ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА ЧЕДА НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА,
С чиста духовна радост и преклонение пред дивния Божи промисъл в днешния ден прославяме паметта на един от най-великите пророци и праведници на всички времена – вестителя на Божията воля и ревнител на Божията правда Илия Тесвитянин. В смирение изпросваме небесното му застъпничество и молим Всеподателя да ни дарува поне малко от неговата чистота и святост, с които той се бе прославил приживе, бидейки удостоен с нечуваната за тленната ни природа чест – да бъде взет жив на Небесата, избягвайки така всеобщата за човеците участ на смъртта и хладния гроб. Защото такава е крайната съдба на чистите по сърце, за които Спасителят свидетелства, че „те ще видят Бога“ (Мат. 5:8).
В образа на светия пророк и Господен събеседник Илия пред всички нас винаги ще стои едно от най-ярките и категорични свидетелства за смисъла на човешкия живот – за предназначението на човека и крайната цел, с която той е бил сътворен: да бъде свободен съработник на Бога, вестител и изпълнител на Неговата свята воля. Защото „Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие“ (Прем. Сол. 2:23). Този образ в пълнота и съвършенство е осъществил в земния си живот и свети пророк Илия, и затова и днес Църквата Христова продължава да го слави и възхвалява като „пророк и прозрител на великите дела на нашия Бог“ (Кондак, гл. 2) и да се вдъхновява от примера му в отстояването на завещаната ни от нашите отци спасителна вяра.
Днес живеем във време, което, не се различава много от времето на свети Илия. И днес човеците продължават да си сътворяват лъжливи божества, да им се кланят и да подменят с тях единствения истински Бог, Който е „един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и на земята, на всичко видимо и невидимо“, както започва нашият Символ на вярата. И днес остава вярно казаното в книгата Премъдрост на Иисуса, син Сирахов, че„… начало на гордостта е, кога човек се отдалечи от Господа и кога сърцето му отстъпи от неговия Творец“ (Сир. 10:14). Затова още повече ние имаме нужда от вярата и ревността на светия пророк Илия и на всички дивни праведници и изповедници на Божието свято име, които с оставения ни от тях образец продължават да изобличават всяка подмяна на „вярата, веднъж завинаги предадена на светиите“ (Иуда 1:3).
Нека примерът на свети пророк Илия и на всички Божии пророци, праведници и вестители на Божията воля да бъде с нас не само в днешния ден, но и във всички дни на християнския ни живот и подвиг, за да бъдем достойни за високото си звание носители на Божията правда в нашия свят. Нека ревността, която е изгаряла Илия и всички Божии пророци, да гори и в нас, защото само така ще изпълним и ние предназначението си на Божии съработници и ще достигнем до крайната цел на нашия живот: „възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век“ (Символ на вярата, 11-12). Ролята, изпълнявана някога от светите Божии пророци, днес е поверена на светата Църква и затова е дял, поверен на всички нас, които живеем и се спасяваме в нея.Такава е нашата мисия, такава е и нашата свята отговорност не само пред Бога, но и пред човечеството и цялото творение.
По молитвите на славния пророк Илия и на всички Свои праведници и вестители на Своята воля Господ Бог да милва и спасява всички нас!
Честит и благословен празник!
20 юли 2021 г., София
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
Views: 2