Днес, когато се извършва св. Кръщение, на гърдите на новокръстения се поставя кръст, символ на това, че човекът е вече пълноправен член на Църквата Христова. От този момент започва онова пътуване на кръстоносенето към Божието царство. За съвременния човек кръстът е символ на християнството, но дали познава кръста и свързва ли го със спасителното дело на Богочовека Христос?
Ето какво е кръстът.
В древността, във времето на грубо езичество, кръстът бил предмет на всеобщ ужас и отвращение. Бил оръдие за позорно смъртно наказание – на кръст обикновено разпъвали тежките престъпници и робите. Това смъртно наказание се смятало за най-тежкото. „Проклет да е пред Бога всеки обесен на дърво“ (Втор. 21:32), гласял старозаветният закон относно разпнатите на кръст. Така било до времето, когато кръстът послужил като оръдие на страданията и смъртта на Спасителя на света. Със Своята кръстна смърт Божественият Изкупител придобил за човека мир и оправдание, животворни дарове и общение със Св. Дух. На кръста се извършило спасението на човека. И ето, предишното оръдие на позорно смъртно наказание, предмет на отвращение и ужас, за християнина се превърнало в обект на най-дълбоко благоговение и почитание, бидейки оръдие на спасението на цялото човечество. Точно затова св. ап. Павел осмисля Христовия кръст като висшата слава и похвала за християнина: „а на мен – казва той – да не ми дава Господ да се хваля освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа“ (Гал. 6:14).
В богослужебната прослава на кръста ние го възпяваме като „пазител на цялата вселена“ и „Красота на Църквата“. Три пъти в годината е установено особено тържествено прославление на Господния Кръст: в Третата неделя на Великия пост – Кръстопоклонна, на 1 август – Произхождение или Изнасяне на св. Кръст, и на 14 септември – Въздвижение на честния и животворящ Кръст Господен.
В тези три дни на утринното богослужение, след великото славословие, Господният Кръст с особена тържественост се изнася от олтара, поставя се на аналой в центъра на храма и пред Него се извършва трикратно коленопреклонение до земята, пеейки се: „Кресту Твоему покланяемся, Владыко, и святое воскресение Твое славим“. И не само в тези определени празнични три дни, но и всяка сряда и петък в продължение почти на цялата година, когато се възпоменава предателството на Юда и разпъването на Господа на Кръста, Църквата в своите богослужебни чинопоследования прославя Кръста като оръдие на нашето спасение и като оръжие над дявола.
В евангелското повествование от св. ап. ев. Марк чуваме думите на Спасителя: „който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Марк 8:34).
Господ Иисус Христос заповядва на всеки един от нас да вземе своя кръст и да последва Него – Божествения Кръстоносец. Божието Провидение е отредило на всеки от нас свой кръст, това е очевидна истина – Христос ясно говори, че всеки трябва да вземе кръста, който му е предназначен. На мнозина от нас не е съвсем известно как се слага и от какво се състои кръстът на всекиго. Кръстът ни се състои от ония съставни части, от които се състои и Христовият кръст.
Първата съставна част на кръста на Спасителя и на нашия кръст се съдържа в труда на живота ни. В кръста Христов трудът е една нелека, твърде нелека съставна част. От периода на юношеството до смъртта си Господ носел върху Си ставалия все по-тежък и по-тежък кръст на труда. Подобно на кръста Христов, и нашият кръст се слага, първо, на труда на живота ни. Животът на човека е обречен на непрекъснат труд – „дните му не са ли като дни на наемник?“ (Йов 7:1). Блазе на човека, който вземе и понесе тая част от кръста си така, както я е носил Господ Иисус Христос: той ще получи голямо въздаяние за своя добър труд. А кога християнинът, спасително за себе си, взема и носи кръста на труда и следва Христа? Тогава, когато той, подобно на Христа, приема падналия се на него дял труд безропотно, с любов; когато влага в своя труд всичката си душа.
Втората съставна част на кръста Христов и на нашия кръст са скърбите, нещастията, бедствията и страданията. Именно те предствляват най-тежкия елемент от кръста на нашия Спасител. Лишенията и мъките, на които бил подложен Господ Иисус Христос, се наченали от самото Му рождение. И с какво се завършил кръстът на Неговите скърби? С това, че Той бил предаден на смърт, бил подложен на побой, плесници, заплюване, кръстни мъки, поругаване от враговете, изоставяне не само от учениците, но и от Небесния Отец, предаден бил на най-ужасна смърт. Колко е страшна и тежка тази съставна част от Христовия кръст!
И в състава на нашия кръст влизат разнообразни скърби, бедствия, страдания, нерядко от детинство до самата смърт преследващи човека – „ала човек се ражда, за да страда“ (Йов 5:7). Всяка възраст, всяко звание и служение, всякакъв вид живот влече подир себе си своите мъки и нещастия. Блазе на човека, който носи и този кръст – кръста на скърби и страдания – достойно, като християнин.
А кога той носи кръста си достойно за християнин, следвайки Христа? Тогава, когато, подобно на Христос, понася всички свои скърби, бедствия и страдания благопокорно, безропотно, като не се предава нито на униние и отчаяние, нито на озлобление и ожесточение.
Трета съставна част на нашия кръст се съдържа в подвизите на самоизправяне и самоусъвършенстване. Господ наш Иисус Христос, като безгрешен и по Своето човечество, като най-свят и най-съвършен по Своята природа, не е имал нужда от подвизи на самоизправяне. Но борбата с греха и злото, което отвън се прилепвало към Него, не само не Му била чужда, но и съставяла Неговото призвание, Неговото дело, Неговия труд и подвиг.
Що се касае до нас, то третата съставна част на кръста представляват подвизите на нашето са- моизправяне и самоусъвършенстване. На всеки човек предстои да води непрекъсната борба със самия себе си през целия си живот – борба с греховната развала и с ония особени недостатъци и предразположения, които са присъщи на всеки един от нас.
Следвайки примера на Спасителя Христа, ние, християните, от кръщението до самата смърт сме хора, стремящи се достойно да носим дадения ни кръст. Къде осъзнавайки, къде не, носим кръста си по пътя към Вечността, като се надяваме Всемилостивият Бог да ни помогне да бъдем усърдни в своя труд, влагайки в него цялата си душа; благопокорно, безропотно, с любов към Небесния Отец и хората да претърпим кръста на своите страдания и скърби; да побързаме безленостно да се трудим над своето самоизправяне и самоусъвършенстване, и Божественият Кръстоносец Христос ще ни признае като истински кръстоносци и ще ни въведе в Небесната слава.
Архимандрит Василий, протосингел на Софийската света митрополия
Статията е публикувана в списание „Епархийски глас“, бр. 2/2021, с. 7–8.
Views: 4
