творения на Светителя Григорий Богослов, т. 1. Света Гора, Атон, 2009.
Триандафилов, Н. Кратка ирмология. Букурещ, 1846.
Хармосин, Й. Пасхалия. Константинопол, 1869.
Чифлянов, Б. Православна литургика. С. 2008.