Ставрофорен иконов Кирил Попов от митрополската катедрала „Св. вмца Неделя“ разказва за празника Вход Господен в Йерусалим.
Отец Кирил, какво събитие възпоменава Църквата на днешния ден?
Цялотоднешно богослужение, изразено в песнопения и евангелското четиво, мислено ни пренася повече от 2000 години назад в новозаветната история в свещения град Йерусалим и то не само като зрители, но и като участници в едно велико и паметно събитие. Днес Йерусалим посреща своя Цар и Месия. Днес Йерусалим приветства своя Спасител. „Благословен е Идещият в името Господне!“. Така пеем ние днес. Това е израз на човешката благодарност към Бога заради това, че изпраща своя Помазаник да помилва и спаси човека. Това е израз на любов към Господа Иисуса Христа. Множеството народ като чули, че Иисус идва в Йерусалим, излезли да прославят Този, Който извършил много чудеса, а скоро беше възкресил четиридневен мъртвец – Лазар. След своето възкресение Лазар е живял още 30 години. Това е първият епископ на остров Кипър. Тълпи народ дошли да прославят Този, чиято слава винаги е била правда, мир и любов. Този царствен вход в Йерусалим става дни преди празника Пасха. Иисус Христос идва в свещения град, за да празнува Своята последна Пасха. Той идва, за да се принесе в драговолна жертва за спасението на света. Той трябва да изпълни волята Божия, предсказана от древните пророци, че ще бъде разпнат, ще пролее кръвта Си, за да изкупи греха на човешкия род и го освободи от властта на тъмнината.
Какво символизират върбовите клонки на Цветница?
Еврейският народ като посрещал Иисуса Христа, радостно го приветствал с палмови вейки. Деца и възрастни са викали „Осанна във висините!“. „Осанна!“ отговаря на днешните викове „Слава!“ или „Ура!“. Но само след няколко дни същият този народ безжалостно е викал и „Разпни Го, разпни!“. На днешния ден в Божия храм със специална молитва се благославят и освещават върбови клонки. Те се раздават на богомолния народ за благословение на домовете. По нашите земи рядко се срещат палми. Именно върбовите клонки напомнят палмовите вейки. Това са символичните знаци на победата.
Накрая какво ще благопожелаете на всички нас?
Днес ние възклицаваме към Спасителя „Осанна!“ и държим в ръцете си върбови клончета, но нека те не увяхват в нас. Нека не застиват светлите чувства, с които посрещаме Иисуса Христа. Нека днешният ден да бъде действителен, радостен празник на нашето сърдечно обновление. В нашето съвремие имаме едно огромно изпитание – пандемия, но никога не бива да униваме. Това е грях за Църквата. Винаги трябва да имаме вярата, упованието в Бога, че Той ще ни помогне да преодолеем това препятствие и нека се стараем да отделяме не по-голямо, а основно внимание на душата. Говорим за телесна имунна система. Тези защитни сили трябва да се укрепват, но много по-голямо внимание трябва да обръщаме на духовната си имунна система, като я укрепваме чрез религиозно-нравствен живот. Да имаме защитни духовни сили срещу духовните вируси. Затова нека и ние в днешния ден си обещаем да имаме упованието в Бога, радостта в Господа и да живеем вярата с надеждата за вечен живот. Само тогава искрено, нелицемерно можем заедно със Светата Църква да възкликнем: „Благословен е Идещият в името Господне!“. Нека и на днешния празник да отправим усърдна молитва към Бога да закриля нашия благочестив народ, да ни пази от беди, болести и зарази, та всички ние достойно да извървим своя житейски друм, да хвалим Бога като Му казваме преблаги слова: „Слава на Тебе, Боже, Благодетелю наш, во веки веков!“.
Текст: Деница Китанова, Агенция „Фокус“
Снимка: Пламен Михайлов
Views: 7
