На 21 ноември, когато Православната църква почита празника Въведение Богородично, за първи път през църковната година на утренята се запяват катавасиите на Рождество Христово. Красивите и възторжени слова от рождественския канон: „Христос раждается, славите!“, възвестяват на вярващите за предстоящо събитие – дългоочакваното раждане на обещания Спасител, Господ Иисус Христос. Рождество Христово е един от първите Господски празници, който разкрива основната истина на християнската вяра – Боговъплъщението.
От древни времена са известни множество песнопения, прославящи въплъщението на Сина Божий. Това събитие е вдъхновявало съставителите на богослужебните песни и канони. Канонът има сложна конструкция, тъй като съпоставя старозаветните образи и пророчества със съответстващи събития от Новия Завет. Всяка от песните на канона има няколко стиха (еднакъв брой тропари). Първият от тях се нарича ирмос (от гр. είρμός – букв. сплитане, свръзка) и свързва съдържанието на съответстващата библейска ода с основната тема на канона. Заедно с това ирмосът е образец за тропара в мелодическо и ритмическо отношение. Това ще рече, че строфите на тропара трябва бъдат толкова, колкото са при ирмоса, да са със същата дължина и да следват същия напев. Тъй като съдържанието на тропарите е доста отдалечено от това на библейските песни, за да се възстанови връзката помежду им, те завършват така, както се и откриват – с ирмос. Връщането на песните от канона към ирмоса се нарича катавасия. Всъщност катавасията е заключителен ирмос, с който завършва песента.
Катавасиите са важна част от всяко празнично утринно богослужение. В древността са се изпълнявали много тържествено. Певците от срещуположните певници са слизали в средата на храма и са изпявали ирмосите от канона заедно, поради което започнали да ги наричат катавасии (от гр. καταβαίνω – спускане, слизане). В Богослужебния устав (Типик) намираме точни указания за това кога кои катавасии се изпълняват. Старите устави невинаги са използвали думата катавасия, наричали са я просто ирмос. Названието катавасия се среща вече при Евергетитските типици.
Катавасиите на Рождество Христово са написани през VІІІ в. от двамата известни песнотворци – преподобните Козма Маюмски и Йоан Дамаскин. Първите катавасии, както вече споменахме по-горе, се пеят от Въведение Богородично до Рождество Христово, а вторите – от Рождество Христово до навечерието на Богоявление, като на самия празник се пеят заедно (двойни).
Първата песен от Рождественските катавасии на преп. Козма Маюмски е вдъхновена от словото на св. Григорий Богослов за празника Богоявление, който в древността се чествал заедно с Рождество Христово като един празник. Началото на това слово е станало и ирмос на първата песен от канона.
Втората песен при катавасиите липсва. Тя има покаен характер, като главната ѝ тема е изобличителната песен на Мойсей от книга Второзаконие 32:1-43. Определено е да се изпълнява само в периода на Великия пост и Петдесетница, а в останалото време се пропуска.
Третата песен в канона е химна на Анна, майката на св. пророк Самуил (1 Царств. 2:1-10). В ирмоса на преп. Козма Маюмски се споменава за рог, древен библейски символ на могъщество, сила и достойнство, който в Новия Завет получава ново значение – възраждането на човека от Бога и освобождаването му от властта на греха.
Четвъртата песен се позовава на пророчеството на св. пророк Авакуум, който вижда образно св. Богородица като Божия Планина, осенена с благодат свише (Авак. 3:2-19). В тази песен поетично се възпява Христос като произлязъл от корена Иесеев. Тук се споменава родословието на Христос по плът, като се назовава прародителя на св. Богородица – Иесей.
Петата песен съответства на библейската песен от св. пророк Исая (Ис. 26:9-20), където пророкът приветства от нощната тъмнина (символ на греховния свят) идващата зора като образ на Христовото пришествие, даващо мир на човеците с техния Създател и светлина за познание на истинския Бог. Според учението на Православната църква, спасението на човечеството и примирението му с Бога чрез Христос са предопределени предвечно, още преди Сътворението от Съвета на Света Троица. Затова и в пророчеството на Исаия Христос е наречен „Съветник […] Княз на мира“ (Ис. 9:6).
