В неделн
ия ден на 23 януари бе извършено опело и погребение на иконом Дамян Делов, дългогодишен енорийски свещеник в Костинброд, преставил се в Господа на 18 януари т. г.
В мразовития януарски ден, в най-големия храм в града, посветен на св. братя Кирил и Методий, десетки свещеници и стотици миряни от цяла България се събраха да изпратят в последния земен път духовника, положил толкова много пастирски усилия за възрастването на енорията, за храмостроителството в района и за духовното ограмотяване на християни от различни възрасти.
С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и патриарх Бъгарски Неофит в неделния ден бе отслужена архиерейска, заупокойна св. Литургия в храма, който отец Дамян с толкова любов обгрижваше.
Тя бе възглавена от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, с когото съслужиха: Негово Преосвещенство Мелнишкият епископ Герасим, архимандрит Василий, протосингел на Софийска св. митрополия, ставрофорен иконом Николай Георгиев, председател на митрополитската катедрала „Св. Неделя“, ставрофорен иконом Кирил Дидов, предстоятел на храм „Св. ап. Петър и Павел“, иконом Василий Топузлиев, предстоятел на храм „Св. Кирик и Юлита“, гр. Банкя, иконом Пламен Коларов от Варненска епархия, иконом Методий Корчев, предстоятел на храм „Св. Николай Мирликийски“, храмовите духовници и десетки столични и софийски свещеници.
Храмът постепенно се изпълваше с благочестив народ, благодарен на упокоилия се духовник за грижите, наставленията, съветите и приятелството, които приживе проявяваше.
Сред присъстващите бяха негови състуденти, с които през годините неизменно поддържаше контакти, духовници, които още от деца обучаваше и ги възгаряше да приемат свещеническо служение, игумения Касияна с част от сестринството от Врачешкия манастир, директори на местни учреждения и организации, множество вярващи, упражняващи различни професии от София и страната, с които ги свързва дълбоко приятелство, и много духовни чеда, на които духовникът беше изповедник.
Богослужението от самото начало бе уважено и от кмета на града Трайко Младенов, от зам. кмета Александър Ненов и от д-р Атанас Тенев, председател на Общинския съвет в Костинброд и от други кметски и общински служители.
След края на литургията духовенството застана край ковчега на свещеника и започна последованието на опелото. Със запалени свещи в ръка, църковното събрание, което бе изпълнило до последен предел храма, отправи молитви за упокоение душата на преставилия се в Господа свещеник.
След прочитане на разрешителната молитва митрополит Йоан изрази своите съболезнования на семейството и произнесе към опечаленото събрание трогателно слово в памет на отец Дамян.
„Отново се изправяме пред тайната на живота и смъртта и разсъждаваме за призванието на духовниците да размислят за тази тайна. Бързо протича земното странстване на човека, въпреки всички усилия да продължи своя живот на земята идването на смъртния час винаги е неизбежно.
Познавам отец Дамян повече от 20 години. Той поддържаше духовна връзка с Кокалянския манастир, така и се запознахме. Роден през 1961 година в с. Стрелча Бог така напътства стъпките му, че и той отива в Богословския факултет и се образова в курс, от който излизат впоследствие много свещеници и преподаватели в духовните ни школи. Отец Дамян имаше възможността да изживее самото тайнство свещенство през месец март 1996 година, ръкоположен от Траянополски епископ Иларион, тогава патриаршески викарий. Рядко се случва някой още при ръкоположението да има заповед за назначение. Той встъпва като председател на този храм и до края на живота си, повече от 25 години служи в него. Отец Дамян имаше възможността да бъде в единомислие със всички свои събратя. Имаше духовна връзка с архимандрит Назарий, игумен на Кокалянската света обител, тогава и ние се запознахме и общувахме с него през всичките тези години, през които имаше различни послушания. И той всички ги изпълни с огромна чест и любов. Не започна леко служението му, но той положи много усилия и стана любимият, обикнатият свещеник. Всъщност това е нашата голяма загуба за светата Църква, за епархията и за тази енория. Ние разбираме, че той отива при Бог, но тези, които остават тук имат дълг да се молят за него и чрез молитвата ще могат да поддържат духовно общение.
Този човек имаше огромна привързаност към Бога и желаеше да работи и за параклиса „Св. Георги“ в с. Драговищица, и за храм „Св. Николай“ в Маслово, и за Шияковския манастир, както и за този храм, посветен на светите братя. Той направи параклис в местното училище, което беше голямо постижение, построи важни параклиси в тази околност и започна строежа на новия храм „Св. Константин и Елена“. Не на последно място трябва да отбележим неговото желание да работи, да се труди на Божията нива и в просвета, и в проповед. Често казваше, че сега време да се проповядва. Помогна на множество човеци, на семинаристи и на духовници, обичаше да бъде в искреност и прямота. Думата му беше: да, беше: не. Както беше строг към себе си, изискваше и от своите ближни. Не всеки път беше харесван, но в крайна сметка нашата цел не е тази. Нашата цел е да будиш човеците по пътя на спасението с любов, с търпение, с пълното разбиране и че си готов като смирен човек винаги като засегнеш нечий интерес, да поискаш прошка пръв, което той правеше. Отец Дамян не достигна старост, Господ не му даде тази възможност. Разбираме, че старостта не е привилегия на всеки. Той си отиде от този свят на 60 години и ако ние, по човешки мислим, че това не е много време, но Бог е сърцеведец, Той най-добре знае душата на човека и знае кога да го прибере при Себе Си" – каза в словото си митрополит Йоан и продължи да разсъждава за връзката между живота и смъртта, за цената на живота, който като се сравни със смъртта може да бъде оценен.
"Първата тайна на земния живот, това е любовта към Бога и всецялото упование на Него. Възложи на Господа грижата си и Той ще те подкрепи – казва псалмопевецът. Отец Дамян беше изключително вярваща личност. Той беше смирен човек и не показваше това. Беше много внимателен по време на богослужение. Обичаше да служи. Знаеше, че не бива да бъде неподготвен за св. Литургия, а отделните богослужения извършваше прилежно…Животът на духовника е една непрестанна молитва и желание да съединиш себе си с Христос. Слава Богу, той успя да го стори.
Втората тайна на земния живот и Божията помощ е свързана с въпроса за служението на ближните. Да облекчим своя живот ние можем, ако живеем не само за себе си, но и за други, т. е. нашият живот да бъде посветен на Бога и ближните.
Важно е да имаме сърце горящо от любов към Бога и човеците. Трябва да бъдем духово пламенни, радостни в надеждата, търпеливи в скръбта. Да се радваме с ония, които с нас се радват и да плачем с ония, които плачат. Служението на ближните трябва да бъде безукорно. Да живеем за другите това е дълг на любовта…
Отец Дамян със своето ревностно служение беше внимателно преценен и през 2001 година стана член на Софийския епархийски съвет, което той носи достойно две години. Същата година бе офикиран за „протойерей“, малко по-късно и за „иконом“. Назначен бе за архиерейски наместник на Трънска духовна околия и 11 години обгрижваше околията. Повече от 25 години се потруди на Божията нива в Костинбродската община" – каза в словото си Варненският архиерей и припомни, че със смъртта на човека, неговият духовен живот не се прекратява и че при вида на гроба има надежда.
"Сбогом отец Дамяне! До срещата във вечността. Кога ще бъде тази среща ние не знаем, но вярваме, и се надяваме тя да бъде при Бога" – завърши словото си митрополит Йоан.
Дълго време присътващите роднини, енориаши, приятели и духовни чеда се сбогуваха със своя всеотдаен пастир и наставник. След като и близките се простиха за последен път с отеца се изпълни чинът, полагащ се при погребение на духовник. Свещеници понесоха ковчега с тялото и го внесоха в св. олтар, за да обиколят с него св. престол. Така за последен път упокоилият се свещеник премина през царските двери и се отправи, придружен от цялото църковно изпълнение, към гробното място, което бе обособено в двора храма.
Бог да прости всички волни и неволни съгрешения на новопреставилия се иконом Дамян! Вечна и блажена да бъде паметта му и да настани Бог душата му в селенията на праведните!
Текст и снимки: Весела Игнатова
ЗА ПОВЕЧЕ СНИМКИ НАТИСНЕТЕ ТУК.
Views: 2