Шестата песен от катавасиите е поетична интерпретация на шестата библейска песен – молитвата на св. пророк Иона (Ион. 2:3-10). Както пророкът по чуден начин избегнал смъртта, оказвайки се три дни в утробата на кита, така и Син Божий – Иисус, роден от Дева Мария, непостижимо е съхранил Нейното девство. Пребиваването на св. пророк Иона в утробата на кита преди всичко е предобраз на приетата от Христос смърт, победата над нея и Неговото възкресение.
Седма и осма песен на канона напомнят химна на тримата еврейски момци, които чрез непоклатимата си вяра в Бога обърнаха огъня на запалената пещ в прохладна роса (Дан. 3:26-88). Така също и Божият дух е способен да преобразява природата на човека.
Осма песен от катавасиите прославя Бога, Който по чудодеен начин съхранява св. Дева от огненото опалване на Божеството, така, както в древността е съхранил тримата юноши в бушуващия огън.
Деветата песен на катавасиите изразява възхищението на песнописеца при съзерцанието на дивно чудо – Небето, което се явява на земята при раждането на Спасителя.
Ирмосите на втория рождественски канон, на преп. Йоан Дамаскин, са написани във византийски ямбически стихове и славянският превод не може да предаде красотата им в пълнота. Ирмосът на деветата песен от този канон се пее като Задостойник (песнопение, заменящо „Достойно есть” по време на празника, като в началото му се изпълнява припев).
Двойните катавасии на Рождество Христово се изпълняват на празничната утреня на 1-ви глас – източен напев. Автор на оригиналните музикални композиции на обширната мелодическа версия е Петър Пелопонески, изтълкувани от Хурмузий Книгохранител, един от тримата реформатори на Новия невмен музикален метод, а автор на кратката мелодическа версия на двойните катавасии е Петър Византиец, също изтълкувани от Хурмузий Книгохранител. В славянските музикални ръкописи от Рилския манастир за автор на превода на обширната мелодическа версия е посочен йеромонах Атанасий Рилски (Рк 5/86), а в повечето ръкописи е посочен йеродякон Кирил Рилски. В славянските църковнопевчески сборници, нотирани с хурмузиева нотация, двойните катавасии за Рождество Христово са публикувани от хаджи Ангел Иванов Севлиевец в „Ирмология“-та му в обширна и кратка мелодическа версия. В кратка мелодическа версия ги откриваме в Николай Триандафилов („Кратка ирмология“, 1846). Същите двойни катавасии в кратка мелодическа версия, са редактирани и пригодени от Манасий Поптеодоров за изучаване от учениците в Софийската духовна семинария.
Нека в тази свята и мистична нощ, когато се яви Бог чрез човешко рождение, да се помолим заедно със св. Йоан Дамаскин, пеейки ирмоса на 5-а песен от втория рождественски канон:
Христе, дойди при нас, които сега с бодър дух Ти пеем песен като на Благодетел, и ни освободи от тъмните дела на мрачната заблуда, като ни дариш достъпния път, по който да възхождаме, за да намерим (небесна) слава.
Андрей Касабов
Използвана литература
Миней за декември. С, 2021.
Типик. С., 1980.
Атанасов, А., С. Куюмджиева, В. Велинова, Е. Узунова и Е. Мусакова. Славянски музикални ръкописи в Рилския манастир. С., 2012.
Архимандрит Авксентий. Литургика. Пловдив, 2005.
Димитров, И. Катавасиите на Рождество Христово на български език. – В: Двери. https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,101490/catid,337/id,21821/view,art icle/
Иванов, А. Ирмология. Константинопол, 1875.
Малчева, Р. Рождественските катавасии в Източното-църковно пеене. – В: „Преславска книжовна школа“. Т. 14. Шумен, 2014, с. 522 – 529.
Поптеодоров, М. Псалтикийна утрена. С., 1914.
Разяснение на рождественските катавасии. – В: сайт на Енорийски просветен център към храм „Св. Троица“, гр. Пловдив. http://sveta-troica-plovdiv.com/verouchenie/index.php ?themes=2&view=212
Триандафилов, Н. Кратка ирмология. Букурещ, 1846.
Чифлянов, протопрезвитер Благой. Православна Литургика. С., 2008.
Кашкин, А. Устав Православного богослужения. Саратов, 2010.
Скабалланович, М. Толковый типикон. М., 2008.
Статията е публикувана в списание „Епархийски глас“, бр. 3/2021, с. 31–33.
Views: 8
